Определение № 89 от 11.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Кюстендил, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500016 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 13684/13.11.2025 г., подадена от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, ЕИК 207473982, чрез адв. И. Л., насочена против Определение № 1161 от 17.10.2025 г., постановено по гр.д. № 645/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение в частта относно разноските на постановеното по същото дело Решение с № 888 от 21.07.2025 г.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на атакуваното определение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, и вместо него да бъде постановен акт, с който да бъдат присъден пълният размер на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, сторени в заповедното и исковото производство от общо 800 лв. Претендира разноски за настоящото производство.

От Ю. С. Т., като ответник по жалбата, е постъпил в срока по чл. 276, ал.

1 от ГПК писмен отговор, с който се оспорва основателността й.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

1

Заповедното производство по гр.д. № 2914/ 2024 г. на КнРС, е образувано по повод подадено от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД чрез адв. И. Л., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ю. С. Т., по повод на което на 04.12.2024 г. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение срещу посочения длъжник. Към заявлението е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между частният жалбоподател и процесуалният му представител адв. Л., в който е вписано, че за водене на производството по чл. 410 от ГПК е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. в брой.

На 11.12.2024 г. длъжникът Ю. С. Т., е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.

След указания на съда, частният жалбоподател е предявил установителен иск срещу длъжника, за сумата от 77,94 лв. – главница, представляваща незаплатена потребена интернет услуга за периода 15.02.2022 г. - 14.05.2022 г. по договор за електронни съобщителни услуги от 05.12.2020 г., вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 03.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 03.12.2024 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24,95 лв. – мораторна лихва върху вземането за главница, като по исковата му молба е образувано гр.д. № 645/ 2025 г. на КнРС.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил исковете като неоснователни.

В хода на производството пред КнРС, ищецът „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, е бил представляван от адв. И. Л., с когото е бил сключен договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025 г., съгласно който уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, е в размер на 400 лв.

Производството по образуваното гр.д. № 645/2025 г. по описа на КнРС се е развило в рамките на едно открито съдебно заседание, без участие на ищеца и негов представител, в рамките на което не са приемани писмени доказателства и експертни заключения. Депозирана е писмена молба по хода на делото от страна на процесуалния представител на ищеца, в която е изложено и становище по съществото на спора. Направено е искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, с претендирани разноски за заповедното и исковото производство, съответно за адвокатско възнаграждение в размер на по 400 лв., както и общо 100 лв. платена държавна такса. Преди приключване на устните състезания по делото, процесуалният представител на ответника е заявил възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение.

С решение № 888/21.07.2025 г., постановено по горепосоченото дело, РС - Кюстендил е уважил предявения иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, 2 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 228 от ЗЕС, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. С решението си, съдът е осъдил ответника Ю. С. Т. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД сумата от 75.00 лева, представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата от 175.00 лева, представляваща разноски по исковото производство.

В така постановеното решение, КнРС е приел за основателно своевременно релевираното от ответника възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Счел е, че заповедното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което справедливият размер на дължимото адвокатско възнаграждение за това производство възлиза на сумата от 50 лв. Посочил е, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение, съдът не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, съобразно дадените от СЕС в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение по дело С-438/22 разяснения, а преценката за размера на дължимото възнаграждение следва да е съобразена с правната и фактическа сложност на делото, каквато е приел, че и по отношение на исковото производство липсва, с оглед приключването на делото в рамките на едно съдебно заседание, проведено без участието на ищеца и защитавания материален интерес. При тези доводи, районният съд е определил възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по исковото производство в размер на 100 лв.

Своевременно на 21.08.2025 г. пълномощникът на ищеца е сезирал районния съд с искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските в хипотезата на чл. 248 ГПК, чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение до пълния предявен размер за заповедното и исковото производство от общо 800 лева. В указания от съда срок от ответникът Ю. Т., не е депозиран писмен отговор по молбата.

С обжалваното в настоящото производство определение № 1161/17.10.2025 г. КнРС е оставил без уважение молбата, сочейки липса на основание за преразглеждане на вече аргументираната позиция на съда, че размерът на присъденото адвокатското възнаграждение, е съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото, ниската стойност на защитавания материален интерес, обема на извършените от адвоката процесуални действия.

Преценявайки изложеното, окръжният съд намира от правна страна следното:

Въззивният съд счита, че преценката на КнРС, извършена при проверката, осъществена в инициираната процедура по чл. 248 от ГПК, е правилна.

При уважен изцяло иск, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, вкл. и за сторените такива в заповедното производство, в това число и за адвокатско възнаграждение. При определяне на адвокатското 3 възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/.

Материалният интерес за частният жалбоподател по делото е в размер на сумата от 77,94 лв., представляваща главница и сумата от 24,95 лв. – мораторна лихва. В рамките на заповедното производство, освен подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, други процесуални действия не са извършвани. Обемът на извършените от процесуалния представител действия в исковото производство се свеждат до изготвяне на исковата молба, инициирала самото дело и на молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Първоинстанционното дело е било разгледано в едно съдебно заседание, без участие на процесуалния представител на ищеца. По конкретният правен спор е формирана постоянна и непротиворечива съдебна практика, поради което делото не представлява трудност и от правна страна.

При тези данни за материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изчерпват с подаване на заявление по чл. 410 ГПК и искова молба, без явяване в съдебно заседание, въззивният съдебен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение на адв. Л. от 50 лв. по заповедното дело и от 100 лв. за исковото производство напълно и справедливо покрива стойността на извършения от него труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил.

С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение се явява правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1161 от 17.10.2025 г. на РС – Кюстендил, постановено по гр.д. № 645/2025 г. по описа на същия съд, с което в хипотезата на чл. 248 от ГПК е оставена без уважение молбата на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за изменение в частта относно разноските на решение с № 888 от 21.07.2025 г., постановено по гр.д. № 645/2025 г. по описа на РС – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5