Решение № 126 от 06.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Ямбол, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20262300500101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Я. К. от с.****, обл.***, подадена чрез пълномощника адв. М.Г. от АК- Ямбол, против Решение рег. № 24 от 19.01.2026 г. на Ямболския районен съд, постановено по гр.д. № 2904/2025 г. по описа на този съд, с което упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.И.К., род. на 07.03.2024 г. са предоставени на майката М. Й. Н.; местоживеенето на детето В.И.К. е определено на адреса на майката М. Й. Н.- гр.Ямбол, ул.*****№**; определен е режим на лични контакти на бащата И. Я. К. с детето В.И.К., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от 20.00 часа в петък до 16.00 часа в неделя с преспИ.е и 20 дни без прекъсване през лятото, като детето се взема и връща от бащата от и в дома на майката- М.

Й. Н.; въззивникът И. Я. К. е осъден да заплаща на М. Й. Н. в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете В.И.К. издръжка в размер на 160.00 евро месечно, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства водещи до нейното изменение или прекратяване. С решението съдът е осъдил И. Я. К. да заплати в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол, държавна такса върху присъдената издръжка на детето в размер на 230.40 евро, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Оплакването на въззивника е за неправилност поради нарушение на материалните закони и съдопроизводствените правила, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено при допуснати от съда съществени процесуални нарушения. Според въззивника съдът е тълкувал доказателствата по делото избирателно, коментирайки само протокола от проведеното о.с.з. и социалните доклади, без да вземе предвид всички събрани по делото доказателства, които е следвало да бъдат предмет на обсъждане в мотивите на решението, като за съществено се счита това, че в случая майката не е подала отговор на исковата молба, не е изразила становище по предявените искове, не е изложила възражения срещу тях, както и не е пожелала предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на детето. Изтъква се, че съдът не е взел предвид безспорно установения по делото факт, че от фактическата 1 раздяла между страните и до настоящия момент детето се отглежда изцяло от своя баща и няма никакви данни за каквото и да било поведение на бащата и близките му, които да са се отразили отрицателно върху детето и да не са в негов интерес, като това е било установено и въз основа на изготвените по делото социални доклади. Смита се, че в противоречие с установеното със социалния доклад, съдът е приел, че майката има необходимите жилищни възможности и че същата има добри условия за отглеждане на детето, като съдът не е обсъдил наличните по делото данни за по-добри жилищни и битови условия при бащата, гарантиращи по-добра хигиена и прекрасни условия за правилното отглеждане на детето и гарантиране на неговите нужди. Според въззивника съдът необосновано е кредитирал показанията на свидетелите, осигурени от майката /нейни родители/, без да отчете тяхната заинтересованост от изхода на делото, както и на изложеното от свидетелите, имащо за цел единствено да дискредитира личността на бащата, посочвайки несъществуващи пороци от негова страна и да покажат майката като по-заможен и с по-висок родителски капацитет родител. Като необоснован е оспорен извода на първоинстанционния съд, че е възможно за детето да възникне емоционален проблем, в случай на откъсването му от средата на майката, при положение, че детето от раждането си е живяло преимуществено в дома на бащата, заедно с другите две деца на последния, с оказване на помощ от страна на бабата и дядото по бащина линия в отглеждането на детето, в която среда то се намира и към настоящия момент и се чувства спокойно. Излагат се доводи, че при постановяване на обжалваното решение, съдът не е взел предвид интересите на детето, неговата възраст, конкретното му развитие, зрялост, пол и психоемоционалното му състояние, напротив, приел е за достоверно декларираната едва в съдебно заседание готовност на майката да напусне работа и да се грижи за детето с оглед влошеното му здравословно състояние, без да е обсъдил това, че майката е връщала детето на бащата във влошено здравословно състояние, мръсно, болно, с изгорени пръстчета на ръката, игнорирал е, че бащата е този, който се грижи за здравето на детето, води го редовно на лекар, за което са представени доказателства пред районния съд. Въззивникът е акцентирал на липсата на доказателства относно това, че майката работи, че има доходи, в какъвто смисъл са нейните и на доведените от нея свидетели твърдения. Обжалваното решение се счита за немотивирано и поради това, че съдът не е обсъдил и не е изследвал в пълнота всички конкретни обстоятелства, имащи значение за изхода на делото, като не е взел предвид възпитателските качества на двамата родители; моралния им облик; грижите и отношението на родителите към детето; желанието на родителите и готовността им да го отглеждат; привързаността на детето към родителите; полът и възрастта на детето; помощта от трети лица; социалното обкръжение, жилищно- битовите и други материални условия за живот. По съображения, че въззивникът като баща на малолетното дете притежава необходимия родителски капацитет за неговото отглеждане и възпитание, а майката няма необходимия капацитет и условия за това, както и че бащата може да обгрижва потребностите на детето в пълна степен с оглед на неговото емоционално състояние и преживявания, се настоява обжалваното решение на ЯРС да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от въззивника искове бъдат уважени, като упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В.И.К. да бъде предоставено на бащата И. Я. К.; на майката М. Й. Н. да бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: до навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, без преспИ.е, от 10.00 ч. до 16.00 ч. в съботния ден и от 10.00 ч. до 16.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; след навършване на тригодишна възраст от детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспИ.е, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск; местоживеенето на детето да бъде определено на адреса на бащата в с.***, общ.***, обл.***, ул.***№***; майката М. Й. Н. да бъде осъдена да заплаща за детето В.И.К., чрез неговия баща и законен представител И. Я. К. месечна издръжка в размер на 155.05 евро, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължими до 25-то число на текущия месец, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване на правопроменящи или правопогасяващи задължението за издръжка обстоятелства.

