Решение № 789 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Д. Фр. П. като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100604877 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 165 от 03.04.2023 год., постановена по НОХД № 4247/2022 год., НО, 95-ти състав, първоинстанционният съд е признал за виновен подсъдимият К. К. С. за това, че на 06.06.2021 г., около 02:30 ч., в гр. София, на ул. „*******, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето на С. Г. Г., му причинил средна телесна повреда, а именно закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия челно-теменно в ляво, травматичен субарахоидален кръвоизлив в дясно теменно, което увреждане е реализирало медико-биологичния квалифициращ признак разстройство на здравето, временно опасно за живота - престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като при условията на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години.

Със същата присъда е ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия К. С., като е осъден да заплати на частния обвинител и гражданския ищец С. Г. сумата от 8,000 лв.

/осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.

/десет хиляди лева/.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и следващата се държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия К. С. – адв. Р. П., като атакуваният първоинстанционен съдебен 1 акт се оспорва като неправилен. По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв. Г. – упълномощен защитник на подсъдимият С.. Защитата поддържа тезата, че пострадалият Г. първи е нанесъл удар на подсъдимият К., поради което счита, че спрямо последния са налице условията за прилагане на института на неизбежната отбрана. Поради изложените съображения, защитника на подсъдимия моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, а подсъдимият С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. с ал. 1 НК. Алтернативно моли въззивната инстанция да приложи закон за по-леко наказуемо престъпление или да измени присъдата, като наложи наказание при условията на чл. 55 НК, както и да намали размера на присъденото обезщетение.

Срещу цитираната присъда е подадена и въззивна жалба, както и допълнения към нея от повереника на частния обвинител и граждански ищец С. Г. – адв. Б.. Възраженията на повереника касаят размера на наложеното наказание, като счита същото за явно несправедливо. Излагат се съображение и по отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. С тези аргументи адв. Б. моли първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен в частта относно размера на наказанието, като бъде постановено неговото ефективно изтърпяването, като по отношение на гражданския иск се отправя искане да бъде присъден пълният размер на претендираното обезщетение.

С подадените жалби и допълнения към тях не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадените жалби до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В закрито заседание, проведено на 18.09.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, адв. Г. представя писмени доказателства, а именно 2 броя характеристики на подсъдимия и препоръка за същия, като след проведено съвещание настоящият въззивен състав намери, че същите следва да бъдат допуснати в качеството на писмени доказателства по делото. В същото съдебно заседание, адв. Г. прави и доказателствено искане за допълнителен разпит на свидетелите Г. и Г.а, което е оставено без уважение. В своята пледоария, защитника на подсъдимият заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнение към нея. Моли обжалваната присъда да бъде отменена и вместо нея въззивният съд да постанови нова, с която да признае К. К. С. за невиновен, както и да остави без уважение предявеният граждански иск, алтернативно да намали размера на наказанието и размера на обезщетението.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. Б., изцяло подкрепя постановената от първоинстанционния съд присъда като правилна и законосъобразна в частта, в която подсъдимият е признат за виновен. Счита, че наложеното наказание се явява несправедливо поради съображения, подробно изложени към въззивната жалба и допълнение към нея. Моли да бъде уважен гражданският иск, както и да бъдат присъдени направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Частният обвинител и граждански ищец Г. поддържа казаното от адвоката си.

В съдебното заседание представителят на държавното обвинение счита, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. НаМ., че в хода на съдебното следствие са събрани всички възможни допустими и необходими доказателства, чиито анализ води до извода, че подсъдимият е автор на деянието, за което е обвинен. Счита, че наложеното наказание е справедливо, а размерът предявеният граждански иск за справедливо определен.

В правото на лична защита и предоставената му последна дума, подсъдимият С. твърди, че бил нападнат от частният обвинител и граждански ищец Г., като единственото възможно, 2 което могъл да направи като ответна реакция, е било да удари един шамар на Г., за да се защити. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIV-ти въззивен състав , след като обсъди доводите във въззивните жалби и допълнения към тях‚ както и тези изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е анализирал логично и подробно събрания по делото доказателствен материал, като фактите по делото са установени правилно и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна или изменяна. След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна с тази, приета от първоинстанционния съд, а именно:

Подсъдимият К. К. С., ЕГН ********** е роден на ******* г. в гр. София. Същият е българин, с българско гражданство, женен, работи като таксиметров шофьор, със средно образование, неосъждан, с адрес гр. София, ж.к. *******.

Вечерта на 05.06.2021 г. свидетелите С. Г. и А. Г.а, заедно с дъщеря им и нейния приятел, се разхождали в парк „Борисова градина“ в гр. София. В хода на вечерта консуМ.ли неустановено количество алкохол. Около 02:00 ч. на 06.06.2021 г., прибирайки се, четиримата наели таксиметров автомобил на фирма „Он Сити Транс“, управляван от подсъдимия К. С., и от площад „Орлов мост“ се отправили по посока дома на свид. Г.и.

