Решение № 1130 от 23.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1130 гр. Варна, 23.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501666 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на В. Л. Л. – П. и И. Л. Л. срещу Решение № 64 от 13.04.2022г. по гр.д. № 302/2021г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по предявения от Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна Организация, ЕИК 000093271, представлявана от Е. Д. отрицателен установителен иск, е прието за установено в отношенията между страните, че въззивниците не са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Равна, община Провадия, област Варна, представляващо дворно място, включено в парцел V-201 в кв. 26 по плана на селото, цялото с площ от 3700 кв.м. и при граници: от две страни улици и поземлени имоти VI-202 и IV-200.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено при съществено нарушение на материалния закон, както и на процесуални правила и необоснованост. Оплакванията са обосновани с доводи, че в отговора на исковата молба въззивниците – ответници въвели възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност при владение от 28.08.2006г. до настоящия момент. Същевременно не е установено от момента на влизане в сила на постановлението за възлагане в полза на ищеца, същият да е бил въведен във владение на имота и реално да е упражнявал владение върху имота. След приключване на публичната продан родителите на Ж. Ж. и Ж. Л. продължили да владеят имота и да осъществяват дейността на изградената в имота мелница самостоятелно, а след 1 прекратяване дейността на мелницата, същите продължили да владеят имота, чрез дядо им /баща на Ж. Ж./, който го поддържал чрез окосяване на сеното и отглеждане на крави.

Впоследствие ползването на имота предоставили на леля им Б. Ж.. Като собственик на животновъден обект тя, заедно с членовете на семейството й, ползвали и ползват имота за пасище на животните, които отглеждат. Имота никога не е бил ограден с ограда по границите му – нито преди ПП, нито след провеждането й. Граничи с имоти – общинска собственост – пасища, които също са предоставени за ползване на Б. Ж.. Всички тези имоти, включващи и процесния са оградени с електропастир. Въззивниците поддържат непрекъснат контакт с ползвателите на имота и при всяко идване в с. Равна посещават имота. На 29.08.2006г. майка им Ж. Т. дарила на двете собствената си ½ ид.ч. от дворното място, тъй като към този момент сградите се самосрутили. От този момент двете владеят имота непрекъснато, явно и спокойно. През м. ноември 2006г. И. Л. подала жалба в РПУ – Провадия за установено посегателство върху имота. След извършената проверка и предприети действия, посегателството било преустановено. След този момент никой не е предявявал претенции спрямо имота. Ето защо е неправилен изводът на ПРС, че в тяхна полза не е изтекъл предвидения в закона срок за придобиване на имота по давност. В решението си съдът не е изложил мотиви защо не кредитира показанията на свидетелите Г. и Н.; защо игнорира началната дата на установяване на владение – 28.08.2006г., когато въззивниците са декларирали имота като собствен, записали са го в разписния лист към плана на селото, предоставили са го за ползване като пасище на Б. Ж., както и че владението им продължава и до настоящия момент; не са обсъдени също писмените доказателства установяващи декларирането на имота и плащането на задълженията по партидата на имота от 2001-2021г. Всички тези обстоятелства недвусмислено установяват владение чрез трето лице – държател и намерение за своене, което упражнено в периода от 2006г. до предявяване на исковата молба през 2021г. е породило ефекта на давността. Изискването за противопоставяне на владението е приложимо единствено в хипотеза на съсобственост, а не и за владение върху чужд имот при липса на претенции от трети лица. От друга страна ищецът е записан като собственик на дворното място в разписния лист към плана едва на 16.02.2021г., което е индиция, че ищецът не е осъществявал владение върху имота след придобиването му. Поради всичко изложено отправили искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата „Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна организация“, представлявана от Председателя оспорва доводите в нея с други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържа съображения, че след приключване на ПП през 1996г. кооперацията установила владение върху имота, продължила производствения процес на мелницата, ангажирала работници по трудови договори, като до 2003г. няма доказателства за упражнявано владение на ответниците. Владението от друга страна не може да се упражнява върху неопределен имот. Собственият на ищеца имот не е ограден, а прокараният електропастир за ограждане на общински земи за паша не може да обособи владението в рамките на цялото именно върху придобития от ищеца имот. Подадената 2 жалба за посегателство от И. Л. също не е индиция за владение, доколкото образуваната въз основа на нея преписка е прекратена поради липса на събрани данни за извършено престъпление от общ характер. От друга страна заплащането на данъци от 2001г. до 2006г. е извършено от ответниците въз основа на подадена декларация през 2006г. с цел изповядване на дарение на ½ ид.ч. от имота. Невписването на ищеца, респ. на праводателя му в разписния лист към плана на селото не е елемент от фактическия състав на придобиване на правото на основание възлагане, доколкото постановлението за възлагане е вписано в СВп.

Отправя искане в тази връзка обжалваното решение да се потвърди.

