Решение № 2281 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2281 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100513048 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк.

К.И. срещу решение № 14 654/29.07.2025 г. на СРС, 39 състав, постановено по гр.д. 68 357/2024 г., в частта, в която е осъден да заплати на Д. Л. О. по иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ сумата от 4 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано на 27.08.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна, по който е ответникът, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 622, 27 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2021 г. до 14.11.2024 г.

В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Изложени са съображения, че определената сума е изключително завишена и прекомерна с оглед установеното относно действителния морфологичен характер на травмата, 1 настъпила при ищеца. Счита, че сумата е несправедливо завишена и определена без оглед на настъпилите вреди и е в колизия с икономическия критерий, който самостоятелно следва да се съблюдава при приложение на чл.

52 от ЗЗД.

Заявени са съображения, че между страните е налице влязло в сила решение 12563/25.06.2024 г., постановено по гр.д. 13 351/2022 г. на СРС, 119 състав, по заявен частичен иск, в което производство претенцията на ищеца била уважена до предявения размер от 5 500 лв. Твърди се, че било немислимо да се уважава претенция за присъждане на част от нещо, без преди това се установи, какъв е целият размер на това нещо и в процеса по частичния иск задължително трябвало да се установи размера на цялото вземане, поради което съдебното разрешаване по частичния осъдителен иск съдържал и установителна претенция за цялото вземане и същото не подлежало на преразглеждане. Обратното било недопустимо като попадащо под забраната на чл. 299 ал.1 вр. с чл. 298 ал.1 от ГПК. В жалбата са наведени подробни съображения относно неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД като не ставало известно какво е даденото съдържание на отделните критерии за приложение на принципа по чл. 52 от ЗЗД и поради какви обстоятелства, съотносими към лично възприятие на ищеца е прието, че за нея са настъпили нематериални вреди, който да обосновават присъждане на толкова значително по размер обезщетение. Иска се отмяна на решението на СРС, в неговата обжалвана част, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени. Претендират се сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в първоинстанционното производство Д. Л. О., чрез адв. П. Р., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение в тази му обжалвана част и искане за неговото потвърждаване.

Производството е образувано и по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство Д. Л. О., чрез адв. П. Р. срещу решение № 14 654/29.07.2025 г. на СРС, 39 състав, постановено по гр.д. 68 357/2024 г., в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ над сумата от 4 500 лв. до пълния претендиран размер от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано на 27.08.2020 г. застрахователно събитие – ПТП, съставляващо 2 застрахователен риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“ страна, по който е ответникът.

Заявени са твърдения в жалбата, че решението в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и частично недопустимо, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.

Твърди се, че съдът не зачел влязлото в сила съдебно решение в предходно развилото се съдебно производство по заявен частичен иск и предприел действия по повторно разглеждане и доказване на правоопределящи факти и обстоятелства като пререшил въпроса относно определения вече размер на дължимото обезщетение. Твърди се, че с решението по частичния иск е била потвърдена цялата искова претенция в размер на 25 500 лв., но била присъдена само поисканата в производството част от иска. Твърди се, че според съда в рамките на настоящото производство страните спорели единствено относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което нещо било недопустимо. Недопустимо било поискано от ищеца повторно доказване на спорното материално право, независимо от наличието на решение, което се ползва със СПН. Неправилно били разгледани повторно заявените възражения от страна на ответника като единствено следвало да бъде разгледано възражението за изтекла погасителна давност по отношение на мораторната лихва. Иска се отмяна на решението на СРС в обжалваната му част като бъде постановено ново, с което заявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира се и присъждане на съдебните разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство ЗК „Лев Инс“ АД.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбите на страните и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство е разгледан осъдителен иск по чл. 432 ал.1 от КЗ, заявен като частичен, обективно кумулативно съединен с 3 акцесорен иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя. Видно от данните по делото, такава писмена претенция е отправена респ. предвиденият срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което искът е процесуално допустим.

Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

Видно от приетото като доказателство по делото решение № 12563/25.06.2024 г., постановено по гр.д. 13351/22 г. на СРС, 119 състав, ЗК «Лев Инс» АД е осъдена да заплати на Д. Л. О. сумата от 5 500 лв. като част от обща претенция от 25 500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Видно от стореното отбелязване, същото е влязло в сила на 30.07.2024 г.

Съобразно задължителните указания, дадени с т.2 от ТР 3/ 22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на 4 спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, поради което настоящият съдебен състав следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението в предходното съдебно производство касателно правопораждащите факти на процесното правоотношение – факта на осъществено ПТП, противоправност на деянието, причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите увреди, вината на дееца и по арг. на чл. 297 от ГПК. СПН е зачетена и от състава на СРС, поради което не могат да бъдат споделени възраженията във въззивната жалба на ищеца, че СРС бил преразгледал повторно спора.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, заявени и в двете жалби на страните, че силата на присъдено нещо по заявения частичен иск се разпростирала и относно размера на цялото вземане включително непредявената част от него. Съобразно т. 18 от ТР 1/04.01.2001 г. по гр.д.

1/2000 г. на ОСГК на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Незаявената част от вземането не е част от спорното материално право в производството по предявен частичен иск, поради което решението по частичен иск не формира СПН относно тази незаявена част, нито съдържа „установителна претенция за цялото вземане“. В тази връзка отново, съобразно т.2 от ТР 3/22.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради което в последващ процес размерът на цялото вземане, вън от признатия по частичния иск, подлежи на самостоятелно доказване, както е процедирал и състава на СРС, допускайки събирането само на доказателства /СМЕ и свидетелски показания/, релевантни към нормата на чл. 52 от ЗЗД за установяване пълния размер на 5 вземането. Сочената норма е относимото правило при определяне на оценка на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди и същото следва да бъде определено по справедливост.

Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, предвид задължителните разяснения, дадени с т. 2 на ППВС 4/1968 г. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението.

Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

За съобразяване на тези критерии и предвид специфичния им характер, обуславящ нуждата от специални знания по смисъла на чл. 195 ал.1 от ГПК е изслушаната СМЕ пред СРС, а не за да се пререшава спора между страните, каквито твърдения са застъпени във въззивната жалба на ищеца.

Видно от заключението на съдебната експертиза, изготвена от вещото лице д-р Ц.Н.Г., ищецът от процесния пътен инцидент е получил контузия на гръдния кош с кръвонасядане 7/7 см и оток вляво, по ключична линия на нивото на 6-то до 10-то ребро; охлузване с две успоредни ивици на фона на кръвонасядане 3,5/3,5 см и оток по горно-външната повърхност на дясното рамо; дълбоко охлузване по гръбната повърхност и лакътния ръб на дясната предмишница, както и по външната повърхност, в областта на лакътната става и долната трета на дясната предмишница; охлузвания по тръбната повърхност на дясната ръка и лакътния ръб на дясната китка от 7/7 мм до 2,5/2 см; овална рана, 5/3 мм между тенера и хипотенера на дясна длан; 3-4 охлузвания с корички около нивото на околния епидермис, от 3 до 5 мм по тръбната повърхност на лявата ръка; две еднотипни охлузвания с неправилна овална форма и размери 3/3 и 4/2,5 см централно и около горния ръб на проекцията на капачката на лявото коляно; контузия с кръвонасядане 3/2,5 см по предната повърхност, в долния край на дясното бедро; травма с кръвонасядане 3/3 см и оток по външния ръб в предната част на дясното ходило, в основата на пети пръст и по тръбната повърхност на ходилото; контузия на шията като не са установени данни за счупване или други промени на ниво шийни прешлени.