Определение № 1416 от 02.10.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1416 гр. Варна, 02.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20253100900399 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Н. Д., гр.

Варна, чрез адв. Н. В., с която са предявени осъдителни искове срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 11.06.2024 г. ПТП, както и сумата от 796.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за наличието на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение за претърпени болки и страдания от уврежданията на пострадалия при реализиране гражданската отговорност на делинквентa, сключил съответната застраховка. Съдът приема за допустима така предявената претенция. Предявеният размер на иска за неимуществени вреди надхвърля 25000.00 лева, което обосновава родова подсъдност на окръжен съд. Ищецът е освободен от задължението си за предварително внасяне на държавна такса и разноски по делото. Не са направени възражения досежно реда за разглеждане на спора.

По предварителните въпроси:

С предявената искова молба е ангажирана отговорността на застраховател по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да обезщети причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания и разходването на средства за лечение вследствие настъпилото на 11.06.2024 г. ПТП. Предметът на делото определя разглеждането му като търговски спор /чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ/, доколкото се касае за абсолютна търговска сделка.

1

По делото е извършена непълна размяна на книжа.

По доказателствените искания:

Съдът намира представените от ищеца писмени доказателства за допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.

Съдът намира за основателно искането на ищеца за прилагане по делото на НАХД № 41/2025 г. по описа на РС – Генерал Тошево.

Искането на ищеца за задължаване на насрещната страна да представи преписката по образуваната пред застрахователя щета и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000/11.06.2024 г. за относимо към предмета на спора, поради което следва да бъде уважено. Възражението на ответника в обратния смисъл се преценява като неоснователно.

Направените от страните искания за допускане на съдебно-медицинска и съдебна автотехническа експертиза следва да бъдат уважени, тъй като поставените задачи са относими към предмета на спора и целят установяване на направените твърдения. Ответникът допълва искането със задачи към експерта, като отправя собствени въпроси, които да бъдат обсъдени в експертните заключения. Съдът намира, че следва да бъде назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по поставените от страните задачи с назначаването на един експерт от всяка област, тъй като поставените от страните въпроси са относими към предмета на спора и целят установяване изложените факти и обстоятелства. Освен това, на основание чл.

195 ГПК експертизата следва да отговори и на служебно поставения от съда въпрос: „Дали посочените в исковата молба медицински изделия, консумативи и медикаменти са били необходими за провеждане на лечението на ищеца, като се вземе предвид и датата, на която е бил направен съответният разход, както и каква е стойността на тези от тях, които действително са били необходими?“.

Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-психологична експертиза за изясняване на релевантните по делото обстоятелства.

Съдът намира искането на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане за основателно поради необходимостта от установяване на посочените в исковата молба обстоятелства, свързани с твърдените неимуществени вреди, причинени от ПТП.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже 2 необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

На страните следва да се укаже и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или сключване на спогодба.

По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Д. Н. Д., ЕГН

**********, с адрес: гр. В., у.Г.С. ****, искове за осъждане на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ***, да заплати на ищеца сумата от 100000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 11.06.2024 г. ПТП, както и сумата от 796.13 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 21.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

И двете страни са отправили искания за присъждане на направените в производството разноски на основание чл. 78 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част III, глава 32 от ГПК: „Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото на основание чл. 374, ал. 2 ГПК:

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2024 г., около 10:40 часа, в гр.

