Решение № 39 от 10.04.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Раднево, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100047 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 50 КТ вр. с чл.

59 от КТД.

Производството е образувано по искова молба на Й. М. М. срещу „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, клон рудник "Трояново - север", с която е предявен иск с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 50 КТ вр. с чл. 59 от КТД. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 65/10.06.2008 г. работил в ответното дружество „Мини Марица-изток“ ЕАД, клон рудник "Трояново - север". Твърди, че съгласно чл. 59 от действащия в дружеството КТД всички работещи по трудов договор в „Мини Марица-изток“ ЕАД с трудов стаж най – малко една година в същото, получават помощ за посрещане на отоплителния сезон в рамките на не по – малко от две минимални работни заплати за дружеството, платими през четвъртото тримесечие на годината.

Твърди, че със Заповед № ГР-02-286/18.11.2022 г. на изпълнителния директор на дружеството било разпоредено на работниците, имащи право на тази помощ да се изплати сума в размер на 2100 лева, която сума да се начисли във фишовете за заплати за месец ноември 2022 г. Твърди, че до настоящия момент тази сума не му е изплатена, въпреки опитите за извънсъдебно разрешаване на спора. Твърди, че депозирал заявление с вх. № 16060/10.07.2024 г., с което заявил претенцията си за изплащане на сумата от 2100 лева, представляваща помощ за отоплителния сезон за 2022 г. Посочва, че бил уведомен с отговор изх. № РС-17-495/16.07.2024 г., че заплащането на 1 тази помощ не му се следва, тъй като не отговарял на изискванията на Приложение №7 от КТД 2022 и по – конкретно - били налице обстоятелства по т.4 от приложението, а именно – допуснати от негова страна три или повече безпричинни отсъствия. Отговорът бил мотивиран с обстоятелството, че представения от него болничен лист № Е20222317497/19.12.2022 г. за периода 18.12.2022 г. – 01.01.2023 г. е обжалван от работодателя и отменен от НЕЛК.

Тъй като бил несъгласен с отговора на работодателя си твърди, че изпратил официална молба, с която помолил за доброволно и извънсъдебно уреждане на спора, помолил за преразглеждане на случая и изплащане на сумата в едномесечен срок. Твърди, че до настоящия момент не е получил отговор на молбата си. Счита отказът от страна работодателя за изцяло неоснователен.

Твърди, че работодателят му се позовал на отменен болничен лист № Е20222317497/19.12.2022 г. като видно било от датата му на издаване, че същият е издаден след като вече е следвало помощта да бъде изплатена.

Твърди, че този болничен лист е четвърти поред и преди него били издадени три болнични листи, които били потвърдени, тъй като ищецът страдал от хронично заболяване, от което според ищецът следвал извода, че отсъствията му не са безпричинни, а се дължат на заболяване. Твърди, че отмяната на болничния лист не води автоматично до извода за неправомерно отсъствие на работника за периода, посочен в болничния лист, поради което и възможностите на работодателя в такива случаи били или да зачете тези дни като неплатен отпуск на работника, зачитащ се за трудов стаж или да образува срещу него дисциплинарно производство. Посочва съдебна практика в този смисъл. В заключение е посочено, че всички останали социални придобивки и помощи дължими от работодателя на основание действащия КТД му били изплатени без възражение.

С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2100 лева, представляваща парична помощ за посрещане на отоплителния сезон за 2022 г. съгласно действащия КТД на дружеството, както и сумата от 526,27 лева представляваща законната лихва за забава върху претендираната главница за периода 01.01.2023 г. – 26.11.2024 г. и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Мини Марицаизток” ЕАД, гр. Раднево, клон рудник Трояново – север, в който взема становище, че предявеният иск е допустими, но изцяло неоснователен и 2 недоказан. Признава обстоятелството, че действително сумата по КТД – приложение 7 във вр. със заповед № ГР-02-286/18.11.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество е в размер на 2100 лева и тя не е заплатена на ищеца Й. М., тъй като било налице основание по т. 4 от приложение № 7 от КТД 2022 г., а именно: “Нямат право на тази помощ допусналите 3 /три/ безпричинни отсъствия.“ Твърди, че според приложената от самия ищец документация болничен лист № Е20222435552/21.11.2022 г. за периода 20.11.2022 г. - 29.11.2022 г. е обжалван и потвърден с ЕР на НЕЛК №140/29.05.2023 г.; болничен лист № Е20222317425/05.12.2022 г. за периода 04.12.2022 г. - 17.12.2022 г. е обжалван и потвърден с ЕР на НЕЛК № 138/29.05.2023 г. и болничен лист № Е20222317497/19.12.2022 г. за периода 18.12.2022 г. - 01.01.2022 г. отменен с ЕР на НЕЛК № 139/29.05.2023 г., болничните листи били обжалвани и процедурата по тяхното обжалване е приключила на 29.05.2023 г. и до приключването на процедурата по обжалването им не са били налице основанията съгласно приложение №7 от КТД 2022 за изплащането на помощта за отоплителен сезон за 2022 г. На следващо място твърди, че не във всеки случай отмяната на болничен лист следва да се тълкува в ползва на ползващото се от него лице и всеки случай е индивидуален. Твърди, че действително първите два представени болнични листи са потвърдени, а третият е отменен поради липса на доказателства за състоянието на освидетелстваното лице, доказващи поставената диагноза и нуждата от домашно лечение. Освен това отмененият болничен лист не бил обжалван от лицето, което според ответника представлява доказателство за съгласие от страна на ищеца с установените от НЕЛК факти. На последно място в отговора на ответното дружеството е изразено и несъгласие с довода на ищеца, че в случай на отмяна на болничен лист работодателят е следвало да проведе дисциплинарно производство спрямо лицето, чиито болничен лист е отменен. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически изводи:

