Определение № 1261 от 15.04.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 15.04.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601175 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 и сл. НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 2774/20.01.25г., постановено по ЧНД № 18067/24г. по описа на СРС, 135-ти състав, с което определение е потвърдено Постановление на СРП от 04.12.24г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1347/21г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр.№ 826/21г. на СРП на основание чл.243 ал.1, т.1 вр. чл.24 ал.1 т.3 НПК. В своите мотиви първостепенният съд подробно е описал установената фактическа обстановка и е изложил аргументи за настъпила погасителна давност съгл. чл.80 ал.1 т.4 НК.

Срещу определението на СРС е постъпила частна жалба от лицето Р. А., чрез адв.М.П., в която жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, претендира се неговата отмяна и постановяване на определение, с което въззивната инстанция да отмени Постановлението на СРП и да разпореди действията по „ангажиране наказателната отговорност на лицето д-р М. за извършено деяние по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК“.Основният отразен в частната жалба довод се изразява в отправена критика към компетентните в рамките на ДП органи, че въпреки доказаността на осъществено деяние по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК и конкретния извършител, не е повдигнато обвинение. Изразява се несъгласие и с извода на СРС, че в конкретния казус е настъпила давност за наказателно преследване и в тази вр. се развива аргумент, че всички осъществени действия по разследването са насочени към конкретно лице, а именно към св.Митева, като именно предвид последното се приема, че е налице прекъсване на давността, възпрепятстващо нейното изтичане.

След цялостна служебна проверка на материалите по образуваното ДП и след запознаване с изложените в частната жалба доводи, СГС намира за 1 установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

По мнение на настоящия съдебен състав, сезиращата СРС жалба срещу Постановлението за прекратяване на наказателното производство се явява процесуално недопустима и като такава, същата не е подлежала на разглеждане по същество.Тук следва да се подчертае, че действително жалбата срещу Постановлението на СРП е депозирана в срока по чл.243 ал.4 НПК (спазването на срока се преценява в интерес на жалбоподателя, въпреки липсата на данни за момента на уведомяването му за процесното Постановление на СРП), но е подадена от лице, което е лишено от активна процесуална легитимация и респ. не притежаващо право на обжалване по предвидения процесуален ред.Съображенията на СГС в тази връзка са следните:

Съгласно разп. на чл.243 ал.4 НПК с право на жалба против Постановлението за прекратяване на наказателното производство разполагат лимитативно изброените в този текст лица, а именно обвиняемият, пострадалият или негови наследници, както и ощетеното юридическо лице.В настоящия случай производството е образувано с нарочно Постановление на СРП от 08.09.21г. за престъпление по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК. Впоследствие обаче, и с Постановление на наблюдаващия прокурор от 17.11.22г. е преквалифицирано деянието, предмет на разследване по образуваното ДП, като такова по чл.324 ал.2 вр. ал.1 НК. Т.е. волята на държавното обвинение е изключително ясна и недвусмислено изразена – след датата на горното Постановление разследването е насочено само и единствено към престъпление по чл.324 ал.2 НК. Цитираната разпоредба е ситуирана в гл.Х НПК „Престъпления против реда и общественото спокойствие". Кръгът от обществени отношения, които се засягат с осъществяването на деяние с горната правна квалификация, касае функционирането и безпрепятственото развитие на реда и управлението, а не тези, свързани с личността или собствеността на отделни физически и/или юридически лица.В случая, укоримо е упражняването на професия, за която се изисква съответна правоспособност, без лицето да притежава такава, а не това, че по описания начин може да се засегне чужда лична правна сфера или реално се засяга такава.Вярно е, че освен общия обект на защита, с осъществяване на деяние по чл.324 ал.2 вр. ал.1 НК би могло да увредят и други отношения, свързани с правата на съответни физически лица, но също така е вярно, че в обективния състав на престъплението по горепосочения текст от НК не се предвижда съставомерен признак, свързан с причиняването на вредни последици от упражняването на конкретна професия без изискуемата правоспособност.С оглед изложеното, за съставомерността на деянието е без значение фактът дали действайки без правоспособност деецът е увредил и други обществени отношения.Принципното засягане на различни обекти, когато това засягане не 2 е елемент от обективния състав на престъплението, не позволява на съответните физически и/или юридически лица да придобият качеството на пострадал/ощетено юридическо лице.

