Определение № 2185 от 17.07.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2185 гр. София, 16.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно частно наказателно дело № 20241100604217 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по постъпила жалба на СРП срещу определение на СРС , НО, 7 с – в от 25.06.2024 г.по ЧНД № 8820 /2024г. по описа на СРС, НО, 7 състав , с което на осн. чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 395 от ГПК е оставено без уважение искането по чл. 72, ал. 1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка «Запор» върху лек автомобил марка «БМВ», модел «Х6» с ДК№ *******, № на рама WBAFH01010L475685, собственост на А. И. Т., с оглед обезпечаване на предвиденото в чл.

3436, ал. 3 от НК наказание „глоба“, както и е оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на ДП № 1323/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 29124/24 г. по описа на СРП .

В жалбата се излагат доводи , че определение на СРС , НО, 7 с – в от 25.06.2024 г.по ЧНД № 8820 /2024г. по описа на СРС, НО, 7 състав , с което на осн. чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 395 от ГПК е оставено без уважение искането по чл. 72, ал.

1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка «Запор» върху лек автомобил марка «БМВ», модел «Х6» с ДК№ В ******* ТЕ, № на рама WBAFH01010L475685, собственост на А. И.

Т., с оглед обезпечаване на предвиденото в чл. 3436, ал. 3 от НК наказание „глоба“, както и е оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на ДП № 1323/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 29124/24 г. по описа на СРП , е незаконосъобразно , поради което от настоящия съд се иска неговата отмяна и налагане на обезпечителната мярка . жалбата следното :

Съдът като обсъди обжалваното разпореждане на СРС , доводите в , както и съдържащите се данни и материали по делото, намира за установено Съдът намира ,че не са налице основания за отмяната на обжалваното определение на СРС , НО, 7 с – в от 25.06.2024 г.по ЧНД № 8820 /2024г. по описа на СРС, НО, 7 състав , с което на осн. чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 395 от ГПК е оставено 1 без уважение искането по чл. 72, ал. 1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка «Запор» върху лек автомобил марка «БМВ», модел «Х6» с ДК№ *******, № на рама WBAFH01010L475685, собственост на А. И. Т., с оглед обезпечаване на предвиденото в чл.

3436, ал. 3 от НК наказание „глоба“, както и е оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на ДП № 1323/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 29124/24 г. по описа на СРП, тъй като въззивния съд споделя доводите на първата съдебна инстанция .

На първо място, в производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 72 от НПК съдът следва да преценява наличието на обосновано предположение за извършено престъпление, тъй като за основателността на искането за вземане на тази мярка за процесуална принуда не е достатъчно наличието на акт за образуване на досъдебно производство за престъпление, за което се предвижда наказание глоба и/или конфискация (в т. см. Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г., ОСНК на ВКС).

На следващо място, необходимо е във всички случаи собственикът на имуществото, по отношение на което прокурорът е направил искане за налагане на обезпечителни мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/или конфискация или отнемане в полза на държавата.

Следователно, мерките за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането в полза на държавата могат да се вземат само спрямо конкретен обвиняем и служат за обезпечаване на конкретни наказания от системата наказания по НК, които във всички случаи са лични. Това е обусловено от обстоятелството, че НПК изисква наличието на конкретно физическо лице, което да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, за да му бъде наложено предвиденото за него имуществено наказание.

Преди да наложи мярката за процесуална принуда, съдът следва да прецени и връзката на лицето, върху чието имущество ще въздейства със своя съдебен акт, с това имущество.

Или, когато съдът бъде сезиран с искане за вземане на обезпечителни мерки, е длъжен, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта и основателността му, като самостоятелно прецени налице ли са всички изискуеми от закона предпоставки, в това число и дали към този момент са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата. Във всички случаи, преди да се произнесе по искането, съдът следва да прецени собствеността н а имуществото и съразмерността между поисканите обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната част иа евентуалното наказание. Извън пределите, предвидени от закона, обвиняемият не може да търпи ограничаване на имуществените си права.

Видно от приложените материали по делото ,в тях няма приложено постановление за привличане на конкретен обвиняем по досъдебното производство , при което съдът не може да прецени сочените обстоятелства и следователно искането е неоснователно и не следва да се уважава. Приложено е копие от постановление за привличане на обвиняем, което е подписано единствено от прокурора, но не е предявено на конкретно лице. Правилно е прието от СРС ,че фигурата на обвиняем възниква от момента, в който лицето е привлечено като обвиняем чрез предявяване на съответното постановление за привличане на обвиняем. Подобно процесуално-следствено действие липсва сред материалите по ДП.

2

Основателно е и посоченото от СРС , че интересът на държавата с изземването или без изземването на автомобила във връзка с деяние по чл. 3436, ал. 3 от НК е защитен, тъй като се отнема същия автомобил в полза на държавата, или се присъжда неговата равностойност, ако същият липсва. Правилно е посочено ,че по делото няма данни за стойността на този автомобил, което да даде възможност за проверка на съразмерността на тази поискана обезпечителна мярка спрямо предвидената от законодателя глоба от 500 до 1500 лева. Също е основателно и соченото от СРС ,че не са събрани данни дали процесният автомобил се ползва само от собственика му или и от други лица, дали се намира в режим на СИО, доколкото правата на другите лица не бива да бъдат необосновано накърнени.

Поради изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира , че изводите й обуславят потвърждаване определението на СРС и оставяне на жалбата на СРП без уважение .

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А определение на СРС , НО, 7 с – в от 25.06.2024 г.по ЧНД № 8820 /2024г. по описа на СРС, НО, 7 състав , с което на осн. чл. 72, ал. 1 от НПК, вр. чл. 395 от ГПК е оставено без уважение искането по чл. 72, ал. 1 от НПК за налагане на обезпечителна мярка «Запор» върху лек автомобил марка «БМВ», модел «Х6» с ДК№ В ******* ТЕ, № на рама WBAFH01010L475685, собственост на А. И. Т., с оглед обезпечаване на предвиденото в чл. 3436, ал. 3 от НК наказание „глоба“, както и е оглед обезпечаването на бъдещото отнемане в полза на държавата на процесния лек автомобил, за нуждите на ДП № 1323/24 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. № 29124/24 г. по описа на СРП.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3