С протоколно определение от 12.03.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 04.02.2025 г. по чл. 140 ГПК, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са отделени като признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието сключен трудов договор между ищеца и ответника с № 3

65/10.06.2008 г.; че разпоредба на чл. 59 от КТД 2022 година предвижда заплащане на работниците и служителите на помощ за отоплителния сезон за 2022 г.; че съгласно заповед № ГР -02-286/18.11.2022 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на работниците и служителите в „Мини Марица – изток“ ЕАД, клон рудник "Трояново - север" е определена сума в размер на 2100 лева, представляваща помощ за отоплителния сезон за 2022 година и която сума не е изплатена на ищеца.

От фактическа страна се установява следното: ищецът работи по трудово правоотношение в ответното дружество „Мини Марица – изток“ ЕАД, клон рудник "Трояново - север" съгласно трудов договор № 65/10.06.2008 г. Съгласно действащия колективен трудов договор всички работещи по трудов договор в „Мини Марица-изток“ ЕАД с трудов стаж най – малко една година в същото, получават помощ за посрещане на отоплителния сезон в рамките на не по – малко от две минимални работни заплати за дружеството, платими през четвъртото тримесечие на годината. От доказателствата по делото се установява, че ищецът членува в РСО на КНСБ от датата на постъпване на работа при ответника през 2008 г. до момента на издаване на уверението за това /13.02.2025 г./. Видно от представената по делото заповед № ГР-02-286/18.11.2022 г. Изпълнителният директор на ответното дружество е наредил на работниците и служителите, имащи право по чл. 59 от КТД 2022 и приложение № 7 към него, да се изплати помощ за отоплителния сезон за 2022 г. в размер на 2100 лева, която да се начисли във фишовете за работна заплата за месец ноември. Съгласно писмо изх. №РД-17495/16.07.2024 г. на управителя на рудника на ищеца по делото е отказано изплащането на предвидената в КТД помощ за отоплителен сезон - 2022 г., поради наличието на дни на отсъствие, за които липсва оправдателен документ. Съгласно Наредба за реда и начина на ползване на помощ за посрещане на отоплителния сезон от работещите в „Мини Марица – изток“ ЕАД / приложение №7 към КТД 2022/ „Нямат право на тази помощ допусналите 3 /три/ безпричинни отсъствия“. От доказателствата по делото се установява, че на ищеца е издаден болничен лист № Е20222435552/21.11.2022 г. за периода 20.11.2022 г.-29.11.2022 г. потвърден с ЕР на НЕЛК №140/29.05.2023 г.; болничен лист № Е20222317425/05.12.2022 г. за периода 04.12.2022 г.-17.12.2022 г. потвърден с ЕР на НЕЛК №138/29.05.2023 г. и болничен лист № Е20222317497/19.12.2022 г. за периода 18.12.2022 г. 01.01.2023 г., отменен с ЕР на НЕЛК № 139/29.05.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от 4 правна страна следното:

В настоящия случай спорът по делото се свежда до това дали отмяната на болничен лист води до нарушение на трудовата дисциплина и по – конкретно в настоящия случай - налице ли са безпричинни отсъствия от страна на работника в резултат на отмяната на оправдателния документ.

Временната неработоспособност на работника или служителя му дава право на отпуск /чл. 162, ал. 1 КТ, / който се разрешава от здравните органи /ал. 2/ и за времето на което на служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон /ал. 3/. Подробната уредба на правомощията на здравните органи се съдържа в Наредба за медицинската експертиза. Временна неработоспособност е налице в случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради определени причини, при които отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по образец за времето от първия ден на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайна намалена работоспособност от ТЕЛК. Контролът върху актовете, издавани от органите на медицинската експертиза, е уреден в чл. 101 сл. от Закона за здравето. По аргумент от чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, обжалването на решението за отпуск поради временна неработоспособност не спира изпълнението му, следователно работникът или служителят не е длъжен да се явява на работа и това неявяване не съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Ако обаче актът на съответния здравен орган бъде отменен по реда на чл. 112 от Закона за здравето, защото не са били налице предпоставки за издаването му, въпросът за реализиране на дисциплинарната отговорност на работника или служителя се поставя в зависимост от неговата добросъвестност.

Съдебната практика е разглеждала случаи, при които се касае за реализиране на дисциплинарна отговорност, макар и настоящият казус да не се отнася до този вид отговорност, посочената съдебна практика е напълно относима и към разглеждания случай. Както е прието в решение № 42/11.05.2016 г. по гр. д. № 3756/2015 г. III ГО на ВКС з аконът предполага добросъвестността на страните при упражняване на правата и изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение като предвидената в чл. 8, ал.2 КТ презумпция за добросъвестност е оборима. Преценката за добросъвестност за всеки отделен случай е конкретна и следва да се прави въз основа на събраните по делото доказателства и с оглед на тяхната обща преценка се формира извод дали работникът или служителят / респ. работодателят / е 5 действал добросъвестно.

В настоящия случай следва да се прецени с оглед съвкупния анализ на доказателствата дали причината за отмяната на болничния лист отрича обективното състояния на лицето от гледна точка на невъзможността му да се яви на работа, т.е. бил ли е временно неработоспособен действително.