Отделно от горното, визираното престъпление, за което се води настоящото наказателно производство, с оглед формулировката на нормата, има характер на формално такова.Това е така, тъй като в същото не се предвижда като съставомерен общественоопасен резултат причиняването на вреди, с което да се засяга правната сфера на конкретни лица.Нормата на чл.74 НПК дава правните характеристики на фигурата на пострадалия и съобразно законовия регламент, се изисква настъпването на определени имуществени или неимуществени вреди за конкретно лице, а такива не са включени от обективна страна за разследваното престъпление по чл.324 ал.2 НК, респ. лицето Р. А. не притежава качеството на пострадал и поради това, е изключено от кръга лица по чл.243 ал.4 НПК, притежаващи активна легитимация и право да обжалват прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство.Абсолютно идентично становище е застъпено в редица съдебни решения, като съдът отбелязва Решение № 1081/2006г. на ВКС по н.д.№ 573/2005г., III н.о.В това решение и доразвивайки горната теза изрично се сочи, че дори и при формалните престъпления, каквото е и процесното, по начало предпоставят увреждане или най-малкото застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло (тъй като се засягат обществените отношения, касаещи цялото общество; а в процесния случай касаещи законосъобразното полагане на медицинска грижа за лицата), а не на отделно лице-пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления. Т.е. независимо от твърдяното в първоначално подадения сигнал от А. за претърпени вреди (изразяващи се в увреждане на здравето й, поради неправилна диагноза и неправилно последващо лечение), то същата може да се третира за пострадало такова, но не самостоятелно и като отделно лице, а само и единствено като част от обществото и обективен израз на горното е възприемането на нейния писмен сигнал/сведение от 2020г. за законен повод по см. на чл.208 т.1 НПК за образуване на наказателното производство.Във всеки един обаче последващ момент от развитие на наказателното производство, в случая начиная от 17.11.22г. (датата на преквалифициране на разследваното престъпление), тя не разполага със самостоятелни права, относими към контрола за законосъобразност на постановяваните актове, като водещи се явяват елементите от съответния разследван престъпен състав, а в случая чл.324 ал.2 НК не визира настъпване на вредоносен резултат

Във връзка с всичко изложено по-горе следва да се отбележи, че решението на СРП да се преквалифицира деянието, за което се води разследване, което решение е взето в резултат на събраните доказателства, не се контролира от съда, тъй като произтича от суверенните правомощия на прокуратурата по чл.127 т.1 и т.3 от КРБ и чл.46 НПК. В този контекст 3 недопустимо е и отправеното с частната жалба искане за връщане на делото на СРП с указания „ангажиране наказателната отговорност на лицето д-р М. за извършено деяние по чл.134 ал.1 т.2 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 НК“. Съдът не разполага с правомощие за даване на такива указания, тъй като единствено органите на държавното обвинение притежават компетентност в горния смисъл.

По изложените съображения и доколкото обективният състав на престъплението по чл.324 ал.2 вр. ал.1 НК не легитимира процесуалната фигура на пострадал/ощетено ЮЛ в досъдебната фаза на наказателното производство, то и настоящият частен жалбоподател не притежава качеството на пострадал от престъплението по чл.324 ал.2 НК и поради това, не разполага с правото да обжалва Постановлението на СРП. Т.е. сезиращата СРС жалба е процесуално недопустима и като такава, същата не може да предопредели и инициира легитимно съдебно производство по реда на чл.243 ал.5 – ал.6 НПК с обсъждане на процесния спор по същество.В този смисъл и подадената пред СРС жалба е следвало да бъде оставена без разглеждане и поради това, постановеното по НЧД № 18067/24г. определение следва да бъде отменено.

В заключение и само и единствено за прецизност на настоящото изложение съдът лаконично подчертава, че в принципен план мотивите на основния съд относно изтеклата относителна давност и неприложимост на регламента на чл.81 НК за абсолютната давност са напълно правилни и в съответствие със закона и константната съдебна практика.Съгласно законовата повеля, давността се прекъсва само по отношение на лице, срещу което е насочено наказателното преследване, респ. изисква се извършване на действия на надлежните органи, предприети за преследване на конкретен извършител.За да се прекъсне давността за наказателното преследване, необходимо е не само откриването на извършеното престъпление, но и да е известно лицето, което е извършило престъплението, и надлежният орган да е извършил действие за ангажиране на наказателната отговорност на това лице.

Действието на надлежния орган, което е насочено само към разкриване на извършеното престъпление, но не е предприето за преследване на определено лице, не прекъсва давността за наказателното преследване. В този смисъл виж ТР № 28/02.03.1959г. по н.д.№ 19/1959г. на ОСНК на ВС и ТР № 96/1.11.1961г. по н.д.№ 76/1961 г. на ОСНК на ВС. В този смисъл са дори и съдебните решения на ВКС, които са цитирани в процесната жалба и в които се говори за „преследване спрямо лице“ и за „персонална насоченост“ на извършените ПСД.В настоящия случай, наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител, а д-р М. е разпитана само като свидетел, поради което не може да се приеме, че с това процесуално действие е прекъсната обикновената давност срещу конкретен престъпен деец.По ДП не е и осъществено процесуално действие сред тези, които са от естество да прекъснат обикновения давностен срок - привличане на обвиняем, разпит на обвиняем, внасяне на обвинителен акт в съда срещу конкретно посочено от орган на ДП лице. Следователно, приложими са правилата за относителна 4 давност.

Както обаче се подчерта по-горе, настоящият жалбоподател не притежава право на жалба и СРС е следвало да остави без разглеждане жалбата, като недопустима такава и на това основание обжалваното определение следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на СРС, н.о., 135-ти състав от 20.01.2025г. по н.ч.д.№ 18067/24г., с което е потвърдено Постановление на СРП от 04.12.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1347/21г. по описа на 01 РУ -СДВР, пр.пр.№ 826/21 г. по описа на СРП и вместо това

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р. А., подадена чрез адв.М.П., срещу Постановление на СРП от 04.12.2024г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1347/21г. по описа на 01 РУ - СДВР, пр.пр.№ 826/21г. на СРП.