Решение № 930 от 16.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АДЕЛИНА АЛ. КОСТОВА като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110217243 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран жалба от В. С. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр.*** чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 25 – 4332 - 025225 издадено на 06.10.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказание глоба 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата до съда лицето се оспорва вмененото с наказателното постановление административно нарушение като се твърди, че същото е несъставомерно. Акцентира и върху наличието на допуснати съществени процесуални нарушения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което наказателното производство да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят В. С. - редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник поддържат жалбата и предлагат на съда да я уважи. В пледоарията си се посочва, че действията на жалбоподателя не са били преднамерени, не е била създадена опасност за движението и пешеходците като санкциите не отговарят на обществената опасност на деянието и дееца. Претендират се разноски.

1

Административно наказващият орган – Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР – редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и предлага на съда да потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При извършена служебна проверка съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На ***, около 22:16ч. в град ***“, с посока на движение от ул.,,Баба Тонка“ към ул.,,Ген.Инзов“, жалбоподателят В. С. управлявал личния си лек автомобил марка Мерцедес Е320 ЦДИ с рег.№ СВ *** При излизане от описаната улица и пред движещия се полицейски автомобил, в който се намирали свидетелите С. Т. и Д. Г., водачът извършил резки рискови маневри, създаващи опасност за движението, като рязко подал газ, с което повишил оборотите на двигателя и изкарал автомобила извън контрол като превъртял задните задвижващи колела на автомобила и няколко пъти го подхлъзнал на ляво и на дясно. По този начин преднамерено автомобила бил изкаран извън контрол като пътя, който е отворен за обществено ползване за превоз на хора и товари, не е използван според предназначение. Поведението на жалбоподателя било възприето от двамата свидетели, които подали светлинен сигнал чрез управлявания от тях автомобил и впоследствие водачът бил спрян. На същия бил съставен АУАН, който му бил връчен лично и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът възприе същата като осъществена. Видно от показанията на разпитаните свидетели Д. Г. и С. Т. е, че и двамата са били непосредствени очевидци на поведението на водача в лицето на жалбоподателя. В показанията си пред съда същите признават, че са видели лицето да управлява автомобила си рязко и на високи обороти, с които излязъл с висока скорост от улицата, на 2 която очевидно живее и преднамерено извадил автомобила извън контрол, което се доказва от няколкократните му маневрирания със задната му част в двете посоки. Същевременно е била създадена и опасност за движението предвид липсата на контрол на управляваното МПС от страна на жалбоподателя без видима причина за това. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни и верни, доколкото същите се намират в единение помежду си и не намират опровержение от насрещни доказателства или доказателствени средства. В разпита си свидетелят Д. Г. дори заявява, че е управлявал патрулния автомобил със свалени странични стъкла, което му е дало възможност да възприеме в пълен обем шума на двигателя на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Изложените факти от свидетелите намират подкрепа и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност справка за собственост на превозно средство.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила. И двата акта съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. При съставяне на двата акта са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. В случая не е налице несъответствие между отразените факти и правна квалификация, обуславящи наличие на съществено процесуално нарушение.

При описване на фактическата обстановка както в АУАН, така и в обжалваното НП, е налице яснота и прецизност, касаеща неизпълнителното деяние.

Видно от описаната фактическа обстановка в АУАН и НП е, че както актосъставителят, така и административно наказващият орган детайлно са описали всички факти, свързани с посоченото административно нарушение.

Налице е прецизно отразяване на мястото и обстоятелствата, при които е извършено.

При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства съдът счита, че със своето поведение жалбоподателят В. С. С. е извършил административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

3

В случая е налице годен субект на административна отговорност, тъй като жалбоподателят е имал качеството на ,,водач“ на МПС по смисъла на & 6 т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че водачът е използвал път, отворен за обществено ползване без предназначение като преднамерено е извършил резки рискови маневри, с което е създал опасност за движението по пътищата на гражданите и другите МПС, извеждайки автомобила извън контрол.

От субективна страна нарушителят е действал умишлено. За да извърши нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , водачът следва съзнателно да цели да ползва пътя за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение, а не просто да загуби контрол върху автомобила, което би съставлявало друго нарушение. Въпросът за субективната страна на нарушението, включително субективната цел, може да бъде изследван единствено въз основа на установените негови обективни действия. В случая безспорно се установяват от събраните по делото доказателства такива действия по управление на МПС от страна на жалбоподателя, които очевидно са несъвместими с ползването на пътя по предназначение, като по непротиворечив начин същите сочат, че действията му са били тенденциозни и умишлени. Жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските служители именно заради неговото поведение на посочените в АУАН и НП дата, час и място, изразяващо се в умишлен "дрифт" в процесния пътен участък. Следователно целта на поведението му, обективирана във фактическата действителност, е била толкова ясно изразена, че да бъде възприета и от трети лица. Освен това времето е било сухо и ясно.

Жалбоподателят е съзнавал всички елементи от обективната страна на нарушението, но въпреки това е искал и целял настъпването на общественоопасните му последици. В случая следва да се прави разлика между твърдяната от защитника му задна придавка на МПС и извеждането на същото от движение посредством целенасочени действия на неговия водач.

Съдът намира, че случаят не може да бъде третиран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са налице факти и обстоятелства, които да занижават обществената опасност на извършеното в сравнение с 4 обичайното проявление на нарушенията от съответния вид. Напротив, подобно поведение по пътната мрежа, отворена за движение, застрашава не само живота и здравето на намиращите се в автомобила лица, но и на останалите участници в движението, поради което се характеризира с висока степен на обществена опасност, още повече, че нарушението е допуснато на улица с двупосочно, където по данни на разпитаните полицаи може да бъде създадена опасност за други участници в движението.

По отношение на вида и размер на наказанията санкционната разпоредба е приложена правилно. Наложените "глоба" от 3000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, са предвидени за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП в разпоредбата на чл. 175а, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП. Наказанията са във фиксиран размер, поради което съдът не може да ги редуцира. В горния смисъл е и практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 21305 от 20.06.2025 г. , постановено по КНАХД № 3448/2025 г. по описа на АССГ, IX-касационен състав; Решение № 21325 от 20.06.2025 г., постановено по КНАХД № 4674/2025 г. по описа на АССГ, XIXкасационен състав; Решение № 20442 от 13.06.2025 г. , постановено по КНАХД № 2801/2025 г. по описа на АССГ, I-касационен състав; Решение № 19442 от 06.06.2025г., постановено по КНАХД № 3119/2025 г. по описа на АССГ, V касационен състав; Решение № 19405 от 05.06.2025 г. , постановено по КНАХД № 1880/2025 г. по описа на АССГ, XXII-касационен състав;

Решение № 18512 от 30.05. 2025 г. , постановено по КНАХД № 978/2025 г. по описа на АССГ, XIII-касационен състав и други.

С оглед на гореизложеното, Софийски районен съд намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание..

Предвид изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на административно наказващия орган, жалбоподателят В. С. С. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен 5 лист.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5 от ЗНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 – 4332 - 025225 издадено на 06.10.2025г. от Началник сектор в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на В. С. С., с ЕГН: ********** с адрес: гр.*** са наложени наказание глоба 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършено административно нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл.63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА В. С. С., с ЕГН:

********** с адрес: гр.*** да заплати по сметка на СДВР сумата от 86,92 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а по сметка на СРС и сумата от 02.55 евро в случай на издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните, пред АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6