Решение № 336 от 10.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Ирена Колева

Илина Гачева при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело № 20224100500849 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. вр. чл.294, ал.1 ГПК.

Предмет на подадената от А. Й. Г. с ЕГН ********** и от Б. Н. М. с ЕГН **********, последният действащ чрез законния си представител Н. Н. М. с ЕГН **********, всички действащи чрез пълномощника адв. Р. Т., въззивна жалба, е Решение № 1117/18.10.2022г. по гр.д. № 1203/2022г. на РС - Велико Търново, с което първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на всеки един от въззивните жалбоподатели, че същите дължат на “Електроразпределение Север” АД, с ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Е, бул. “Владислав Варненчик” № 258, представлявано от А. А.К., Х.П.Х. и Р.Г.Л. /заедно от всеки двама от тях/, както следва: А. Й. Г. - сумата от 1321,34 лв. / хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 11.10.2018 г. до 07.07.2020 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 189,03 лв. /сто осемдесет и девет лева и три стотинки/ - лихва за забава за периода 01.09.2020г.-28.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2022г. до окончателното й заплащане; Б. Н. М. -сумата от 1321,34 лв. / хиляда триста двадесет и един лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на служебно начислена електрическа енергия за периода от 11.10.2018 г. до 07.07.2020 г., както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сума в размер на 189,02 лв. /сто осемдесет и девет лева и две стотинки/ лихва за забава за периода 01.09.2020г.-28.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2022г. до окончателното й заплащане; по 1 партида с клиентски номер 1500009154 и абонатен номер *** за обект на адрес гр. Велико Търново, ул.”М.Р.", за която е издадена фактура № 0106291861 от 20.08.2020 г.

С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, като вместо него се постанови отхвърлително съдебно решение по така предявената установителната искова претенция, поради неоснователност и недоказаност на същата. Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, поради несъответствието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства. С оглед преценката на същите, се налага извод за липсата на предпоставките, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.55 от ПИКЕЕ, за което са изложени конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен анализ.

Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.

Препис от жалбата е редовно връчен на другата страна, която в законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. М. при ВТАК, е подала писмен отговор. Въззиваемата страна излага подробни съображения за правилността на постановения първоинстанционен съдебен акт. В защита на своята правна и фактическа теза, посочва аргументи, касаещи съдържанието и фактите, които установяват събраните по делото доказателства, обосновавайки правилността на доказателствения анализ, извършен от първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените по настоящото производство, разноски.

В рамките на проведеното пред настоящата съдебна инстанция, открито съдебно заседание, въззивните жалбоподатели се представляват от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. Р. Т., който изразява становище за неправилност на постановения първоинстанционен акт, като поддържа изцяло доводите си, изложени в подадената въззивна жалба, представя списък на разноските по см. на чл.80 ГПК, както и отправя възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК.

Въззиваемата страна се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител - адв. М. при ВТАК, която от името и за сметка на доверителя си, изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, поддържа подадения отговор, представя и списък с разноските по см. на чл.80 ГПК, както и отправя възражение за прекомерност по см. на чл.78, ал.5 ГПК. Всяка от страните представя писмена защита, в която излага подробни съображения по съществото на правния спор.

Настоящата съдебна инстанция, след преценка на твърденията и доводите на страните, като съобрази събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, както и приложимата правна уредба, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236 ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоинстанционното решение се явява и допустимо, тъй като е 2 постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.

Първоинстанционният съд в пълнота е установил фактите, които са част от предмета на доказване. Фактическата обстановка е изяснена подробно и в цялост, поради което настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да я възпроизвежда отново, като препраща към мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт в тази тяхна част.

Въз основа на приетите фактически констатации, първоинстанционният съд обаче е извел неправилни изводи по същество на правния спор. Действително, при определени изрично предвидени хипотези, възниква правото на въззиваемата страна за извършване на едностранна корекция в дължимата цена на електроенергията. Редът, по който т.нар. “корекционна процедура” се осъществява, е регламентиран в разпоредбите на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, представляващи подзаконов нормативен източник. При извършване на проверката на техническите измервателни устройства е предвидено и съставянето на определени документи. Макар и при съществуването на разпоредбата на чл.55, ал.1 и ал.2 вр. чл.49 ПИКЕЕ, в която е изрично предвидено, че начисляването или т.нар. едностранна корекцията на дължимата сума за електроенергия от съответния абонат, се извършва въз основа на издаден при спазване на реда на чл.49 констативен протокол. На първо място, въззивникът е установил по надлежния ред ( чрез съставен протокол на основание чл. 49 от ПИКЕЕ) факта на наличие на показания в невизуализиран регистър на процесното СТИ. Протоколът е съставен при спазване изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ и в отсъствие на абоната е подписан от двама свидетели – С.П.С. и Л.С.Ш.. В този смисъл съдът приема, че процесният КП е съставен при спазване на процедурата по чл. 49 от ПИКЕЕ.