Въззивникът претендира присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.267 от ГПК въззиваемата М. Й. Н. не е подала отговор на въззивната жалба.

2

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивника по съображенията, изложени в нея и тези, изложени в хода на делото по същество.

Въззиваемата М. Й. Н. не се явява и не се представлява в о.с.з.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

Ямболският районен съд е сезиран с исковата молба на И. Я. К. от с.****, обл.***, чрез процесуалния представител – адв. М.Г. от АК- Ямбол, с която при условията на чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 СК против М. Й. Н. е предявил претенция за упражняване от него на родителските права по отношение на малолетното дете В.И.К.; за определяне местоживеене на малолетното дете В.К. при бащата; за определяне режим на личните отношения на ответницата с малолетното дете и за осъждане на ответницата да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 155,05 евро /след направеното и прието от съда изменение на иска за издръжка/, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, дължима до 25- то число на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на правонастъпващи или правопогасяващи задължението за издръжка обстоятелства.

В срока по чл.131 ГПК ответницата М. Й. Н. не е подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание е възразила по претенциите на ищеца, като е заявила, че желае да се грижи за малолетното дете В. и има условия за това. Оспорила е изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения, като е посочила, че работи и получава доходи, има собствено жилище, преди фактическата раздяла с ищеца е полагала грижи за детето, а след това ищецът е ограничил контактите й с детето, като не спазвал определения от съда режим на лични контакти на детето с майката, не й позволява да вижда детето.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от районния съд въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и същата не е променена пред настоящата инстанция.

Установено е, че страните по делото И. Я. К. и М. Й. Н. са родители на малолетното дете В.И.К., родено на 07.03.2024 г. /Удостоверение за раждане от 19.06.2025 г. на община Ямбол/. Между страните няма спор, че детето е родено от фактическото съжителство на родителите, които са живеели на съпружески начала от лятото на 2022 г. и след раждането на детето през 2024 г. преимуществено в с.****, в дома на родителите на ищеца. Ищецът и ответницата имат други деца от предишни бракове, които съжителстват с родителите си. Страните не са сключвали граждански брак, понастоящем същите са разделени и не живеят заедно. След фактическата раздяла ищецът е продължил да живее в дома на родителите си заедно с децата от предходния си брак и детето В., а ответницата се е установила в жилище в гр. Ямбол, което обитава с другите си три деца от предходен брак.

Родителите на детето към момента са във влошени отношения, като между тях съществува конфликт относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В..

От изготвените социални доклади въз основа на извършеното социално проучване е установено, че до 40- тия ден от раждането на детето В. страните са живели заедно в дома на ответницата в гр. Ямбол. След това се установили да живеят заедно с детето в дома на ищеца в с.****, обл.***. Поради влошаване на отношенията им майката М.

Н. заедно с детето В. се прибрала в дома си в гр. Ямбол. Последвали периоди, в които детето било отглеждано от единия или другия родител, в някои от случаите по взаимно съгласие, а в други без знанието и съгласието на родителя, който полагал фактическите грижи за детето.

От м. октомври 2025 г. и към настоящия момент детето се отглежда от бащата в с.****, с подкрепата и помощта на бабата на детето по бащина линия. Детето е било записано и посещава детска ясла в гр. Ямбол, има личен лекар, от страна на бащата са му били осигурени редовни профилактични прегледи и имунизации. При посещение на адреса на детето във връзка с изготвяне на възложения им социален доклад, социалните работници са установили, че детето е усмихнато и спокойно, облечено е с чисти дрехи, подходящи за сезона и съобразени с възрастта и пола на детето. Установено е също така, че детето се 3 отглежда при добри жилищни условия в къща в с.****, където живее с баща си и двете му по- големи деца, състояща се от две стаи, всекидневна с кухня и санитарно помещение.

Стаите са обзаведени съобразно предназначението им с мебели и уреди, които са обичайни за ежедневно потребление. В жилището се поддържа добра хигиена и подходяща за сезона температура. Къщата има двор, който е отлично място за игра на детето. В жилището не съществува риск за живота и здравето на детето. По отношение на майката е установено, че живее заедно с трите си по- големи деца, едното от които пълнолетно в къща в гр. Ямбол, в която са обособени спалня, всекидневна и кухненска част в коридора, банята и тоалетната са външни. В жилището се поддържа добра хигиена, към къщата има малък двор, като становището е, че не съществува риск за живота и здравето на детето.