Решение № 1732 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1732 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110148550 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ..........., с която против Б. П. С. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 85, находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 796, 68 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 137, 07 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 29.06.2022 г.; с у м а т а 18, 33 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 39 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. – 29.06.2022 г.

Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение от 21.07.2022 г. по ч.гр.д. № 38306/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав, срещу която длъжникът е възразил.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б.

П. С. чрез назначения по реда за предоставяне на правна помощ представител адв. М., с който оспорва исковете. Оспорва стойността на начислената топлинна енергия да отговаря на реално доставената такава. Оспорва да е извършван реален отчет на уредите в имота. Оспорва съществуването на договорно правоотношение между ищеца и фирмата за дялово разпределение за исковия период. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и ответницата. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 1 съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 15.07.2022 г. ........... е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Б. П. С. за сумата 796, 68 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 137, 07 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 29.06.2022 г.; сумата 18, 33 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.02.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 39 лв. мораторна лихва за периода 31.03.2020 г. – 29.06.2022 г.

С разпореждане от 21.07.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като е присъдил и държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника Б. П. С.. Със същото е заявено възражение за давност.

В срока по чл.415 ГПК заявителя е предявил искове за установяване на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение.

С нотариален акт № 72, том II, рег. № 1646, дело № 238 от 09.05.2005 г. Ваньо Малинов Първанов и Ваня Михайлов Първанов продава на Б. П. С. следния недвижим имот: апартамент № 85, находящ се в гр. ........., състоящ се от: дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 39, 62 кв.м.

Със заявление-декларация от 15.11.2005 г. Б. П. С. е отправила искане за откриване на партида за имота на нейно име.

По делото е представен протокол от проведено на 25.10.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............. на което те са взели решение да се сключи договор с ТАЕС .........., за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на ТАЕС ........... В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № от 07.11.2002 г., сключен между ЕС като възложител и ТАЕС .......... като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС са ангажирани договори от 02.06.2017 г. и 03.06.2020 г., сключени между ........... – възложител и ......... – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Представени са документи за отчет от ........., извършен съответно на 11.05.2019 г., 25.05.2020 г. и 14.05.2021 г., подписани от клиент, както и 3 бр. изравнителни сметки, съответно – за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички 2 потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е извършвано от .......... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота – за 1 бр. отоплително тяло с монтирани ИРРО и щранг-лира въз основа на отчети на ИРРО от страна на ФДР, извършени на 11.05.2019 г., 25.05.2020 г. и 14.05.2021 г., подписани от клиент; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинна енергия за БГВ – въз основа отчет на 1 бр. водомер, отчитан на 11.05.2019 г., 25.05.2020 г. и 14.05.2021 г., като отчетите са подписани от клиент.

Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1 160, 71 лв., формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 116, 21 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 44, 50 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период възлиза на сумата 18, 33 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установи се от представения по делото нотариален акт № 72, том II, рег. № 1646, дело № 238 от 09.05.2005 г., че със същия ответницата е придобила собствеността на 3 процесния имот. От качеството на последната на собственик на процесния имот произтича качеството й на клиент на топлинна енергия за исковия период.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за наличието на облигационно правоотношение между страните за исковия период, поради което неоснователни се явяват доводите на ответницата в обратен смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършено от ..........

Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, в какъвто смисъл са ангажираните писмени доказателства и заключението на СТЕ.