Решение № 983 от 07.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 983 гр. Варна, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Саня Ст. Стефанова като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело № 20263100501660 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.

№41657/26.05.2026г. от “Застрахователна компания България иншурънс“ АД, ЕИК 131233651, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“България“ 110, вх.

В, ет.3, чрез адв. Т. от САК против Решение № 1673/04.05.2026г. по гр.д.№ 2366/2025г. на Варненски районен съд, с което ответникът (сега въззивник) е осъден да заплати на Р. Х. П., ЕГН: **********, с адрес: ********** на основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 4397.11 евро /8600,00 лева/, частичен иск от целия в размер на 6135.50 евро /12 000,00 лева/, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило застрахователно събитие по сключен между страните договор за имуществена застраховка "Пожар и други покрити рискове" от 17.11.2021 г., със срок на действие от 18.11.2021г. до 17.11.2022г., относно недвижим имот – жилище, находящо се в ********* и обзавеждане в него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1567.56 евро /3065,89 лева/, представляваща дължима лихва за забава, изчислена върху сумата от 4397.11 евро /8600 лева/, за периода от 15.04.2022 г. до 25.02.2025 г.

Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. На първо място счита, че съдът не е изложил ясни мотиви относно датата на настъпилото застрахователно събитие, поради 1 което и изводът, че събитието е настъпило в срока за застрахователното покритие, се явява необоснован. Намира, че от събраните по делото гласни доказателства и протокол от ОС на ЕС е установено, че в имота е живяло куче през цялата 2021 г., поради което счита за необоснован изводът, че увреждането не имуществото от това животно е настъпило в края на годината.

Счита, че съдът не изложил ясни мотиви за това дали уврежданията са настъпили в резултат на поведението на наемател, който е допуснат в застрахования имот със знанието и съгласието на застрахования собственик. За да достигне до извод, че договорът за наем е прекратен в края на декември 2021г., съдът е отчел единствено твърдения на ищцата, пресъздадени чрез свидетелски показания. Игнорирал е съдържанието на договора за наем относно основанията за прекратяването на този договор. Счита, че поради липса на изявление за прекратяване на наемното правоотношение, не може да се приеме, че договорът е развален, съответно тъй като вредите са настъпили в резултат на поведение на лице, ползващо имота със знанието на наемодателя, то е налице изключен риск по смисъла на чл. 14.17.1 от договора.

Сочи оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при тълкуване на застрахователния договор. Спорната клауза на т. 14.17 от ОУ не е тълкувана заедно с останалите уговорки и целта на договарянето. Акцентира, че тъй като покритите рискове са ясно посочени, чл. 408 от КЗ не намира приложение.

Не е съобразено още, че вредите от животно са изрично изключени на осн. чл.

15.2.1. от ОУ. Следователно, всички увреждания на вещи, причинени от животното не следва да се зачитат при определяне размера на обезщетението.

На следващо място, по делото не са отграничени щетите, причинени от наемателя, и тези от кучето, поради което и счита за недоказана причинната връзка между вредите и злоумишлено поведение на наемателя. Обосновава още, че описаните с исковата молба щети – счупени первази на прозорци, увреда на дограма по балконска врата, по подови плочки на балкон, на стени, тавани, контакти, капаци за контакти и ламели на паркет, съответстват на обичайно овехтяване от ползването на вещта, а не са резултат по злоумишлени действия на трети лица. Обичайното овехтяване също е изключен риск съгласно чл. 15.2.1 от ОУ, поради което стойността на изброените вещи следва да се включва в размера на обезщетението.

Намира, че на застрахования не се дължат и разноски за транспортиране на строителни материали.

Намира, че първата инстанция необосновано е приела, че извършените в имота СМР са действително заплатени.

В заключение настоява за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли иска.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Р. Х. П.. Акцентира, че като не е извършил оглед на имота към датата на сключване на застрахователния договор, ответникът е приел риска за състоянието на обекта и не може да основе отказа си на съществували преди сключване на договора щети в имота. Споделя извода на първата инстанция за доказаност на покрития застрахователен риск. Счита за преклудирано възражението изключен риск. Отделно от това, намира, че клаузите за изключени рискове по ОУ противоречат на правилата за потребителска закрила.

Репликира възражението за това, че извършените СМР не са действително заплатени, като и това, че уврежданията се дължат на обичайно изхабяване.

Обосновава, че вредите се дължат на животно, което умишлено е оставено да 2 нанесе щети по имота.

С оглед на изложеното, намира обжалваното решение за обосновано и настоява за потвърждаването му.

В съдебно заседание въззивното дружество-застраховател, чрез адв. Б. поддържа жалбата.

Въззиваемата Р. П. се представлява от адв. Ж., който поддържа отговора на жалбата. Представя подробни писмени бележки, в които доразвива правните си доводи.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, намери следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В обхвата на тази проверка, съдът намира следното:

Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявени пред него претенции за заплащане на обезщетение на застраховано лице по договор за имуществено застраховане- чл. 405 от КЗ.

