Решение № 322 от 01.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Карлово, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101427 по описа за 2025 година

Производство по иск с правно основание чл. 55 ал.1 пр. I-во от ЗЗД.

Ищцата Е. М. Б. твърди, че за периода от 29.07.2022г. до 22.08.2022г. заплатила сумата от 1245.05 лева, с разписки чрез „ИЗИПЕЙ“ АД на ответното дружество, както следва: на 29.07.2022г. сумата от 500 лева, на 15.08.2022г. сумата от 320 лева и на 22.08.2022г. сумата от 425.05 лева.

Твърди, че към датата на извършване на плащането, нямала парични задължения към ответника, като въпреки това, се претендирало заплащането на посочената сума. Твърди, че извършеното плащане било без да има правно основание за това, което обуславя правния й интерес от предявяване на осъдителен иск.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата, сумата от 1245.05 лева - предявена частично за сумата от 50.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като сумата по смисъла на чл.127, ал.4 от ГПК да се изплати по банков път, в „УниКредит Булбанк“ АД, сметка с IBAN: ******, с титуляр на сметката К. К..

Претендира за направените по делото разноски, в това число и адвокатското възнаграждение за водене на делото, на основание чл.38 от ЗА.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснато изменение в размера на иска, като същия се счита предявен в целия претендиран размер от 1245.05 лева.

Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД оспорва иска. Намира за неоснователни твърденията на насрещната страна, че към датата на 1 извършване на плащанията на сумите в размер на 500.00 лева на 29.07.2022г., 320.00 лева на 15.08.2022г. и 425.05 лева на 22.08.2022г. Е. Б. нямала парични задължения към дружеството. Твърди, че на 21.10.2021г. между „Неткредит“ ООД и Е. М. Б. е сключен договор за потребителски кредит № 202110210850570005, по силата на който кредиторът следва да предостави заемната сума в размер на 1100.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей“. На 21.10.2021г. между „Неткредит“ ООД и Е. М. Б. е сключен Анекс към договор за потребителски кредит № 202110210850570005 от 21.10.2021г., съгласно който със сумата в размер на 663.65 лева по отпуснатия кредит по процесния договор да послужи за погасяване възникналото задължение по договор за потребителски кредит № 202109270858460005 от дата 27.09.2021г., като уговорената главница, която е преведена на ищцовата страна, в случая се явява в размер на 436.35 лева. С оглед на възникналите между дружеството и Е. Б. заемни правоотношения финансовата институция намира предявения осъдителния иск за неоснователен.

Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като в полза на „Неткредит“ ООД да бъдат присъдени сторените от ответника разноски, включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, преведени по банковата му сметки с IBAN ******, в Банка Обединена българска банка.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото от ищцата разписки за парични преводи чрез „ИЗИПЕЙ” АД (л. 46-48 от делото), неоспорени от ответната страна, се установява, че същата е направила в полза на ответното дружество банкови преводи, както следва: на 29.07.2022г. сумата от 500 лева, на 15.08.2022г. сумата от 320 лева и на 22.08.2022г. сумата от 425.05 лева Във връзка с оспорването на иска, ответното дружество е представило копие на

Договор за потребителски кредит

№

202110210850570005/21.10.2021г. сключен между „Неткредит“ ООД и Е. М.

Б., по силата на който кредиторът се задължава да предостави заемната сума в размер на 1100.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей“.

Представени са доказателства и за това, че на 21.10.2021г. между „Неткредит“ ООД и Е. М. Б. е сключен Анекс към договор за потребителски кредит № 202110210850570005 от 21.10.2021г., съгласно който със сумата в размер на 663.65 лева по отпуснатия кредит по процесния договор да послужи за погасяване възникналото задължение по договор за потребителски кредит № 202109270858460005 от дата 27.09.2021г., като уговорената главница, която е преведена на ищцовата страна, в случая се явява в размер на 436.35 лева.

По делото е приетото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. По отношение на въпроса - сключен ли е договор за кредит между страните по делото, от кога и с какви параметри, вещото лице описва приложения по делото като доказателство - Договор за потребителски кредит № 202110210850570005/21.10.2021г., като въз основа на параметрите му обобщава, че между страните е сключен договор за кредит, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 1100.00 лв. Посочената 2 сума представлява главницата и чистата стойност на кредита.

Кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 22.10.2022г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от настоящия договор. Уговорено е, че в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на неустойка в размер на 1116.00 лв., която се начислява на месец. Кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като възнаграждение годишна лихва в размер на 40.51% от главницата по кредита. Чистата стойност на кредита (подлежащата на получаване главница по кредита) е размер на 1100.00 лв. Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 48.94% от заетата сума. Общо дължимата сума за връщане възлиза на 1356.00 лева.

Вещото лице посочва, че съгласно Приложен по делото Анекс към Договор за потребителски кредит, кредиторът се задължава с част от отпуснатия кредит в размер на 663.65 лв. да погаси главница в размер на 600.00 лв., лихва в размер на 16.42 лв. и неустойки в размер на 47.23 лв.

Кредиторът е длъжен да предостави на кредитополучателя еднократно и в пълен размер остатъка (в случай, че има такъв) от уговорената главница по кредита в размер на 436.35 лв. Всички останали разпоредби от Договор за потребителски кредит № 202110210850570005/21.10.2021г. остават непроменени.

