Решение № 5615 от 18.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5615 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100506287 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20083594/16.03.2023г., постановено по гр.д. №65155/2020г. по описа на СРС, 71 състав, е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 от ГПК, че М. Н. А. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 340,69 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот – апартамент (без номер), находящ се в гр. София, ул. ****, партер вдясно, ведно със законна лихва от 13.07.2020г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 68,87 лева за периода от 16.05.2017г. до 11.06.2020г., сумата 16,52 лева – главница, представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 13.07.2020г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен изцяло искът за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 3,51 лева за периода от 01.05.2017г. до 11.06.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30189/2020г. на СРС, 71 състав.

Подадена е въззивна жалба от ответницата М. Н. А., чрез пълномощника адв. Н. И., срещу решението в частта, с която предявените срещу нея искове са 1 уважени. Излагат се оплаквания, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, а в мотивите съдът не обсъдил обстоятелства от съществено значение за делото и не достигнал до правни изводи, базирани на тези обстоятелства. Поддържа, че ищецът не установил наличието на облигационна връзка между страните. По делото останал недоказан фактът , че М. А. е собственик на процесния имот за процесния период. Оспорва и претенцията за мораторна лихва, като излага доводи, че по делото не били представени доказателства за датата, на която е настъпила изискуемостта на вземанията. Счита, че разпоредбата на чл.33 от общите условия на ищцовото дружество от 2014г. е нищожна. Поддържа също така, че съгласно общите условия на ищеца от 2016г. е неприложима разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ, тъй като издаването на общата фактура за процесния период е настъпило след изтичане на предвидения в общите условия 45-дневен срок за плащане, поради което вземанията ставали изискуеми след покана, каквато нямало данни по делото да е връчена. Излага доводи, че претенцията за такса за услуга дялово разпределение е неоснователна, тъй като ищецът не легитимиран да претендира плащането .

Поддържа, че част от вземанията са погасени по давност. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт И.М., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Н. А. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №30189/2020г. на СРС, 71 състав.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, 3 към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Ищецът свързва качеството на ответника на потребител на топлинна енергия за битови нужди с качеството му на собственик на топлоснабден имот.

От приетите писмени доказателства по делото - нотариален акт, портокол за сключена съдебна спогодба и удостоверение за наследници на Н.Ф.Я., се установява, че през исковия период процесният топлоснабден имот е бил съсобствен между ответницата М. Н. А. и В.Н.Я. при равни квоти, като същите са придобили правото на собственост върху имота на основание наследствено правоприемство от Н.Ф.Я., починала на 08.06.2015г. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Общите условия при смърт на купувачфизическо лице наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.14 чрез подаване на заявление до продавача за промяна на партидата, с приложено копие на удостоверение за наследници или съответно на акта за собственост, а според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището по силата на акта. В случая е представено заявление – декларация от 02.12.2019г. от В.Н.Я. до ищцовото дружество да му бъде открита партида за доставка на топлинна енергия за 4 процесния имот. Същото обаче е подадено след процесния период, поради което въззивната инстанция приема, че преди подаване на заявлението, с което топлопреносното предприятие е уведомено за постигнатото между наследниците споразумение по смисъла на чл.63, ал.2 от общите условия партидата за процесния топлоснабден имот да бъде открита на името на един от тях, който да отговаря за задълженията за доставената топлинна енергия за имота, съсобствениците на имота отговарят за задълженията за доставената топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, съобразно квотите си в съсобствеността.

Поради това за процесния период ответницата, която е била собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на топлинна енергия за имота и дължи заплащане на ½ от дължимите суми за доставената топлинна енергия за имота.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права 5 върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.