Решение № 298 от 28.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. Велико Търново, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Радка Цариградска

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500284 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение № 82/24.01.2024 постановено по гр. д. № 17131/2022 г. по описа на РС Горна Оряховица, съдът на основание чл. 50, вр. чл. 45 от ЗЗД е осъдил ответницата /настоящ жалбоподател/ В. С. Р. да заплати на ищеца Н. П. Н., сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 500 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете вследствие от непозволено увреждане, настъпило на 18.08.2022г., около 10.30 часа, в град Горна Оряховица, на улица „...” до № 22 от нападение от куче, собственост и намиращо се под надзор на ответницата, заедно със законната лихва върху тези две суми , считано от датата на непозволеното увреждане - 18.08.2022г., до окончателното изплащане на вземанията. Отхвърлен е искът за разликата от уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 3000 лв. Присъдени са разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

Недоволен от решението е останал ответникът В. С. Р., която в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното 1 решение. Счита, че неправилно съдът е приел, че жалбоподателката е собственик на кучето и същото е под неин надзор, не е извършила посочените нарушения на ЗВМД и не са съставяни АУАН за такива нарушения от компетентните органи. Счита за недоказано кое е точно животното, ухапало ищеца. По тези съображения счита, че исковете са били неоснователни. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Навежда се още, че не било доказано твърдяното противоправно поведение на ответника и причинно-следствена връзка на такова негово поведение с претендираните вреди, както и изобщо настъпването за ищеца на твърдените неимуществени и имуществени вреди, още по-малко в претендирания размер. Излага още, че ГОРС е обсъдил превратно свидетелските показания, въз основа на които е идентифицирал кучето, описано от свидетелите като това, нападнало ищеца.

Въззиваемият Н. П. Н., оспорва въззивната жалба като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.

Ищецът Н. П. твърди, че нa 18.08.2022 г., около 10:30 ч., управлявал собственото си превозно средство скутер „Опай" с peг. № ... по ул. „..." в гр.

Горна Оряховица и при преминаване край ветеринарна клиника с аптека, стопанисвана от ответницата, находяща се на същата улица в сграда с № 22, бил внезапно подгонен от голямо куче с черен цвят на козината, което се спуснало с лай право към него. От уплаха и стрес ищецът загубил управлението на скутера, в резултат на което загубил равновесие, паднал на терена и се плъзнал по платното за движение. При това падане ищецът твърди да е получил травматични увреждания по лявата лакътна става, лявата подбедрица и коляно – подробно описани в ИМ, като възстановяването от физическите увреди продължило 37 дни, през който период бил на нетрудоспособен, продължително време изпивал болки и не е можел да си 2 служи с лявата ръка и досега се затруднява при хващане и вдигане на тежки предмети. Причинени му били и психически травми - страх oт кучета, постоянна тревожност, силни и интензивни преживявания на страх, безпокойство и напрежение, продължаващи и до днес. Излага, че са му причинени и имуществени вреди – щети по скутера от падането / деформация на лявата страна на корпуса, счупване на елементи от него, счупване на ляво огледало, счупена лява дръжка за спирачка, ожулена боя на пластмасовите части и предния калник; проблеми със захранващата батерия/. Претендирал е обезщетение за неимуществените вреди в размер на 3000 лв. и за имуществени вреди в размер на 500 лв.

Ответницата е оспорила предявените искове с възраженията, че описаното в исковата молба куче не е нейна собственост и отрича да е признавала обратното и надзор върху това куче да е осъществяван от нея или да й е възлаган. Признава, че притежава ветеринарна клиника в близост до описаното в исковата молба произшествие, където извършва ветеринарно медицински манипулации и продава аксесоари, лекарства и храна за животни, вкл. в насипно състояние, миризмата от която привлича намиращи се в близост кучета и котки –бездомни или пуснати свободно. Твърди, че в същата сграда има и други търговски обекти, чиито обитатели хранят същите тези животни. Твърди, че не е била свидетел на инцидента с ищеца, няма информация кое куче го е уплашило и отрича да е признавала това да е кучето, установено по-късно пред нейния обект.

По правилността на обжалваното решение, настоящият състав намира за неправилно установена фактическата обстановка от първоинстанционния съд в резултат на погрешен анализ на събраните доказателства, което е обусловила неправилен извод за основателност на исковете.

