Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1 от 25.02.2026, Районен съд - Крумовград

Съд
Районен съд - Крумовград
Дело
Административно наказателно дело 6/2026
Вид
Решение № 1
Подписан
25.02.2026
В сила
30.06.2026
Състав
Марин Митков Чорбаджийски

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл. 402 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • Чл. 63, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Крумовград, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин М. Чорбаджийски при участието на секретаря Емилия В. Василева като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Административно наказателно дело № 20265130200006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2500279 от 27.11.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Кърджали, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. на Ц. Ю. К., с ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение на чл.61, ал.1, във връзка чл.62, ал.1 от КТ.

Жалбоподателят Ц. Ю. К. намира наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно, твърди, че било постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и било необосновано. Моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично. Представлява се от адв. Б. С., който поддържа жалбата, претендира разноски. Представя писмено становище по делото.

Административнонаказващият орган – Директора на Дирекция „ Инспекция по труда“ – Кърджали се явява лично. Оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя и писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли на основание чл.63д, ал.4, във връзка с ал.5 от ЗАНН, във връзка с чл.143, ал.4 от АПК да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: на 03.09.2025 г. около 11.00 в нива за отглеждане на пипер в землището на с. Вранско, общ.Крумовград, експлоатирана от Ц. Ю. К., трудова дейност характерна за „Работник, сортировач“ е упражнявала З. Ш. И.. По време на проверката З. И. сортирала пипер в обособена пристройка на територията на обекта. От проведения разговор с работника и от писмена декларация подписана от З. И. е установено, че работи на обект собственост на Ц. Ю. К. от 03.09.2025г., с работно време от 08:00 до 13:00 часа, без почивни дни и без почивка в работния ден, срещу договорено възнаграждение от 60 лева на ден, което не била получила до момента. Тя била без сключен писмен трудов договор, включително еднодневен, граждански или облигационен договор за извършваната работа.

1

До приключване на проверката на 29.09.2025г., Ц. Ю. К. не е предоставил писмен трудов или друг договор със З. И. за извършваната от лицето работа на обект: нива за отглеждане на пипер в землището на с. Вранско, общ. Крумовград, негова собственост.

За констатираното нарушение на 29.09.2025 г. на Ц. Ю. К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ.

Същият бил прочетен и подписан от Ц. Ю. К..

На 27.11.2025г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба” в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.61, ал.1, във връзка с чл. 62, ал.1 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели Д. В., Т. С. и З. К., които съдът кредитира изцяло; от Акт за установяване на административно нарушение №09-2500279 от 29.09.2025 г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2535208/29.09.2025 г., който Ц. К. не е пожелал да подпише, а е подписан от двама свидетели; Призовка на осн. чл.45, ал.1 от АПК, Декларация, съдържаща сведение по чл.402 от КТ, попълнена и подписана на 03.09.2025 г. от З. Ш. И.; Обяснение –Декларация от Ц. Ю.

К. от 09.09.2025г., копие от e-mail до ДИТ- гр. Кърджали от 16.09.2025г., копие от Нотариален акт и Скица на поземлен имот. Съдът не дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Г.М. и З. И., тъй като първата е тъща на жалбоподателя , следователно е заинтересована от изхода на делото, а свидетелските показания на З. И. противоречат на подписаната от нея Декларация за работещо лице. Показанията на свидетелите Г.М. и З. И. противоречат изцяло на показанията на свидетелите Д. В., Т. С. и З. К., които са последователни, логични и не противоречат на писмените доказателства по делото. При анализа на гласните доказателства съдът възприе изцяло като достоверни показанията на свидетелите Д. В., Т. С. и З. К., които са очевидци, извършили проверката по работни места и установили лицето З. Ш. И. да извършва трудова дейност в обекта на жалбоподателя. Те не само са възприели непосредствено лицето да работи и изпълнява трудовите си задължения, но и са събрали писмено данни в тази насока от работника, който декларирал, че работи в проверявания обект от същия ден. Показанията на Д. В., Т. С. и З. К. са последователни, логични и кореспондиращи помежду си, не се установи и по някакъв начин те да са пристрастни или заинтересовани от изхода на настоящия спор. Същите са извършили проверката на обекта стопанисван от жалбоподателя. И тримата са заварили лицето на работното му място в земеделския масив. Същите се потвърждават напълно и от всички приложени по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата съдебна инстанция счита, че е налице трудово правоотношение, между две лица, ако се докаже, че лицето е извършвало трудова дейност, че има работно време, получава възнаграждение и изпълнява указания. В настоящия случай това е декларирано от З. И. писмено в Декларация, съдържаща сведение по чл. 402 от КТ, подписана на 03.09.2025 г. лично от нея. Фактът, че жалбоподателя Ц. К. не е регистриран като търговец или земеделски производител и работи по трудов договор при друг работодател в случая е ирелевантен. Законът допуска работодател да е всяко физическо лице, което наема работници. Събрани са достатъчно данни, че жалбоподателя има качеството на работодател.

Възраженията, че лицето З. И. е “помагало“ инцидентно, не се подкрепят от доказателствата, доколкото са установени уговорено възнаграждение, работно време и подчиненост.

Според разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му е предоставил документите по ал.1 от посочения текст. Чл. 63, ал.1 от КТ изисква от работодателя да представи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, 2 подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установи, че жалбоподателя е осъществил състав на административно нарушение по чл. 61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, тъй като на 03.09.2025 г. е допуснал до работа З. Ш. И..

С оглед на констатираното нарушение, законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Ц. Ю. К. на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ. Наложената глоба е минималната по размер и съда няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Настоящата инстанция при извършената служебна проверка не констатира в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява и доказано, за което вече бяха изложени съображения. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.61, ал.1, във връзка с чл.62, ал.1 от КТ, както и на санкционната такава по чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материално-правна разпоредба. Обект на защита са обществените отношения по охрана на едни от най-важните конституционни права, а именно трудовите права на гражданите.

Предвид това, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 във вр. ал.5 от ЗАНН не следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. По конкретното дело няма доказателства, че органът издал акта по чл. 58д е бил защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Директорът на „Инспекция по труда” гр.Кърджали е изпратил административнонаказателната преписка, представлявал е органа в съдебно заседание и е изготвил писмена защита по делото. Настоящата инстанция счита, че не са налице предпоставките на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, поради което не следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09-2500279 от 27.11.2025 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Кърджали, с което на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. / хиляда и петстотин лева/ на Ц. Ю. К., с ЕГН 3

**********, с адрес: *****“, за нарушение на чл. 61, ал.1, във връзка чл. 62, ал.1 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Кърджали в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от страните, на съдебните им адреси.

Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________

4