Съгласно заключението на вещото лице, по делото е представена Разписка за извършено плащане № 2000000274402668 от 21.10.2021г. с наредител - Неткредит ООД и получател - Е. М. Б.. Направен е превод в полза на Е. М. Б. за сума: 436.35 лв. (223.10 евро), фигурира такса: 3.66 лв. (1.87 евро) и общо сума 440.01 лв. (224.97 евро). Т.е. предоставена е сума от 436.35 евро.

Съгласно заключението на вещото лице, извършените плащания по договора за потребителски кредит са в общ размер на 1324.00 лв., както следва: на 04.01.2022г. - 206.00 лв.; на 31.01.2022г. - 190.00 лв.; на 14.02.2022г.

- 16.00 лв.; на 28.03.2022г. - 412.00 лв. и на 29.07.2022г. - 500.00 лв. С извършени плащания в общ размер на 1324.00 лв. са покрити следните задължения: главница от 1100.00 лв. и договорна лихва от 224.00 лв.

Съдът с протоколно определение от 15.04.2026г. е допуснал допълните ССчЕ, с която да се отговори на формулираните от ищцовата страна въпроси, а именно: двете суми в размер на 300.00 лева и 425.05 лева, постъпили ли са в патримониума на ответника, посочени от ищеца и за които са представени по делото платежни разписки; по този договор ли са и какво покриват същите. В тази връзка вещото лице е отправило запитвания (представени като доказателство по делото), но ответното дружество не е изпълнило задължението си да предостави необходимата информация във връзка с изпълнение на експертизата.

По този повод, съдът с протоколно определение от 01.07.2026г. е отменил определението си, с което е допуснатата допълнителна ССчЕ, доколкото ответната страна не съдейства за това, като по възражението на ищеца по реда на чл. 161 от ГПК, съдът е посочил, че ще се произнесе с 3 решението си.

Други доказателства от значение за правилното решаване на правния спор не са ангажирани.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на дадено без основание. За уважаване на този иск, ищецът следва да установи факта на имущественото разместване – че е престирал определена имуществена ценност в полза на ответника, а в тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание, оправдаващо получаването и задържането на престацията.

По делото не е спорно, а и от представените разписки за парични преводи чрез „ИЗИПЕЙ“ АД се установява, че ищцата е извършила в полза на ответното дружество плащания на обща стойност 1245.05 лева, а именно:

500.00 лева на 29.07.2022 г., 320.00 лева на 15.08.2022 г. и 425.05 лева на 22.08.2022 г.

От представения

Договор за потребителски кредит

№

202110210850570005/21.10.2021г., Анекса към него и заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. От заключението на вещото лице се установява още, че извършените до 29.07.2022 г. плащания в общ размер на 1324.00 лева са били осчетоводени за погасяване на задълженията по договора, като с тях са погасени главница в размер на 1100.00 лева и договорна лихва в размер на 224.00 лева.

Съдът намира, че от това заключение се установява единствено основанието за получаване на сумата от 500.00 лева, заплатена на 29.07.2022 г., тъй като същата е включена в общата сума от 1324.00 лева, използвана за погасяване на договорните задължения на ищцата.

По отношение на останалите две плащания – 320.00 лева от 15.08.2022 г. и 425.05 лева от 22.08.2022 г., по делото не са ангажирани доказателства, че същите са били дължими по процесния договор или по друго правоотношение между страните. Именно с оглед изясняване на този спорен въпрос, съдът е допуснал допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да установи дали посочените суми са постъпили в патримониума на ответника, по кое правоотношение са били осчетоводени и какви задължения са погасили.

От доказателствата по делото се установява, че вещото лице е отправило искане до ответното дружество за предоставяне на необходимата счетоводна информация, но последното не е изпълнило задължението си да окаже съдействие за изготвяне на експертизата. Поради това съдът е отменил определението за допускане на допълнителната експертиза и е приел, че по възражението на ищцата по чл. 161 от ГПК ще се произнесе с крайния съдебен акт.

Съгласно чл. 161 от ГПК, когато една страна е създала пречки за събирането на допуснати доказателства, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които тя е създала тези пречки. В случая именно ответникът разполага със счетоводната информация относно основанието, по което са били приети процесните плащания, както и за начина, по който са били 4 осчетоводени. Неоказването на съдействие за изготвяне на допуснатата експертиза е осуетило установяването на тези обстоятелства, поради което съдът намира, че следва да приложи неблагоприятните последици по чл. 161 от ГПК и да приеме за доказано твърдението на ищцата, че сумите от 320.00 лева и 425.05 лева са били получени от ответника без правно основание.

Следователно ответното дружество е установило наличие на основание единствено за сумата от 500.00 лева, заплатена на 29.07.2022 г., но не и за останалите плащания в общ размер на 745.05 лева.

Ето защо предявеният иск се явява основателен до размера на 745.05 лева, представляващи получени без основание суми, а за разликата до пълния предявен размер от 1245.05 лева (636.58 евро), а именно за сумата от 500.00 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно чл. 13 от същия закон. В този смисъл уваженият иск за главница от 745.05 лева при превалутирането възлиза на 380.94 евро.