Постъпила е и частна жалба от „Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна организация, представлявана от Председателя срещу Определение № 457 от 08.06.2022г., с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е оставена без уважение молбата на ищеца за изменение на постановеното по делото решение относно разноските посредством присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност и формалност на произнасянето. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, както и са представени доказателства за извършен банков превод на възнаграждението. Представеното с молбата за изменение извлечение е за да се увери съдът, че преводът е действително извършен. Отделно изпълнението по правоотношението между страната и адвоката е извън преценката на съда, при вече представено доказателство за превода. Отправя искане в тази връзка определението да се отмени, а адвокатското възнаграждение да се присъди в цялост.

В отговор на частната жалба, В. и И. Ж. Ж.ови оспорват доводите в нея. Поддържат, че извършването на разноските в производството следва да е доказано, за да се присъдят. До приключване на устните състезания по делото не е представено доказателство за плащане на уговореното адвокатско възнаграждение по банков път, а такива са представени едва с молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК. В този смисъл обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от „Приморска Популярна Бизнес – Кооперативна организация“, представлявана от Председателя срещу И.

Л. Л. и В. Л. Л. – П. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. Равна, община Провадия, област Варна, представляващо дворно място, включено в парцел V-201 в кв. 26 по плана на селото, цялото с площ от 3700 кв.м. и при граници: от две страни улици и поземлени имоти 3

VI-202 и IV-200.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: ищецът е собственик на целия описан имот – дворно място в с. Равна, ведно с изградената в имота Мелница с бетонови фундаменти, с обща площ 60 кв.м. и помощни помещения за складове и канцеларии от метални контейнери и входно антре със санитарен възел на основание Постановление за възлагане на недвижим имот № 190/1996г. от 03.12.1996г. на СИ при Районен съд – Провадия, вписано в СВп, гр. Провадия на 12.12.1996г. Възлагането в полза на ищеца е извършено след публична продан на имота от бившите собственици Ж. Ж.

В. Ж. Ж.ов и Ж. Ж. Л.. ППБ-КО е правоприемник на КО „ППБ“ по силата на вписана промяна в наименованието с Решение по ф.д. № 5618/1991г. на ВОС. От момента на придобиване на собствеността, кооперацията е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение на имота, чрез действия на управление – организиране на производствения процес на мелницата /от 1996г. до 2003г./, извършване на поддържащи ремонти на мелницата и на обслужващите помещения, а след тяхното постепенно разпадане и самосрутване поради старост през 2010г. – почистване и поддръжка на празното място.

През цялото време и до сега не са предявявани претенции пред кооперативната организация от трети лица, респ. от бивши собственици. През февруари 2021г. председателят на организацията узнал, че за ½ ид.ч. от имота са вписани ответниците на основание договор за дарение по НА № 111/2006г., с който Ж. Ж. Т. /идентична по ЕГН с бившия собственик Ж.

Ж. Л./ дарила на ответниците ½ ид.ч. от имота. Това разпореждане е непротивопоставимо на ищеца, не е породило вещен ефект, тъй като към момента на дарението, дарителката не е била собственик на даряваните ид.ч. от имота. Ж. Т. е действала недобросъвестно. Така вписаната сделка обаче създава грешна и привидна представа спрямо третите лица, което накърнява самостоятелните абсолютни права и интереси на ищеца. Ето защо отправила искане за положително произнасяне по предявените искове.

В отговор на исковата молба, ответниците оспорили предявените искове по основание. Признали, че кооперативната организация ищец действително е придобила правото на собственост върху имота на основание постановление за възлагане, влязло в сила на 11.12.1996г. Оспорили обаче, че от момента на придобиване е упражнявала непрекъснато и необезпокоявано владение на имота. Навели възражения, че ищецът никога не е бил въвеждан във владение на имота и никога не е упражнявал владение върху него. Ж. Ж., Ж., В. и И. Ж. Ж.ови владяли имота непрекъснато и необезпокоявано и владеят същия и понастоящем. Ж. Ж. Ж. Ж.ов починал на 28.07.2000г., като след това владението е упражнявано от майката и двете дъщери, а след 2006г. и към момента владението на имота се осъществява от сестрите В. и И. Ж. Ж.ови. От момента на влизане на постановлението за възлагане до сега ищецът е бездействал, не е полагал никакви грижи за имота, не е организирал и провеждал производствен процес в същия, не е извършвал поддържащи ремонти, нито е почиствал празното място. Също не е декларирал имота в сроковете по ЗМДТ, не е плащал данъци и такси за същия, нито е заявил своевременно отбелязване в разписния лист към плана на селото. В този смисъл заявили възражение за изтекла в тяхна 4 полза придобивна давност върху целия имот, начиная от 28.08.2006г. През м. ноември 2006г. дядо им Ж. Ж. и леля им Б. Н., на които ответниците предоставили за временно безвъзмездно ползване имота, ги уведомили, че човек от същото село е демонтирал останки от метална конструкция на сградите. Незабавно сигнализирали в РПУ – Провадия, като след извършена проверка, извършителят бил предупреден да не влиза в имота. Оттогава до сега никой не е предявявал претенции по отношение на имота. Целият имот бил ограден с електропастир, като са го предоставили за ползване на леля им за пасище за отглеждани животни от 2002г. От август 2006г. двете поравно са плащали дължимите за имота данъци.