Решение № 1696 от 12.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. Пловдив, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330204598 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л. С. Д. от гр.В., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К № 5417261 на ОДМВР – Пловдив, с който на жалбоподателката Д. е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробно доводи обосноваващи искането за отмяна на издадения Електронен фиш.

Жалбоподателката редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Преди даване ход на делото е постъпила молба с която се дава съгласие да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Представят се доводи в подкрепа на искането за отмяна на обжалвания ЕФ.

Въззиваемата страна - ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не 1 изпраща представител. Преди даване ход на делото е представено становище, в което са изложени съображения за неоснователност на депозираната жалба и за правилно и законосъобразно издаден ЕФ. Счита се, че обжалваният електронен фиш е издаден при спазване на законовите изисквания и съдържа всички изискуеми реквизити, както и че нарушението на жалбоподателят е установено посредством одобрено техническо средство, преминало проверка на Българския институт по метрология. Въз основа на гореизложените съображения моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:

На 23.09.2021 г. в 13:27 часа на Републикански път - II-86, км.19+200, с посока на движение гр.Пловдив към гр.Асеновград, при движението му е заснет с автоматизирано техническо средство с № 00209D32АСЕ1 лек автомобил „ХЮНДАЙ САНТА ФЕ“ с регистрационен номер ****, собственост на „СОЖЕЛИЗ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – КЛОН ПЛОВДИВ и ползавател Л. С. Д. с ЕГН **********. На посочената дата и час, водачът на МПС – индивидулизирано като вид, марка и регистрационен номер се предвижвал със скорост от 121 км./ч., което е разлика с 31 км./ч. в повече над максимално разрешената 90 км./ч. за движение на това място, съгласно ограничение за скорост въведено с пътен знак „В 26”. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш, в който като нарушител е вписан неговият ползвател, а именно жалбоподателката Л. Д., като дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство, а като място на нарушението е отразен следното местоположение, Републикански път - II86, км. 19+200, с посока на движение гр.Пловдив към гр.Асеновград. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив няма данни жалбоподателката д се е възползвала от правото си на възражения на основание чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, електронен фиш с приложен снимков материал от заснетото с техническо средство - стационарна радарна система тип „Multa 2

Radar SD 580” № 00209D32ACE1, справка относно собственици на превозно средство, списък с намерени фишове, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.12.4888, протокол за проверка № 27-С-ИСИС/09.08.2021г. на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, тип „Multa Radar SD 580” № 00209D32ACE1, становище от ОД на МВР Пловдив.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 о т НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на Пловдивския районен съд , достигна до следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи /МВР/, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство /МПС/, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, cметката или мястото на доброволното й заплащане.

В настоящия случай съдът намира, че Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 5417261 на ОДМВР Пловдив предмет на разглеждане е издаден в съответствие с изискванията за форма на фиша, който съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец предвид наличието на всички 3 изискуеми от закона реквизити.

В проведеното производство съдът не констатира наличието на доказателства удостоверяващи, че жалбоподателката Л. Д. в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП да е упражнила правото си да декларира писмено, че установеното на 23.09.2021г. движение на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с регистрационен номер ****, регистрирана като негов ползвател, с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП да е направено при управление на автомобила от друго лице.

Поради изложеното съдът счита, че законовата презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика (ползвател), то собственикът ( ползвателя ) на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш, се явява необорена. „Сожелиз България“ ЕООД е търговско дружество, регистрирано съгласно ТЗ и същото финансира местни физически и юридически лица за закупуване при условията на лизинг на фабрично нови машини и оборудване; транспортни средства – товарни, лекотоварни и леки автомобили, автобуси, ремаркета и полуремаркета; строителна и обслужваща техника.

На основание приетите доказателства и във връзка с посоченото, съдът намира, че жалбоподателката Л. Д., в качеството на ползвател на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с регистрационен номер **** е наказателноотговорно лице по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП и след като не е оборена презумпцията на закона, че друго лице е управлявало автомобила, то издаването на процесния ЕФ именно против жалбоподателката Л. Д. се явява правилно относно прилагането на закона.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система „Multa Radar SD 580”, с № 00209D32ACE1, за която система съгласно представеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 10.12.4888 от 08.12.2010г., срокът за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата е до 08.12.2020г.

Съгласно чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на участниците в движението по 4 пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Според ал.2 на същата разпоредба преди пускане в експлоатация АТСС преминават първоначална проверка. Според ал.3 от същата разпоредба, след изтичане срока на първоначалната проверка АТСС преминават последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговорят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

По делото са събрани доказателства за това системата, установила нарушението, че е преминала на 09.08.2021г. последваща проверка по смисъла на цитираните разпоредби, поради което от наличните по преписката доказателства може да се обоснове извод, че същата е в съответствие с чл.4, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.

Посочената стационарна радарна система представлява “средство за измерване” по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията (ЗИ). Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак „В 26” на 200 метра преди стационарното техническо средство, който знак е обхванат от направената фотоснимка, приложена по делото.

Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3%. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно която при за превишаване от 31 до 40 km/h на разрешената скорост се налага глоба от 300 лв. Поради изложеното съдът счита, че атакувания електронен фиш се явява законосъобразен и не следва да бъде отменен.

Съобразно изхода на делото право за присъждане на разноски има въззиваемата страна, която прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът следва да съобрази с разпоредбите на Закона за правната помощ, характера на делото и участието на юрисконсулта в проведеното производство.

5

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /ЕФ/ серия К № 5417261 на ОДМВР – Пловдив, с който на Л. С. Д. от гр.В., ЕГН ********** е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Л. С. Д. от гр.В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК .

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6