Варна, докато ищецът се намирал на предна дясна седалка в л. а. „Тойота Рав 4“ рег. № ****, управляван от Л.И.В., по път 9002 в посока гр. Балчик на кръстовището с път 9701, водачът на автомобила не изпълнил задължението си да доведе МПС в покой при наличието на знак „СТОП“, с което отнел предимството на движещия се т. а. „Ситроен Джъмпер“ рег. № *****, довело до сблъсък между двете МПС. Местопроизшествието било посетено от екип на сектор „Пътна полиция“ при РУ – Генерал Тошево и екип на „Противопожарна и аварийна безопасност“, като последните използвали 3 инструменти, с които да достигнат до пострадалия Д. Н. Д.. Съставен бил констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 0000/11.06.2024 г. След ПТП ищецът бил откаран от екип на ЦМСП в СО „МБАЛ Добрич“ и приет по спешност в „Отделение по анестезиология и интензивно лечение“ със съчетана травма, пневмоторакс и травматичен шок. Поставен бил на кислородно дишане, като била налице и опасност за живота. На 13.06.2024 г. пострадалият бил преместен в „Хирургично отделение“ и бил изписан от лечебното заведение на 17.06.2024 г. с диагноза: контузио торацис, фрактура на три места на дясна ключица с междинен фрагмент и разместване, фрактури на 3-та, 4-та и 5-та ребрени дъги в дясно и 11-та ребрена дъга паравертебрално в дясно. Поставена била ортеза. Пострадалият понесъл и многобройни повърхностни рани по главата и крайниците. По време на болничния си престой получил и еритемопапузолен обрив по корем, ръце, гръб и гениталии, наложил допълнително лечение.

На следващо място, на 19.06.2024 г. бил извършен контролен преглед при д-р М.Г., при което били потвърдени гореописаните травми. На 22.07.2024 г. била проведена консултация със специалист, от която се констатирали възможна флексия в рамо 75 гр. и възможна абдукция 80 гр. На 07.08.2024 г., 09.09.2024 г., 11.09.2024 г., 16.09.2024 г., 17.09.2024 г., 16.10.2024 г. и 21.10.2024 г. били проведени прегледи от лекар. След болничния си престой пострадалият бил с предписано домашно лечение, като същият не можел да обслужва ежедневните си потребности самостоятелно, като бил обгрижван от съпругата си. Твърди се значителна продължителност на възстановителния период на пострадалия. Сочи наличието на асиметрия след срастването в ключицата. Инцидентът предизвикал негативни последици в психиката на ищеца, продиктували чувства на тревожност и депресия.

Във връзка с процесното ПТП било образувано ДП № 86/2024 г. по описа на РУ Генерал Тошево, след което било образувано и НАХД № 41/2025 г. по описа на РС – Генерал Тошево, приключило с окончателен акт. На основание чл. 380 КЗ ищецът предявил извънсъдебна претенция към застрахователя на виновното лице с вх. № 0100-549/21.03.2025 г., с която била образувана щета № 10024100102578Н, по която липсвала крайна позиция от застрахователя. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове, като ги оспорва по основание и по размер. В евентуалност, намира размерите на исковете за завишени. Сочи, че водачът, управлявал МПС, в което се намирал ищецът, не бил виновен за настъпилото ПТП, като оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и телесните увреждания на ищеца.

Оспорва изложения в исковата молба механизъм на ПТП. Твърди липсата на отражения на последиците от ПТП в психиката на ищеца. Счита проведеното лечение за несъответстващо на претърпените травми. Счита, че настъпилото ПТП не представлявало застрахователно събитие по смисъла на КЗ. Оспорва пасивната легитимация на дружеството. Квалифицира настоящия случай като случайно събитие по смисъла на чл. 15 НК. Оспорва иска за имуществени 4 вреди, както и акцесорните искове. Релевира възражение за съпричиняване вредоносните последици от ПТП от страна на пострадалото лице, което със собственото си поведение, изразяващо се в липсата на поставен обезопасителен колан, допринесло за настъпването на вредоносните последици в твърдените видове и размери. Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде присъден по-нисък размер от претендирания. Претендира разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът не е депозирал допълнителна искова молба, с което размяната на книжа по делото е приключила на този етап.

Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:

На основание чл.146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

1/ На 11.06.2024 г. около 10:40 часа, в гр. Варна, докато ищецът се намирал на предна дясна седалка в л. а. „Тойота Рав 4“ рег. № ****, управляван от Л.И.В., по път 9002 в посока гр. Балчик на кръстовището с път 9701, настъпило посоченото в исковата молба ПТП.

2/ Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а. „Тойота Рав 4“ рег. № ****.

3/ Ищецът предявил извънсъдебна претенция към застрахователя на виновното лице с вх. № 0100-549/21.03.2025 г., с която била образувана щета № 10024100102578Н.

По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):