Разпоредбата на чл. 50 ЗЗД предвижда, че за вредите, произлезли от животни, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират, дори и когато животното е избягало или се е изгубило. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животно, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. Отговорността по чл. 50 ЗЗД за вреди, причинени от вещи/ животни е безвиновна, обективна отговорност. Носителят на задължението за обезвредата може да е едновременно собственик, който като такъв поначало упражнява надзор върху на вещта/животното, от което е произтекъл вредоносния резултат, но може това да е и трето лице, което юридически или фактически упражнява надзор върху вещта/животното.

За да бъде основателен такъв иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на вреди, причинна връзка между вредите и поведението на определено животно, както и че това животно е собствено или поставено под надзор на ответника по този иск.

При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не се установява, ответницата да е собственик или да отглежда кучето, описано частично от ищеца, като негов нападател. Безспорно е, че кучето, което е 3 заварено по-късно същия ден от служител на МВР, а впоследствие и от служители на Общината в района на ветеринарната клиника е такова без паспорт и без чип. Доказването на собствеността върху кучето е допустимо с всички доказателствени средства по реда на ГПК, но ангажираните по делото гласни доказателства не установяват собственост или осъществяван надзор.

Полицейският служител започва показанията си с това, че сигналът е за нападение от бездомно куче и пострадалият бил насочен да търси отговорност от Община Горна Оряховица, накъдето ищецът тръгнал. Този свидетел е виждал и описвал кучето, че има някаква представа за връзка на точно това животно с ответницата по делото. Останалите свидетели са служители на общината, от които ищецът е отишъл да търси отговорност и същите очевидно са заинтересовани от изхода на делото, но техните показания не са ценени като такива. Тези свидетели с показанията си установяват само, че при посещение същия ден на ветеринарната клиника, което е продължило 10 минути и разговор с ответницата за около две минути, установили пред сградата да лежи голямо куче с тъмен цвят на козината. В съставения протокол липсва каквото и да било описание като окраска, размери, дори пол на животното, няма изготвени снимки. При проверката не е присъствал ищеца, не е посочил животното, а даденото от него описание – голямо черно куче и меко казано бегло, да се прави извод за идентичност с това, заварено пред клиниката. В частта за другите отразени в протокола и изложени в показанията им обстоятелства – че кучето било това от инцидента, че ответницата признала, че това куче е нападнало ищеца, протоколът няма удостоверително действие /тези обстоятелства са извън компетентността на съставителите му/, а показанията не следва да се кредитират в тази си част като противоречиви, изградени не на база на преки впечатления и очевидно тенденциозни. Самият факт, че ответницата е била изненадана и не е знаела за инцидента, изключва да е признала, че кучето пред клиниката й е участвало в такъв.

По отношение на механизма на причиняване на вредите ответната страна спори поведение на каквото и да било куче да е причина за падането на ищеца. В тази насока ищецът не е ангажирал никакви доказателства.

Безспорно е падането на ищеца със скутера, претърпените телесни увреждания и връзката им с падането, вредите по МПС на ищеца от същото това падане. Каква е причината за падането обаче, не е безспорно установено.

СТЕ дава отговор на въпросите за механизма на ПТП, приемайки за установени факти и обстоятелства, които не са установени по делото е съставляват само фактически твърдения на ищеца. Липсват каквито и да било доказателства къде точно се е движел ищеца, кога и откъде е излязло куче, къде е паднал ищецът. Самият той не твърди падането да е предизвикано от блъскане от куче, т.е. равновесието да е било нарушено от физическо съприкосновение с животно. Излага като причина своята паника, но такова състояние не е установено с никакви доказателствени средства по делото, а това би имало огромно значение при изясняване на точните причини за инцидента и наличието и процента на съпричиняване. И двете страни твърдят, че от записа, който не възпроизведен по делото и неговото 4 съдържание не може да бъде обсъждано, освен в безспорната му част, има няколко човека в близост до мястото на падане, кучето излиза откъм лек автомобил, а не откъм входа на клиниката, макар и близо до него.

Съдът намира за основателен довода на въззивника за допуснато процесуално нарушение от първоинстанцонния съд, изразяващо се в пренебрегване признанията от страна на ищеца на неизгодни за него факти, кредитиране на показанията на заинтересовани лица, които не възпроизвеждат свои преки възприятия, а заключения, позоваване на твърденията на ищеца като на доказателства за установяване на факти, които го ползват – съдържанието на обаждането му тел. 112, на сигнала му до полицията и до общината.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Фактическият състав на регламентираната в чл. 45, ал. 1 ЗЗД деликтна отговорност изисква наличието на следните елементи - деяние, вреда /имуществена или неимуществена/, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.