Решение № 3124 от 18.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3124 гр. София, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. Н. при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. Н. Административно наказателно дело № 20241110217011 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Н. Д. против наказателно постановление (НП) № 24-4332-022720/30.09.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Посочва се, че връченият на жалбоподателката АУАН е с № 1388451, различен от този посочен в НП, и е съставен срещу друго лице – водач на автобус. Твърди се, че Д. не е подписвала друг акт и не й е бил предоставен препис от него. С оглед на това излага доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

В съдебното заседание Н. Д., редовно уведомена, не се явява и не се представлява. В депозирано писмено становище от адв. Б. – процесуален представител на жалбоподателката, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрк. П., моли съда да потвърди наказателното постановление като законосъобразно.

1

Счита, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Намира, че нарушението е доказано от събраните по делото доказателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок (доколкото въззиваемата страна не разполага с доказателство за датата на връчване на НП), от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

От фактическа страна се установява следното:

На 10.09.2024 г., около 15.30 ч., жалбоподателката Н. Н. Д. управлявала лек автомобил „Сузуки Суифт“ с рег. № ***** в гр. София, по бул.

„Сливница“, с посока на движение от ул. „Орион“ към ул. „Димитър Петков“.

Поради движение с несъобразена спрямо интензивността на движението скорост и обстоятелството, че пътната настилка била мокра, на кръстовището на бул. „Сливница“ и бул. „Константин Величков“ Д. не успяла да преустанови движението на управляваното от нея МПС своевременно и реализирала ПТП със спрелия и изчакващ поради червен сигнал на светофарната уредба пред нея автомобил - марка „Мерцедес“, с рег. № *****, управляван от свидетеля Б.

Д.. В следствие на удара лекият автомобил „Мерцедес“ ударил спрелия пред него лек автомобил „Ситроен Ц3“ с рег. № *****, управляван от свидетеля В.

М., който от своя страна ударил спрелия пред него товарен автомобил „Форд Транзит Конект“ с рег. № *****, управляван от свидетелката М. Г.. Водачите установили нанесените върху тях материални щети, нямали разногласия относно обстоятелството, че ПТП е настъпило поради действия на жалбоподателката Д., която им споделила, че спирачката й „отказала“, но подали сигнал на телефон 112 и преместили колите си, за да не пречат на движението.

На място се отзовали полицейски служители при ОПП-СДВР, предоставили на водачите декларации, които те попълнили собственоръчно.

Относно настъпилото пътно-транспортно произшествие били съставени протокол за ПТП № 1895599/10.09.2024 г., протокол за ПТП № 1895600/10.09.2024 г. и протокол за ПТП № 1895876/10.09.2024 г.

2

Свидетелят С. М. С., заемащ длъжността „младши автоконтрольор“ при ОПП–СДВР, съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1388451/10.09.2024 г. срещу Nikalai Pryhozhy в качеството му на водач на автобус „ZHONG TONG LCK 6127H” с рег. № АН1451-4 за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Актът бил предявен на Н. Д., която го подписала и получила препис от него.

Свидетелят С. М. С. съставил и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1388452/10.09.2024 г. срещу жалбоподателката за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който не бил предявен на Д. за запознаване и подпис.

Въз основа на така съставения АУАН № 1388452/10.09.2024 г. началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР издал НП № 24-4332022720/30.09.2024 г., с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Н. Н.

Д. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. В. М., М. Г. Г., Б. В. Д. и С. М. С. (частично), както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда н а чл.283 от НПК – протокол за ПТП № 1895599/10.09.2024 г., протокол за ПТП № 1895600/10.09.2024 г., протокол за ПТП № 1895876/10.09.2024 г., декларации, АУАН № 1388451/10.09.2024 г., АУАН № 1388452/10.09.2024 г., справка-картон на водача, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-13180/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед № 513з-5073/21.07.2015 г. на директора на СДВР, както и от заключението на съдебно-графичната експертиза.

Обстоятелствата относно реализираното ПТП, механизма на причиняването му, интензивността на движението, състоянието на пътната настилка и действията на жалбоподателката Д. се установяват от показанията на свидетелите М., Г. и Д., на които съдът даде вяра като логични и последователни. Посочените свидетели като участници в пътнотранспортното произшествие излагат непосредствените си впечатления относно обстоятелствата, при които е настъпило, като показанията им са еднопосочни и кореспондиращи както помежду си, така и с писмените доказателства – писмената декларация на Д., която е депозирала пред 3 полицейските органи и съставените протоколи за ПТП, в които са описани щети по автомобилите, напълно съответстващи на заявения от свидетелите М., Г. и Д. механизъм на реализиране на ПТП.

Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетеля С.. Съдът обаче не кредитира заявеното от свидетеля С., че нарушителката е подписала и втория съставен АУАН, доколкото категорично се опровергава от заключението на графичната експертиза.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на доказване фактическа обстановка, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи. В протоколите за ПТП са удостоверени констатираните на място от полицейските служители щети върху леките автомобили.

При постановяване на решението си съдът взе предвид и заключението на назначената в хода на съдебното производство съдебно-графична експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което според преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и опит. От заключението се установява, че положените подписи за нарушител в АУАН № 1388451/10.09.2024 г. са положени от жалбоподателката Д., а тези положени в АУАН № 1388452/10.09.2024 г. са имитация на подписите на Д..

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и 4 правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че Д. е извършила от обективна и субективна страна нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП регламентира задължение на водачите на МПС, при избиране режима на скоростта, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Отговорността на жалбоподателката е ангажирана за това, че не е съобразила скоростта си с характера и интензивността на движението и в частност с обстоятелството, че пътната настилка е била мокра, което обективно завишава спирачния път и предполага по-ниска скорост на движение. От доказателствата по делото се установява, че Д. е управлявала МПС с несъобразена скорост, която я е препятствала да спре своевременно, за което свидетелства и настъпилото ПТП.

Съдът намира обаче, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. От заключението на съдебно-графичната експертиза се установява, че подписите в АУАН № 1388452/10.09.2024 г. в графа нарушител и върху разписката за получаване на препис от акта не са положени от Н. Д., поради което основателни се явяват доводите на жалбоподателката за допуснато нарушение при съставяне на АУАН. Същото е особено съществено не само защото опорочава акта, с който се образува производството и с основополагащо значение за организиране правото на защита, но и доколкото разкрива признаците на извършено документно престъпление в рамките на административнонаказателното производство. На Д. е предявен единствено АУАН № 1388451/10.09.2024 г., който обаче не е съставен срещу нея и не описва от фактическа страна извършеното от 5 жалбоподателката нарушение, поради което не констатираното съществено процесуално нарушение. може да санира

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой. Така определеният размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на броя проведени съдебни заседания, поради което направеното възражение за прекомерност следва да бъде оставено без уважение. В тежест на СДВР следва да бъдат възложени и разноските за изготвената в хода на съдебното следствие експертиза.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-022720/30.09.2024 г., издадено от началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на Н. Н. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н.

Н. Д. с ЕГН ********** сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати по сметка на СРС сумата от 124,07 лв. (сто двадесет и четири лева и седем стотинки), представляващи разноски по делото.