Решение № 381 от 29.09.2020, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 381

29.09.2020 г.

Град Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Шумен

XVII-и състав

На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Надежда Д. Кирилова

Т Б. Д. като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Административно наказателно дело № 20203630201549 по описа за 2020 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “С – М Строй” ЕООД, ЕИК 201015110, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45, представлявано от М.Р.С., ЕГН ***** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 / две хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ. Дружеството жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, поради несъставомерност на нарушението, като излага подробно доводите си за това в жалбата. Алтернативно моли съда да измени наказателното постановление в санкционната му част, чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание по делото представляващия дружеството – жалбоподател, редовно призован, се не явява лично, а изпраща упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. В представените писмен бележки излага подробно съображенията си за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Освен това претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско 1 възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „С – М Строй” ЕООД, ЕИК 201015110 е със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45 и се представлява от управителя М.Р.С., ЕГН *****. Дружеството е с предмет на дейност: строително монтажни работи, като строител изпълнява строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност

„Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, с възложител – „Стройолукс – Д.“ ЕООД гр. Шумен съгласно РС № 277/21.10.2019 г. и ПОСТ от 06.11.2019 г.

На 18.06.2020 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 1 „Осъществяване на контрол по спазване на законодателните изисквания за осигуряване на ЗБР и за възникване и осъществяване на трудови правоотношения при извършване на СМР“ от Годишния план за дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на строително-монтажните работи, изпълнявани на строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр.

Шумен, кв. 479, местност „Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, с възложител – „Стройолукс – Д.“ ЕООД гр. Шумен. Строително-монтажните работи в посочения обект били изпълнявани от екип на дружеството – жалбоподател „С – М Строй” ЕООД гр. Шумен. При проверката било установено, че лицето Г.Х.Е., ЕГН *** работело в горепосочения строеж като извършвало кофражни работи. Било констатирано също, че между него и работодателя няма сключен трудов договор. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от същият били взети писмени обяснения, в които посочил, че е на обекта от 07.05.2020 г., като имал подписан граждански договор, работил с работно време от 08.00 до 17.00 часа, както и в събота, когато е необходимо, надника му на ден бил 50 лв., като парите ги получавал всяка седмицата на ръка, имал работни дрехи от фирмата и че днес – на 18.062020 г. е полагал труд – правил кофраж на ниво – 3.008, както и че групата му е от седем човека. Управителят на дружеството – жалбоподател бил поканен да се яви на 26.06.2020 г. в Дирекция “Инспекция по труда” – гр. Шумен. На посочената дата от страна на управителя на дружеството са били представени Граждански договор № 1/04.05.2020 г., Граждански 2 договор № 1/29.05.2020 г. и Граждански договор № 13/01.06.2020 г. за направата на кофраж, разписка за изплатена сума на 29.05.2020 г., заверена карта за предварителен медицински преглед и заключение за пригодност от обслужващата служба по трудова медицина /“СТМ – Шумен“ ООД, както и копие от книгите за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа /БЗР/ на лицето, за инструктаж на работното място, за периодичен инструктаж по БЗР и ежедневен инструктаж по БЗР. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР 2016340 за извършена проверка на 18.06.2020 г. – в обекта и 26.06.2020 г. – в Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в единадесет точки в съставения протокол. В точка първа от протокола за извършената проверка е записано, че работодотелят не е уредил като трудови правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Г.Х.Е., ЕГН ***, което е прието на 18.06.2020 г. и преди това да извършва кофражни работи на горепосочения строеж в гр. Шумен, като сключи с него трудово договор в писмена форма, с което е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ. Протокола за извършена проверка бил съставен и връчен на М.С. – управител на дружеството – жалбоподател на 08.07.2020 г. Въз основа на установените факти, на 08.07.2020 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 27-0001107, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Актът е бил съставен изцяло в присъствие на представляващия дружеството – нарушител, бил е връчен и подписан от него с възражения, сочейки, че лицето Г.Х.Е. е назначено на граждански договор. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е възползвало от законното си право за депозиране на допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал .1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ /Кодекса на труда/, във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на “С – М Строй” ЕООД, ЕИК 201015110, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Софийско шосе“ № 12А, вх. 2, ет. 8, ап. 45, представлявано от М.Р.С., ЕГН ***** е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Г. П. П. и на свидетеля П. В. С. - свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на свидетелите Г.П. и П.С. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с дружеството - нарушител, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, 3 при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 27-0001107/07.08.2020 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн. ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“ осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящията съдебен състав не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл.

57 от ЗАНН.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.

62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма.

Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите П. и С., в деня на проверката 18.06.2020 г., лицето Г.Х.Е. е работило на строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност

„Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, на който строително-монтажните работи били 4 изпълнявани от екип на дружеството – жалбоподател, като извършвало кофражни работи. Т. е. от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че лицето Г.Х.Е. е било допуснато до работа като кофражист на

18.06.2020 г. - преди с него да бъде сключен трудов договор, като такъв е бил сключен едва след проверката.

Настоящият съдебен състав приема, че деятелността на “С – М Строй” ЕООД съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, като в хода на проведеното административнонаказателно производство са установени всички релевантни за отговорността на дружеството – жалбоподател факти и правилно е издирен субектът на нарушението. В разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е регламентирана отговорност за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 или ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 или ал. 2 от КТ. В случая приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда , релевантно към предмета на повдигнатия административно-наказателен спор, се съдържа в чл. 62, ал. 1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. В конкретния случай е установено по безспорен начин престиране на работна сила от страна на лицето Г.Х.Е., при липса на сключен писмен трудов договор, доколкото от приложената по делото писмена декларация от посоченото лице и от показанията на разпитаните като свидетели служители от Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, се установява по безсъмнен начин, че на 18.06.2020 г. същият е полагал труд на строежа на “Многопрофилна жилищна сграда с подземни и надземни гаражи /етап 1/ - гр. Шумен, кв. 479, местност „Сакарка“ /бул. „Симеон Велики“/, на който строително-монтажните работи били изпълнявани от екип на дружеството – жалбоподател, като извършвало кофражни работи, при определено работно време /от 08.00 часа до 17.00 часа/, срещу съответно заплащане, както и, че към тази дата не е бил налице сключен писмен трудов договор с него. Въпросната декларация съставлява доказателство за отразените в нея обстоятелства, тъй като същата е написана и подписана саморъчно от свидетеля и то в деня на извършване и установяване на нарушението, което е индиция за достоверност на отразените в нея обстоятелства. Нещо повече, посоченото в декларацията напълно се потвърждава от показанията на свидетелите П. и С., чиито изявления са последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на дружеството обстоятелства и следва да бъдат кредитирани с доверие като депозирани от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Въпросните двама свидетели изрично сочат, че по време на проверката Г.Е. са е намирал на строителния обект, където е работил – извършвал кофражни дейности както с лица, наети от дружеството с трудови договори, така и с лица по граждански договори, както и че лицето не можело да извършва тези кофражни дейности без надзора на техническия ръководител на дружеството - жалбоподател.