Пред първата инстанция не са били спорни въпросите относно наличие на валидно общо договаряне по договор от 16.11.2021г. за имуществено застраховане на жилище и обзавеждането му, находящо се в *********, собственост на ищеца Р.

Х. П., за застрахователни рискове „Пожар и допълнителни рискове" (сграда и домашно имущество).

Видно от предложените- въпросник към застрахователния договор от 16.11.2021г. (л. 21 и сл.) при сключване на застрахователния договор застрахованият е обявил като същественото за риска обстоятелство, че имотът се ползва от наемател. Няма данни след сключване на договора застрахованият да е обявил на застрахователя новонастъпили обстоятелства, за които при сключването на договора застрахователят писмено е поставил въпрос(чл. 365 от КЗ).

Същевременно, обаче, застрахователят не се е позовал на неточно обявяване на съществени за риска обстоятелства, които са били проверени от него при сключване на застрахователния договор, поради което съдът приема, че между страните е налице действително застрахователно правоотношение обезпечаващо увреждането на собствено на застрахования имущество.

Възражението на застрахования ищец, че не е бил запознат с разпоредбите на договора относно основанията за ограничаване на риска, се опровергава от собственото му удостоверително изявление в предложения –въпросник за издаване на застрахователен договор(л.22 от първоинстанционното дело) за това, че е запознат с ОУ и клаузи на застраховка „Пожар и допълнителни рискове“.

За да изключи отговорността си, застрахователят се позовава на изключен риск по чл. чл. 14.17.1. от ОУ към застраховка „Пожар и допълнителни рискове". С въззивната жалба ответникът(сега въззивник) е възразил и за друг риск, свързван 3 вреди от животни(чл. 15.2.1 от ОУ), но доколкото възражението не е своевременно релевирано пред първата инстанция, въвеждането му пред въззивния съд се явява преклудирано, на осн. чл. чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК. Ето защо съдът, включително въззивният, може да разгледа само възражения са своевременно въведени изключени застрахователни рискове.

Поначало изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на съответното вредоносно събитие - изобщо или само в случай на изпълнени допълнителни условия. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 50129/23.11.2023 г. по т. д. № 1553/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение №224/20.07.2015г. по т.д.№ 4554/2013г. на ВКС, решение по т. дело № 656/2019 г. на Първо т. о., ТК на ВКС при сбъдването на застрахователното събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск, за да бъде изключена отговорността на застрахователя е необходимо застрахователният договор да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие- чл. 345, ал. 5, т. 1 КЗ.

В случая разпоредбата на чл. 14.17.1. от ОУ очертава недвусмислено като изключен риск злоумишлено поведение на лице, допуснато в имота от застрахованият. Въпросната договорна разпоредба съответства на изискването за недвусмисленост и изчерпателност при посочване на изключенията от покритие рискове. Спорният въпрос пред настоящата инстанция е именно относно основанията за изключване на иначе покрития риск.

Ишецът е твърдял, че щетите по застрахованото имущество са настъпили в резултат на поведение на вече бивш наемател, продължил да ползва имота след прекратяване на наемното правоотношение, при изричното противопоставяне на застрахования наемодател. В същия смисъл е застрахователна претенция от 24.03.2022г.(л. 50 от първоинстанционното дело).

За установяване на наемното правоотношение по делото е представен договор за наем от 29.10.2020г., с който ищцата Р. П. е отдала за временно възмездно ползване застрахованото имущество –апартамент №5, находящ се в ********. С анекс № 1 от 29.10.2021г. срокът на договор е продължен до 01.11.2022г. С приложение № 1 към договора страните по него са се съгласили относно състоянието, в което е предадено имуществото. Възраженията на застрахователя досежно състоянието, в което е предаден имота на наемателя не могат да се споделят. Застрахователят не може да се позова на изключващи отговорността му обстоятелства, които са му били известни или са могли да му станат известни към датата на сключване на договора (арг. от чл. 362, ал. 2 от КЗ).

В случая застрахователният договор от 16.11.2021г., при сключването на който застрахованият изрично е декларирал, че имотът се ползва от наемател, е сключен след договора за наем. Застрахователят е разполагал с възможност да извърши оглед на имота. Ето защо, следва да се приеме, че към датата на сключване на договора за застраховка(16.11.2021г.), доколкото липсва противно отразяване в полицата, имотът се е намирал в добро функционално състояние.

Същественият в случая въпрос е относно датата на настъпване на застрахователния риск, тъй като ищецът се домогва да установи, че уврежданията са настъпили след прекратяване на наемното правоотношение на 07.12.2021г. и изричното противопоставяне на застрахования наемодател за по-нататъшно ползване на имота. Доказателствената тежест за доказване на времето на настъпване на застрахователния риск, като предпоставките за заплащане на 4 застрахователно обезщетение, е на ищеца.