Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 13.03.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 583/2025
Вид
Решение № 534
Подписан
13.03.2026
Състав
Силвия Мичева-Димитрова

Цитирани разпоредби

  • чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.1, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.32, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.117 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.39, ал.1 · Закон за защита на личните данни
  • чл.2, ал.2, т.12 · Закон за кредитните институции
  • чл.3а · Закон за кредитните институции
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл.10, ал.1 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
  • чл.4, ал.1 · Наредба № 22 от 16 юли 2009 г. за Централния кредитен регистър
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.17 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.4, пар. 7 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.6 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.6, пар.1 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.26, ал.1, изр. второ · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 534

Перник, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700583 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Образувано е по Жалба вх. № 3127/08.12.2025 г. на К. П. Е. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Б. Г., № 37, вх.А, ет.8, ап.23, подадена чрез адв. С. Д. от АК – Перник, срещу Отказ на администратора на лични данни „**“ ЕАД – [населено място], район **, [жк], ул. **, № *, сгр.*, вх.*, ет.*, обективиран в Писмо изх. № ОИТ-2025-01267/21.11.2025 г., да заличи всички лични данни на К. П. Е. от поддържаните при него бази данни и регистри, както и да спре подаването на данни към ЦКР.

Жалбоподателят твърди, че е подал до ответника Заявление вх. № IN-2025-04918, в което е посочил, че са погасени по давност вземанията към него, описани в Отговор изх. № ОИТ-2025-00842, произтичащи от: 1. Договор за кредитна карта Mastercard от 31.03.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“, който е цедиран на „**“ ЕООД – [населено място] по силата на договор за прехвърляне на вземанията от 06.12.2025 г., и 2. Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК от 21.09.2006 г., който е цедиран по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г., сключен между „**“ ЕООД – [населено място] и „ОТП Факторинг“ ЕАД. В същото заявление изрично е направил възражение за изтекла погасителна давност на посочените вземания на основание чл.110 и сл. от ЗЗД и е заявил категорично, че няма доброволно да ги заплати. С оглед на това е отправил искане за изтриване на личните му данни от системите на дружеството и преустановяване подаването на информация в ЦКР в раздела за активни кредити, както и да заличи информацията в раздела за просрочия по активни **“ ЕООД – [населено място], обективиран в Писмо изх. № ОИТ-2025-01267/21.11.2025 г., ведно с произтичащите от това последици, в т.ч. и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „*“ ЕАД – [населено място], район *, [жк], ул. *, № *, сгр.*, вх.*, ет.*, в представен по делото отговор на жалбата /вх. № 3284/19.12.2025 г./, изразява становище за неоснователност на същата и излага подробни съображения за това. Развива теза, че личните данни на жалбоподателя се обработват на валидно правно основание, при наличие на правен интерес, за целите на събирането на задълженията му във връзка с изпълнение на законовите му задължения. Счита, че обработката на личните данни продължава да е необходимо за целите, за които те са били събирани, а именно управление и събиране на вземанията до тяхното погасяване. Твърди, че все още има легитимен интерес от обработка на личните данни на жалбоподателя, тъй като смята, че процесното задължение не е погасено по давност. Заявява, че погасителната давност не може да настъпи по силата на изричното волеизявление на длъжника, а може да бъде установена само със сила на пресъдено нещо в исков процес, какъвто в случая не е проведен.

Административен съд – Перник, като обсъди релевираните с жалбата основания и доводите на страните, и като анализира и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори по делото, че „**“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], район **, [жк], ул. **, № *, сгр.*, вх.* ет.*, е правоприемник на „**“ ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], район *т, [жк], ул. *, № *, сгр.*, вх.*, ет.*. Това се установява и от справка в Търговски регистър.

Не се спори по делото, че ответникът „**“ ЕАД, като правоприемник на „**“ ЕООД, се явява администратор на лични данни на жалбоподателя К. П. Е. с [ЕГН] по данните, подадени към Централен кредитен регистър за:

1. Договор за кредитна карта ** от 31.03.2007 г., сключен с „**“, който е цедиран на „**“ ЕООД – [населено място] по силата на договор за прехвърляне на вземанията от 06.12.2025 г., и

2. Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ** от 21.09.2006 г., който е цедиран по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г., сключен между „**“ ЕООД – [населено място] и „ОТП Факторинг“ ЕАД.

Според Справка № БНБ-111276/04.08.2025 г., издадена от БНБ – ЦКР, дружеството-ответник е подало информация по реда на чл.10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР за наличие на два броя кредити:

- ** – вид: придобиване на вземания по кредити; дата на разрешаване: 06.12.2013 г.; дата на издължаване: 06.12.2020 г.; усвоен размер: 975 лв.; период на просрочие: над 360 дни; остатък просрочена главница: 531 лв.; балансова експозиция: 975 лв.;

- **1 - вид: придобиване на вземания по кредити; дата на разрешаване: 30.10.2017 г.; дата на издължаване: 30.10.2017 г.; усвоен размер: 631 лв.; период на просрочие: над 360 дни; остатък просрочена главница: 469 лв.; балансова експозиция: 844 лв.