Дъщеря им и приятелят й пожелали да бъдат оставени пред заведение „Карусел“, а свид. Г. и свид. Г.а, които се наМ.ли на задната седалка на автомобила /Г.а зад шофьорското място, а Г. - вдясно от нея/, продължили по заявения от свид. Г.а маршрут към дома си. Около 02:30 ч., по време на пътуването, движейки се по ул. „Одрин“, таксиметровият автомобил рязко подскочил нагоре, в следствие на което главите на свид. Г.и се ударили в тавана му. По този повод свид. Г. направил на подс. С. забележка относно начина на шофиране и му казал да спре, за да слязат. Подсъдимият спрял пред № 132 на ул. „Одрин“, в близост до кръстовището с ул. „Цар С.“ и до находящата се там детска градина, при което свид. Г. излязъл от задната дясна врата на автомобила и го заобиколил от задната страна, за да посрещне свид. Г.а, тъй като тя останала в колата, за да заплати сметката. След като сметката била заплатена от Г.а и тя също напуснала автомобила, подсъдимият слязъл от предната шофьорска врата и след размяна на неустановени по делото реплики между него и Г., същият се приближил до Г. и му нанесъл няколко удара с юмрук в областта на лицето, вследствие на които последният паднал на земята. Г. притворил очи и започнал да хърка, въпреки което подс. С. продължил да му нанася удари с крака в областта на торса. Свид. Г.а опитала да го спре, викайки да престане. Агресивните действия продължили няколко минути, като след преустановяване на побоя Г.а се обадила от мобилния си телефон на спешен телефон 112 и съобщила за случилото се. След позвъняването подсъдимият се отдалечил с автомобила си на разстояние около 100 метра и спрял, изчаквайки пристигането на полицейски екип. По подадения сигнал почти незабавно, след 1-2 минути, на място пристигнал полицейски екип на 03 РУ-СДВР в състав свидетелите Р.Т. и А.Ц.. На кръстовището на ул. „Одрин“ и ул. „Цар С.“, където се случил инцидентът, заварили свидетелите Г.и, като Г.а била помогнала на съпруга си да се изправи и го придържала.

Констатирали кръв по лицето на свид. Г., както и че лъхал на алкохол и говорел завалено, при което извикали екип на „Бърза помощ“, който да му окаже медицинска помощ.

Свидетелите Г.и им обяснили, че се прибирали с такси към дома си, като след направена забележка на шофьора относно начина, по който управлявал автомобила, му казали да спре, 3 след което всички слезли и таксиметровият шофьор нанесъл побой на Г.. В същото време подс. С. се върнал на мястото с таксиметровия автомобил и споделил на полицейските служители, че поради забележка относно начина му на шофиране казал на Г.и да слязат от автомобила, след което Г. го ударил, и за да се защити, той му отвърнал. Свидетелката Г.а потвърдила, че С. е таксиметровият шофьор, който ги возил и нанесъл побоя над Г., като последният, виждайки подсъдимия, му отправил гневни реплики. След пристигането на място на линейка, свид. Г. бил транспортиран с нея до УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София за оказване на медицинска помощ, където бил приет по-късно същата нощ. В линейката бил придружен от свид. Г.а. В спешното отделение на болничното заведение му била оказана спешна медицинска помощ и му било извършено рентгеново изследване - компютърна томография на главен мозък. Подс. С. бил задържан от свидетелите Ц. и Т. и отведен в 03 РУ-СДВР, където били оформени документите по задържането му, в това число била издадена заповед за задържане рег. № 227-33-1424/06.06.2021 г.

След изписването му от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, на 10.06.2021 г. свид. Г. посетил кабинет по съдебна медицина при УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ АД гр. София, където бил освидетелстван и му било издадено съдебномедицинско удостоверение № 17/2021 г. относно констатираните травматични увреждания.

Според заключението на допуснатата в хода досъдебното производство и приобщената по предвидения за това процесуален ред в производството пред първоинстанционният съд СМЕ с вещото лице д-р П. К. на пострадалия С. Г. са били причинени следните травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчна контузия челно теменно вляво; травматичен субарахноидален кръвоизлив дясно теменно; лицево-челюстна травма: кръвонасядане на лявата скулна област и прилежащата й част от лява подочна област; оток и кръвонасядане на дясната половина на устните с повърхностни разкъсвания по лигавицата вдясно; шийно-гръдна травма: кръвонасядане по предната повърхност на шията вдясно, в основата й над мястото на ключично-гръдната става; кръвонасядане по предно външната повърхност на гръдния кош в основата му; травма на опорно-двигателния апарат: охлузване по предната повърхност на лявата предмишница в долната й трета; кръвонасядане по предно-вътрешната повърхност на дясната подбедрица в горната трета под коляното; кръвонасядане по задната повърхност на дясната подбедрица в средната й трета. Според вещото лице закритата черепно-мозъчна травма е реализирала медикобиологичния признак „разстройство на здравето, временно опасно за живота“, травматичните увреждания по лицето са причинили на пострадалия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, а останалите травматични увреждания са причинили „болка“. Заключението е в насока, че установените и получените травматични увреждания са в резултат от действието на твърд/и тъп/и предмет/и по механизма на удари с или върху такива, както и от тяхното тангенциално действие, и по морфология и тежест отговарят да са получени по начин и време, както е отразено в предоставената документация. По отношение част от тях вещото лице е отбелязало, че са и с теренна характеристика, а именно падане върху терена и последващо приплъзване на тялото по него.