Определение № 506 от 13.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 506 гр. Ловеч, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500309 по описа за 2026 година

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК

Подадена е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: ****, депозирана чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Е. С. К., срещу Разпореждане рег.№1964/20.05.2026 г.. на РС – Тетевен, постановено по ч.гр.д. №941 по описа на съда за 2026 г., с което се отхвърлят вземанията на дружеството срещу длъжника М. С. К. за главница в размер на 380,03 евро, неплатено договорно възнаграждение в размер на 78,31 евро и 48,13 евро лихва за забава.

Счита, че съдебният акт е неправилен, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която черпи права заявителят. Цитира практика на окръжните съдилища в този смисъл. Счита, че съдът е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила и цитира практика на ОС-Габрово. Твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, дори и след като се съобрази законодателната промяна на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Смята, че не са налице неравноправни клаузи в процесният договор и заповедният съд не е направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправна клауза, тъй като същите не се съдържат в клаузите на договора за потребителски кредит.

Изтъква, че процесният договор отговаря на всички законови императивни изисквания и преди да бъде сключен на ответника е предоставен стандартен европейски формуляр. Счита, че ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Смята, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР и в тази връзка са спазени и изискванията на закона и не е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави.По същество излага позиция, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен. Заявява позиция, че договорното възнаграждение е 1 дължимо на договорно основание и уговореният ГЛП отговора на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави. Цитира практика на ВКС в този смисъл.

Счита, че присъждането на законната лихва е последица от уважаването на главния иск и тъй като не се предявява като самостоятелен иск, не се дължи и ДТ.

Изразява становище, че лихвите за забава той също има право да получи, тъй като тя се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската и неправилно в тази връзка съдът е отхвърлил заявлението.

Моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираната сума, както и заплащане на 7,67 евро заплатена ДТ и 25 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок-разпореждането е получено от заявителя на 15.05.2026 г., а жалбата е подадена на 3.06.2026 г. по ЕПЕП против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 от ГПК).

Настоящата инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата и след като се запозна с електронното ч.гр.д. № 941/2026 г. по описа на РС– Тетевен, намира за установено следното:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, заявителят „Профикредит България“ ЕООД е претендирал, че М. С. К. с адрес гр.****, ЕГН ********** дължи заплащане на неплатена главница в размер на 380,03 евро от 20.09.25 г. до 20.04.26 г, неплатено договорно възнаграждение в размер на 78,31 евро за период от 20.09.25 г. до 20.04.26 г, неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет закупена и използвана услуга Фаст в размер на 134,19 евро за период от 20.09.25 г. до 20.04.26 г, неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 134,19 евро за период от 20.09.25 г. до 20.04.26 г,. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 204,52 евро считано от 20.12.2025 г. 48,13 евро. лихва за забава от 21.07.2024 г. до 10.05.26 г. и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането на длъжника по договор за потребителски кредит №4002667****/2.07.2024 г.

С разпореждане рег.№1718/12.05.26 г. ТРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя в 3 дневен срок от получаване на съобщението с допълнителна молба по делото да уточни върху каква главница са начислявани претендираните в заявлението лихви дали върху чистата претендирана сума или върху нея, плюс пакета от допълнителни услуги и други претендирани вземания; да посочи какви суми по договора са били изплатени от длъжника, за какъв период от време, в какъв размер и как същите са съотнесени за погасяване на вземанията.

С уточняваща молба заявителят е уведомил съда, че не се дължи договорно възнаграждение за сумата за предоставяне на допълнителни услуги, а същото е начислено 2 само върху главницата, представляваща заемна сума, претендираната лихва върху вземането за главница е 27,17 евро, претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение е 5,18 евро, начислената лихва върху услугата Фаст и Флекси е съответно по 8,89 евро за всяка от услугите. Излага, че клиентът е заплатил общо 1246,09 евро, като с нея е погасена сума в размер на 1179,13 евро съгласно задължението по погасителен план 14 пълни вноски. Уточнява, че с плащанията си клиентът е погасил 41,39 евро лихва и са били начислени лихва за забава 89,52 евро, които към момента са заплатени частично и се дължат още 43,13 евро лихви за забава, заплатени са 25,57 евро начислени такси по Тарифа, като е представено извлечение в табличен вид за броя и датата на погасителните вноски по кредита.

