Определение № 26 от 17.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26 гр. Ловеч, 17.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20214300500576 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 5254, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Н. срещу Разпореждане № 500 от 01.09.2021г., постановено по ч.гр.д. № 618 по описа на РС – Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против СМ. М. АС., ЕГН **********, с. Борима, община Троян, ул. Трети март № 6.

Жалбоподателят обжалва разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е отстранил недостатъците в срок. Посочил е, че изцяло са погасени вноски 1 и 2 от погасителния план, като по вноска 3 е погасена частично главницата. Цялата платена сума по договора е в размер на 1438.80 лева, а платената сума по главницата е в размер на 479.56 лева. По отношение на начина на формиране на договорна и мораторна лихва е препратил към разпоредбите на Договора за потребителски кредит (ДПК). Позовава се на предсрочна изискуемост, която е съобщена на длъжника на 26.05.2021г. Моли да се отмени 1 обжалваното разпореждане като вместо това да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Съдът като като се запозна с материалите по делото, взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Н а 19.07.2021г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК до РС – Троян от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез процесуалния представител юрисконсулт Йордан Тодоров срещу длъжника СМ. М. АС., ЕГН **********, с. Борима, община Троян, ул. „Трети март“ № 6 за парично вземане, основано на цитирания ДПК. Паричното вземане е за следните суми:

5593.72 лева, представляваща непогасена предсрочно изискуема главница на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, във връзка с ДПК;

646.78 лева, представляващи непогасено падежирало договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2021 до 26.05.2021г., във връзка с ДПК;

180.52 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за периода 05.02.2021г. до 30.06.2021г.;

128.42 лева, представляващи разноски за заплащане на държавна такса по заявлението по чл.417 ГПК;

150.00 лева, представляващи юрисконсулско възнаграждение, изчислено съгласно чл.26 от Наредбата за заплащане на правната помощ;

В производството по ч.гр.д. №20214340100618 по описа на РС – Троян е издадено разпореждане № 417/22.07.2021г., с което съдът е дал указания на заявителят да уточни

- колко погасителни вноски е направил кредитополучателя, с каква част от главницата и от договорната лихва са погасени, как се формира размера на претендираната главница, договорната и мораторна лихва. Указанията са дадени относно индивидуализиране на вземането досежно определяне какъв е размер на отпуснатия кредит, каква част от дължимото е платена и кога е направена последната посасителна вноска, какъв е размера на просрочените вноски, как е формирана неиздължената част от дължа..

В указания срок, на 16.08.2021г. е получена уточнителна молба, в която 2 заявителят е конкретизирал вземането си, че към датата на изготвяне на завялението общата сума на платените задължения са в размер на 1438,80 лева, като кредитът е договорен да бъде изплатен чрез 9 месечни погасително вноски като към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните книги са заплатени 3 погасителни вноски и са останали непогасени 15 погасителни вноски, като третата вноска била частично платена. Твърди се кредитът бил предсрочно изискуем и обявен на кредитополучателя на 26.05.2021г., поради неплащане на вноски с падеж 05.02.2021г. , 05.03.2021г. , 05.04.2021г.

Уточнява, че към датата на извлечението от счетоводните книги са останали непогасени 8 вноски с размер на 5593,72 лева, непогасена главница, договорна лихва в размер на 646,78 лева от 05.02.2021г. до дата на обявяване на предсрочна изикуемост (26.05.2021г.) и лихва за забава в размер на 180,52 лева за периода от 05.02.2021г. до 30.06.2021г. Твърди, че заявителят не претендира договорна лихва за периода след 26.05.2021г. и мораторна лихва за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г.

С Разпореждане № 500/01.09.2021г. на РС – Троян по ЧГД № 20214340100618 е отхвърлено изцяло заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Димитър Хадгикоцев“ № 52-54, представлявано от Н. Г. СП. и АЛ. Ч. Д., в качеството им на Изпълнителни директори чрез процесуален представител юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров.

Районният съд е отхвърлил заявлението, тъй като заявителят не е отстранил всички нередовности в заявлението, въпреки дадените указания, с предходно разпореждане. Заповедният съд е приел, че размера на кредита е 6 073,25 лева, с ГЛП 50,9%, а ГПР 49,42 като било посочено в договора, че общата дължима сума е 8 806,12 лева. Съдът е приел, че съгласно погасителния план към договора на С.А. е уговорено да бъде заплатено на 18 равни месечни вноски, всяка в размер на 489,23 лева, равняващи се общо на 8 806,12 лева.

Съдът е приел, че сумата по договора в размер на 8 806,12 лева е сбор от размер на кредита 6 073,28 лева и договорна лихва, като със заявлението се претендира заплащане на главница в размер на 5593,73 лева. Приел е, че в заявлението не е посочено колко погасителни вноски е направил длъжника.

3

Приел е, че в уточнителната молба са въведени противоречиви твърдения относно тези обстоятелства, като един път се твърдяло, че непогасените вноски са 15, а втори път са 8. Съдът е приел, че заявлението не е редовно от външна страна, тъй като не може да се индивидуализира вземането, тъй като не става ясно как е формиран размерът на претендираната главница, както и следващите се акцесорни вземания за договорна и мораторна лихва – каква част е погасено, кое не е погасено, кои вноски са платени, дали цяла вноска е платена или има частично плащане на дадена вноска и т.н.