С горепосочената справка се запознал и жалбоподателят, който подал до „**“ ЕООД – [населено място] вх. № IN-2025-03265/25.09.2025 г. с искане да му бъде предоставена информация за какви цели и на какво фактическо и правно основание биват обработвани и подавани към БНБ данните в раздел „Текущо състояние на кредитите“ и раздел „Просрочия по активни и по погасени кредити“; каква е датата на възникване на основанието; какъв е размерът на претендираните кредити; коя е датата на настъпване на изискуемост по кредитите; налице ли са заповеди за изпълнение, съдебни решения, изпълнителни листи или други изпълнителни основания, с които е осъден да заплати кредити, информация за които се подава към БНБ и т.н.

По запитването „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – [населено място] изпратило до К. Е. О. изх. № ОТГ-2025-00842, според който същият има изискуеми и незаплатени задължения към дружеството, произтичащи от Договор за кредитна карта ** от 31.03.2007 г., сключен с „Обединена българска банка“, който е цедиран на „**“ ЕООД – [населено място] по силата на договор за прехвърляне на вземанията от 06.12.2013 г., и Договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ** от 21.09.2006 г., който е цедиран по силата на договор за цесия от 30.10.2017 г., сключен между „**“ ЕООД – [населено място] и „ОТП **“ ЕАД. Посочени са размерите на задълженията. По отношение на вземането по първия договор е отбелязано, че не е съдебно изискуемо, за него не е издаван изпълнителен лист и не е образувани изпълнителни дела за принудителното му събиране. За вземането по втория договор е вписано, че е обявено за предсрочно изискуемо на 20.03.2002 г., че е съдебно изискуемо и за него въз основа на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. № 9913/2008 г. на СРС е издаден изпълнителен лист от 21.05.2008 г. Въз основа на последния е образувано изпълнително дело № 00108/2009 г. по описа на ЧСИ Д. В. В., рег. № 861 при КЧСИ, което е прекратено с постановление на съдебния изпълнител.

Във връзка с получения отговор К. П. Е. подал до ответното дружество Заявление вх. № IN-2025-04918. В него посочил, че задълженията, описани в Отговор изх. № ОИТ-2025-00842 са погасени по давност, поради което и на основание чл.110 и сл. от ЗЗД прави възражение за изтекла погасителна давност на същите, категорично отказва да ги изпълни и да ги заплати доброволно. Направил искане за изтриване на личните му данни от системите на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и дружеството да преустанови подаването на информация в Централен кредитен регистър в раздела за активни кредити, както и да заличи информацията в раздела за просрочия по активни и и по погасени кредити без ненужно забавяне. Позовал се на наличие на предпоставките по чл.6, пар.1 от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета /О. Р. относно защитата на данните/.

В Писмо изх. № ОИТ-2025-01267/21.11.2025 г. админнистраторът на лични данни „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД /тогава ООД/, обективирал отказ да заличи всички лични данни на К. П. Е. от поддържаните при него бази данни и регистри, както и да спре подаването на данни към ЦКР.

Горепосочените факти и обстоятелства се установяват от цитираните документи, които са приети като доказателства по делото, както и от приетите Договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД – [населено място] и „**“ ЕООД – [населено място], и Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен на 30.10.2017 г. между „ОТП **“ ЕАД – [населено място] и „**“ ЕООД – [населено място].

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като от правна страна, намери следното:

Жалбата срещу отказа на „**“ ЕАД – [населено място] е подадена в Административен съд – Перник на 08.12.2025 г., а пратката, съдържаща писмото с отказа, е изпратена чрез куриер на 24.11.2025 г. и доставена на 25.11.2025 г. Следователно жалбата е подадена в законоустановения срок.

Съгласно чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК.

Предвид общите правила в АПК, регламентиращи допустимостта на оспорването и съгласно чл.149, ал.1 от АПК то трябва да се реализира в 14-дневен срок от съобщаването на акта, като право на жалба има неговият адресат.

Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.

Съдът не възприема възражението на ответника, че осъществява търговска дейност и не представлява организация по смисъла на § 1, т.2 от ДР на АПК. Същият е търговско дружество, но едновременно с това и администратор на лични данни. Ето защо, не е задължително търговското дружество да има качеството на орган на изпълнителната власт, за да е автор на административен акт по ЗЗЛД и съответно - страна в производство по оспорване на актове, действия и бездействия по този закон.

С оглед на гореизложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията са следните:

Издателят на оспорения акт „**“ ЕАД има качеството на кредитор със статут на финансова институция по смисъла на чл.2, ал.2, т.12 от Закона за кредитните институции. Като институция по чл.4, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за ЦКР дружеството е длъжно да събира и подава към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на клиентите си и за настъпилите изменения по тях до окончателното им погасяване, съобразно чл.10, ал.1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър /Наредбата/. Същевременно, той попада в хипотезата на определението по чл.4, пар. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която „администратор“ на лични данни, означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. С оглед на това, за дружеството, като администратор на лични данни, е съществувало нормативно установено задължение да се произнесе по заявлението на настоящия жалбоподател.

Оспореният отказ за заличаване на личните данни на жалбоподателя е издаден от юрисконсулт при ответното дружество, а не от представителите по закон на същото, но с оглед разпоредбата на чл.32, т.3 от ГПК и чл.26, ал.1, изр. второ от ТЗ, както и предвид изявлението на процесуалния му представител, следва да се приеме, че на същия, във връзка с постъпили заявления по чл.17 от ОРЗД, е възложено да прави изявления от името на ответника. От това следва, че отказът за заличаване на лични данни е издаден от компетентен орган.