С разпореждане рег.№1964/20.05.26 г. постановено по ч.гр.д.№1941/26 г. РС-Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД против М. С. К. с ЕГН **********.

В мотивите си ТРС е приел, че клаузите от договора, касаещи уговорено възнаграждение за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на задължението са в противоречие със закона-, чл.10а ал.2 от ЗПК, чл.33 от ЗПК и добрите нрави, приел е наличие на неравноправни клаузи-чл.143 т.5 и приложението на последиците на чл.146 от ЗЗП и в този смисъл се дължи само чистата стойност на кредита-2000 лв /1022,58 евро/, но след като длъжникът е заплатил 1246,09 евро, е приел, че задължението по кредита е изцяло изплатено, като се е позовал и на практиката на СЕС.

Въззивната инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В случая, след като длъжникът има качеството на потребител, съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като те не са обвързващи за потребителя.

Нормата на чл.24 от ЗПК изрично препраща към чл.143 от ЗЗП, според която норма неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая настоящата инстанция счита, че атакуваното разпореждане е правилно.

Ловешки окръжен съд също приема, че претенцията за допълнителни услуги Фаст и Флекси е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, която предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Видно от съдържанието на приложеното към заявлението на частния жалбоподател споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е, че се касае за дейности, които са свързани с усвояване и управление на кредита и представляват договорни права: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой 3 погасителни вноски, смяна на падежната дата на вноските, които по съществото си произтичат от наличието на договорно правоотношение между равноправни субекти, каквито в случая следва да са страните по договора и тези възможности са пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че те са незадължителни. Категорично тези така наречените допълнителни услуги са предоставени във връзка и единствено и само заради сключения договор, предвидени са по повод усвояването и управлението на кредита и не попадат в категорията на такси и комисионни съгласно чл.10а ал.1 от ЗПК. Освен това стойността на тези така наречени „услуги” общо 1800 лв. е почти равна на размера на отпуснатият кредит 2000 лв. Тази клауза води до неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно обогатяване, като заобикаля императивната норма на чл.33 от ЗПК и в този смисъл искането противоречи на закона и морала и следва да бъде отхвърлено.

По отношение на таксата от 204,52 евро по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, настоящата инстанция също счита, че тя противоречи на закона и следва да бъде отхвърлена. В случая се установява, че така наречената „такса за извънсъдебно събиране на вземането” е в противоречие с нормата на чл.33 ал.1 от ЗПК, тъй като е предвидено, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Клаузите на договора са в противоречие със закона, тъй като по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до неоснователно обогатяване. Практически изброените в чл.17.4 от ОУ към договорадейности са такива, евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението и практически са разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не попадат в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК услуги. В случая разходите са посочени общо и не става ясно дали такива реално са извършени, а освен това, за да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано и доказано реалното му извършване, каквото в случая не е налице.

Категорично разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Според настоящата инстанция възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги и таксата за извънсъдебно събиране на вземането са свързани именно с усвояване и управление на кредита, така, че и двете клаузи според съда са сключени в противоречие със закона.

Съгласно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК съдът е длъжен да отхвърли заявлението, като искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая настоящата инстанция намира, че искането досежно неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се основава на неравноправни клаузи, освен, че противоречи на закона и морала.

Освен това, настоящата инстанция счита, че в случая следва да намери приложение и решение на СЕС от 21.03.2024 г. по д.№С-714/22 г., което касае идентичен казус с предмет преюдициално запитване, отправено от СРС в рамките на производство по дело срещу 4

„Профи Кредит България“ ЕООД. Съгласно това решение чл.3 б.Ж от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към ДПК и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъл на тази разпоредба, а оттам и на понятието ГПР по смисъла на посочения чл.3 б.“и“, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, какъвто случай е и настоящият. Прието е, че чл.10 §2 б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл ,че когато в ДПК не е посочен ГПР включващ всички предвидени в чл.3 б.ж/ от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Следователно при положение, че горепосочените вземания за допълнителни услуги и такси не са включени в ГПР и договорът е прекратен в това производство следва да се присъди чистата стойност на кредита/ дължимата главница/ на основание чл.23 от ГПК, така, както е процедирал и заповедният съд. След като длъжницата е заплатила сумата от 1246,09 евро, а размерът на отпуснатият кредит е 2000 лв./1022,58 евро/, то следва да се следва да се приеме, че тя е погасила главницата по кредита си.