Срещу така постановеното разпореждане е подадена частна жалба с вх.

№ 3186/24.09.2021г., подадена с куриерска фирма от 23.09.2021г.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, материалите по делото, установи от правна страна следното:

Жалбата е подадена срещу разпореждане на РС - Троян, с което се отказва издаване на суми по реда на чл.417 (чл.413, ал.2 ГПК) от заявителя в срока по чл.279 вр. чл.275 ГПК (разпореждането е връчено на 15.09.2021г., а жалбата е подадена на 23.09.2021г.). Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения в закона срок, следователно жалбата е допустима. Предмет на въззивен контрол е разпореждането на заповедния съд, с което е отказана издаване на заповед за изпълнение, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.258, ал.2 ГПК.

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА X X I ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Налице са положителни и липса на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на заявление на заповед за изпълнение (арг. чл.410, ал.2 и чл.417 ГПК). Определението е допустимо, поради което въззвивният съд дължи 4 произнасяне по съществото на спора.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Постановеното разпореждане следва да се потвърди изцяло, но на друго основание.

Съдът приема, че заповедното производство е въведено като едностранно производство за безспорни вземания. От мотивите на приемането на ГПК (2008г.), както и ЗИД ГПК (ДВ, бр.42 от 2009г. и сл. ) се установява, че целта на производството е да се издаде съдебен акт – Заповед за изпълнение с характеристика на изпълнително основание за безспорни вземания, като целта е този акт да стигне до знанието на длъжника, който след неговото запознаване да прецени дали да признае вземането или да го оспори като подаде възражение. С признаване на вземането издаденият акт се стабилизира и служи като изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист. При подаване на възражение, заповедта за изпълнение не влиза в сила, тъй като вземането не е безспорно и следва да бъде установено със влязло в сила решение по чл.415, чл.422 ГПК, въз основа на проведено исково производство, в което страните имат равни процесуални качество и се основава на принципа за състезателност.

Законодателят е създал две производства по издаване на заповед за изпълнение – това по чл.410 и това по чл.417-418 ГПК. С оглед духа и целта на закона, двете производства си приличат по това, че са строго формални – провеждат се при точно утвърдени бланки на образци, както на заявленията, така и на заповедите. Не се преценява основателността на твърдяното вземане. И двете производства започват по надлежно сезиране на съда със заявление за издаване на заповед за изпълнение, което следва да отговаря на редовна ИМ (арг. чл.410 ГПК). И към двете заявления се прилагат необходимите документи – договор, сключен с потребител, заедно със всички негови изменения, допълнения и общи условия, пълномощни и доказателства за платена такса. И в двете производства са приложими разпоредбите на чл.411 ГПК, като и за двете производства са приложими отрицателните предпоставки за издаване заповед за изпълнение, на основание чл.411, ал.2 ГПК.

Основната разлика е в това, че в производството по чл.418 ГПК съдът едновременно с изпълнителното основание (заповед за изпълнение) издава и изпълнителен титул (изпълнителен лист). Тази заповед се издава въз основа и 5 след надлежно приложен документ по чл.417 ГПК. Заповедта придобива стабилитет, едва когато се връчи на длъжника от съдебния изпълнител и същият не подаде възражение по чл.414 ГПК в едноседмичния срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Тоест заповедта по чл.418 вр. чл.417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение, независимо, че не е съобщена на длъжника. Ето защо тази заповед се нарича заповед за незабавно изпълнение. Изпълнението по тази заповед се спира на основание подадено възражение по чл.415, ал.2 ГПК. Обратното, в производството по чл. 410 ГПК не се издава едновременно заповед и изпълнителен лист. След проверка на редовно подадено заявление, липсата на отрицателни предпоставки по чл.411, ал.2 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, което се връчва на длъжника.

Едва когато последният не подаде в срока по чл.414 ГПК възражение, заповедта се стабилизира и придобива характеристиката на изпълнително основание, въз основа на което се издава изпълнителен титул – лист. В практиката често тази заповед се нарича обикновенна заповед или заповед за изпълнение.

Наличието на тази главна разлика, едновременно издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, в хипотезата на чл.418 ГПК, и на изпълнителен лист, след стабилизиране на заповедта по чл.410 ГПК, се основава само на допълнителния набор от документи, необходими в производството по чл.418 ГПК.

В тази си форма на нормотворческа дейност, народното събрание е преценил, че документите по чл.417 ГПК имат по-голяма достоверност и сигурност, с оглед тяхната форма (т.3-10) или качество на субекта (т.1-2), който ги прилага. Ето защо законодателят е приел, че при наличието на тези документи съществува голяма вероятност задължението да е установено по основание и размер, поради което е приел, че този вид задължения имат характера на безспорни. Но за да защити правата на длъжника му е дал възможност, същият да подаде възражение срещу вземането и изпълнението да бъде спряно, на основание чл.415, ал.2 ГПК. Затова в производството по чл.418 вр. чл.417 ГПК заявителят не е длъжен подробно да описва основанието, размера, изискуемостта на търсеното задължение, тъй като съдът може да го изведе (извлече) от съдържанието на документа. Не е неоходимо същественото съдържание на облигационно правоотношение или дължимата престация да са инкорпорирани в заявлението по чл.418 6