Решение № 32 от 29.01.2021, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Разград , 29.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №

20203330101651 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.225, ал.3 от КТ.

Депозирана е искова молба от И. Х. Д., с която е предявен иск срещу ОП „Паркстрой“ за заплащане на сумата 5600 лв. обезщетение за времето, през което не е била допусната до работа за периода 16.04.2020 г. – 16.12.2020 г. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл.325, ал.1 т.9 от КТ, че с решение по гр.д.№554/2019 г. на РС Разград е отменена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, че е поискала от работодателя да бъде възстановена на работа на подходяща за здравословното й състояние работа, но със заповед №59/27.05.2020 г. той е възстановил на предишната длъжност „работник озеленяване“, а впоследствие със заповед №63/05.06.2020 г. е отменил тази заповед. Твърди, че се е явила на работното си място и е поискала да полага труд, който не застрашава живота й, но работодателят правил всичко възможно, за да не бъде допускана до работа и да полага труд.

Ответникът счита иска за неоснователен.Твърди, че ищцата не е предявила иск за възстановяване на работа по чл.344, ал.1 т.2 от КТ, поради което трудовото й правоотношение не е възстановено. Счита, че не са налице предпоставките на чл.225, ал.3 от КТ.След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

Ищцата е работила в ответното дружество на длъжност

“работник“ по трудово правоотношение от 11.04.2012 г. С решение по гр.д.№554/2019 по описа на Районен съд – Разград е отменена заповед №54/05.03.2019 г. на директора на ОП”Паркстрой”, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата катонезаконосъобразна. Със същото решение съдът е осъдил ответника да заплати на 1 ищцата обезщетение в размер на 1 462,33 лв. с правно основание чл.225, ал.1 от КТ за периода 06.03.2019 г. – 15.05.2019 г. Това съдебно решение е потвърдено с решение по Окръжен съд – Разград по в.гр.д.№209/2019г. ВКС с определение по гр.д.№4083/2019 г. не е допуснал до касационно обжалване решението на ОС Разград.

Видно от мотивите към съдебните решения основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е чл.325, ал.1 т.9 от КТ и по време на процеса същата е твърдяла, че следва работодателят да й осигури друга работа. На е поискала възстановяване на преди заеманата от нея длъжност, респ. не е предявила иск по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.

С искане от 21.05.2020 г. ищцата е поискала от ответното дружество да й бъде указано къде да се яви за продължаване на изпълнение на трудовото й правоотношение. Същото искане е предявила и на 27.05.2020 г., като изрично е поискала при предлагане на заемана длъжност ответникът да се съобрази със здравословното й състояние.

Със заповед №59/27.05.2020 г. директорът на ответното предприятие е възстановил ищцата на предишната длъжност „работник, озеленяване”, считано от 28.05.2020 г. В т.4 от тази заповед е посочено, че работникът е длъжен да постъпи на работа в двуседмичен срок отполучаването на екземпляр от заповедта, длъжностната характеристика и завереното копие от уведомлението по чл.62,ал.5 от КТ. С ново искане – от 01.06.2020 г.ищцата е уведомилаответника, че не може да изпълнява длъжността „работник озеленяване”, поради противопоказни условия на труд за длъжността. Съответно е поискала работодателят да отмени тази заповед и да издаде нова, с която да я назначи на подходяща за трудоустроено лице длъжност.

С нова заповед №63/05.06.2020 г. директорът на ответното дружество е отменил заповед №59/27.05.2020 г.

Преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на 03.01.2019 г. на ищцата И. Х. Д. е издадена експертно решение от МБАЛ Разград за 50% трайно намалена работоспособност. Съответно според становище от 29.01.2019 г. на Служба за трудова медицина в предприятието няма подходяща за здравословното състояние и образование на работника работа, за която има свободна щатна длъжност.

Според представената от ответника служебна бележка за периода 16.04.2020 г. – 16.12.2020 г. ищцата би получила за заеманата от нея длъжност брутно трудово възнаграждение в размер на 5 481,16лв.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Разпоредбата на чл.344, ал.1 от КТ дава възможност на работника/служителя да поиска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на предишната работа алтернативно – пред работодателя или от съда. В настоящия случай ищцата е поискала от съда признаване на уволнението за незаконно, а впоследствие е поискала възстановяване от работодателя. Последният е имал право да реши дали да я 2 въстанови или не на преди заеманата от нея длъжност, тъй като такова възстановяване на е поискано, респ. не е постановено с иск пред съда. Съответно работодателят я е възстановил на преди заеманата от нея длъжност, тъй като терминът „възстановяване”предполага връщане на трудовото правоотношение в състоянието, в което същото е съществувало преди издаване на заповед за неговото прекратяване.

Разпоредбата на чл.225, ал.3 от КТ регламентира правото на обезщетение на работника/служителя при наличие на следните предпоставки: възстановяване на работа след незаконно уволнение, явяване на същия в предприятието, за да заеме длъжността, на която е възстановен и недопускане той да изпълнява тази работа. По делото не бе доказано ищцата да се е явила за изпълнение на работата, на която е била възстановена от работодателя по нейно искане. Нейната активност се е изразила единствено и само в това да иска предлагане на друга длъжност, различна от заеманата до прекратяването на трудовото правоотношение.

Ето защо съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ е неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.2 от ГПК ответникът има право на направените от него разноски в размер на 610 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И. Х. Д., ЕГН **********, адрес **** срещу ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 за заплащане на сумата 5600 лв. обезщетение по чл.225, ал.3 от КТ за времето от 16.04.2020 г. до 16.12.2020 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА И. Х. Д., ЕГН ********** , от **** ДА ЗАПЛАТИ на

ОП“Паркстрой“, ЕИК 0005059100370 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Раковски“, №14 сумата 610 лв. /шестстотин и десет лева/ платено адвокатско възнаграждение .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3