На следващо място, действително в изготвения на база осъществената проверка от служителите на ЕРП - Север на дата 07.07.2020г., Констативен протокол № 5500623, са посочени определени факти - констатирано наличие и конкретно посочени показатели не само на тарифа 1 и тарифа 2, които са били визуализирани на дисплея на процесното СТИ, но и тарифни показания в невизуализиран регистър - по тарифа 4. Налични показания в този т. нар. невизуализиран регистър, не се установяват при монтажа на същото СТИ при абоната, което се установява от изготвения констативен протокол за монтаж от 10.10.2018г. След демонтирането на процесното СТИ и замяната му с ново, технически изправно, на демонтираното устройство е извършена метрологична проверка в БИМ. Констатациите от същата са обективирани в Констативен протокол № ***. В тях се сочи, че СТИ измерва в класа си на точност, като не отчита с грешка над допустимото при съответно натоварване, преминалата през СТИ електроенергия, както и че не е налице видима външна намеса в тарифната схема на същото измервателно устройство. От експертното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза, става ясно, че е налице техническа неизправност на СТИ, представляваща именно натрупването на показания по налична тарифа 3

/тарифа 4/, показания по която не е следвало да бъдат натрупвани, тъй като същите не се визуализират на дисплея на измервателното устройство и не могат да бъдат отчетени като потребена от абоната - електроенергия. От протокола за монтаж на процесното СТИ при съответния абонат са посочени единствено натрупани показания във видимите регистри - тарифа 1 и тарифа 2 /тарифи, отчитащи потреблението за дневна и нощна електроенергия/.

Констатациите, съдържащи се в протокола за монтаж на СТИ и отразяващи единствено съществуващи натрупани стойности във видимите регистри /тарифа 1 и тарифа 2/, не притежава обвързващо доказателствено значение за настоящата съдебна инстанция, тъй като изхожда от въззивната страна и удостоверява изгодни за нея факти и обстоятелства, т.е. същото следва да бъде ценено с оглед на всички останали доказателства, събрани в производството. В констативно - съобразителната част на приетото експертно заключение, е посочено, че не може да се установи дали действително към момента на монтажа на СТИ при абоната не е имало показания и в невизуализираните регистри, каквито са констатирани при демонтажа му и извършената от БИМ, проверка. Достъпът до тези показания, респ. тяхното количествено измерване и отчитане, се осъществява единствено със софтуерна програма, достъп, до която притежава единствено доставчикът на електроенергия. Поради съществуващата техническа особеност на самото СТИ за извличане на показания от самоотчета му по дни и тарифи за изминали периоди от време, т.нар. “товарен график”, то като безспорна стойност би могло да се определи констатираното количествено показание в невизуализирания регистър /тарифа 4/ единствено при демонтажа на СТИ, като последният се осъществява чрез софтуерно прочитане с оптична глава на СТИ от служители на въззивната страна, което се установява от свидетелските показания на св. Шумелов. Така на практика, от една страна не би могло да се установи с достатъчна степен на яснота и категоричност дали към момента на монтажа на СТИ при абоната въобще не е имало показания, натрупани в невизуализираните регистри / по - конкретно в тарифа 4/. От друга страна, вещото лице е категорично в заключението си по отношение на обстоятелството, че процесното СТИ е технически неизправно и негодно за измерване на преминаващата през него електроенергия.

В тази връзка преценката дали е налице основание за корекция на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ/ е правна преценка, която следва да бъде осъществена от съда, на база на релевантните факти и събраните доказателства. С оглед на гореизложеното, след осъществен доказателствен анализ на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и от изготвеното и приобщено в хода на настоящото производство експертно заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, които настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като пълни, обективни и безпристрастни, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за липсата на достатъчно доказателства за приложимостта на основанието за начисляване на електроенергия по реда на чл.55, ал.1, ПИКЕЕ.

Доколкото към момента на осъществяване на проверката, а и преди това, в рамките на процесния период, за който е извършена едностранно корекцията, 4 въззивната страна е следвало да носи отговорността за поддържане на електроразпределителната мрежа и на измервателните устройства в техническа годност /най-малкото поради обстоятелството, че се явява собственик на същите/, то не е правно и логически обосновано в тежест на въззиваемия да бъдат възложени последиците от наличието на индиции за осъществено външно въздействие, върху СТИ. Поради това, за настоящата съдебна инстанция се формира извода за основателност на подадената въззивна жалба, поради което постановеното първоинстанционното съдебно решение, предмет на настоящото производство следва да бъде отменено като неправилно, а предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.