Решение № 6261 от 21.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6261 гр. С., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20221110123350 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б. В. И. Г.“ АД срещу „Застрахователно акционерно дружество ДД. Б. Ж. З.“ АД, с която е предявен осъдителни иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ.

Ищецът твърди, че на 22.03.2021 г. в гр. С., на бул. „М. Е.“, в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” за автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ, е реализирано застрахователно събитие - ПТП, между застрахования при него лек автомобил и лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС, който поради движение със скорост несъобразена със състоянието на пътя (мокра настилка) е реализирал ПТП със спрелия (аварирал) в дясната лента лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ. Твърди, че в причинна връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахования при него автомобил. Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 2100 лв. Поддържа, че по отношение на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС към дата на ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да заплати сумата от 2125 лв. с включени ликвидационни разноски в размер на 25 лв., но не последвало плащане.

Предвид гореизложеното, иска се от съда да постанови решение, с което да осъди 1 ответника до му заплати сумата от 2125 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 03.05.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът - „Застрахователно акционерно дружество ДД. Б. Ж. З.“ АД оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска отговорност“ водач. Твърди, че събитието представлява случайно деяния, а при условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото /с доклада/ са отделени следните обстоятелства: на 22.03.2021 г. в гр. С., на бул. „М. Е.“ е настъпило ПТП между автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ и лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; наличието на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ към момента на настъпване на застрахователното събитие ; че е налице покрит риск по застраховка „Каско“ ; че ищецът е извършил плащане на застрахователно обезщетение в размера, посочен в исковата молба – 2100 лв. ; че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на увреждащия автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС към момента на настъпване на застрахователното събитие.

По делото е приложен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, от който се установява, че ПТП е настъпило на бул. „М. Е.“, като лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС поради движение с несъобразена с мократа настилка скорост се блъска в авариралия в дясната лента лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.

№ СА **** РМ. В протокола е посочено, че е издаден акт за административно нарушение на участник 1 – а именно – водачът на автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС.

По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), според което всички вреди по автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ са в причинна връзка с процесното ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 14 664,08 лв., а средната пазарна стойност на лекия автомобил към датата на ПТП е 3127 лв., поради което е налице тотална щета. Вещото лице сочи, че процентът на запазените части на лекия автомобил представлява 25% от неговата действителна стойност. Стойността на обезщетението за уврежданията по процесния лек автомобил, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части в размер на 25 % е 2345 лв. Вещото лице посочва, че по делото няма данни, от които да се определи скоростта на движение на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** 2

НС в момента на настъпването на удара, поради което не може да се определи дали водачът на същият е имал възможност да предотврати произшествието. При поставен авариен триъгълник на 30 метра зад авариралия лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ водачът на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС е могъл да избегне настъпването на процесното ПТП, ако е управлявал автомобила със скорост не по-висока от 44,82 км/ч.

Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения размер.

От разпита на свидетеля Р. Н., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег.

№ СА **** РМ се установи, че процесното ПТП е настъпило на бул. „М. Е.“, след кръстовището, където се намира Румънското посолство в посока Телевизионната кула.

Автомобилът, управляван от свидетеля, изгаснал при тръгване на светофара по средата на кръстовището, той успял да го запали отново и спрял в най-дясната пътна лента.

Свидетелят излязъл от автомобила, сложил си сигналната жилетка и обезопасил с триъгълник на 30 м. Докато се връщал от мястото, където поставил триъгълника, настъпил ударът, при който лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС ударил неговия автомобил отзад в ляво. В резултат на удара задният прозорец на автомобила „Фолксваген Голф“ се счупил и същият продължил напред и се ударил в стената. В резултат на този удар се счупил предният десен фар на автомобила, купето се изкривило, лявата задна гума била срязана до джантата. На мястото на ПТП пристигнали органи на КАТ. Протоколът за ПТП бил съставен на мястото на произшествието.

Според показанията на свидетеля З. В., водач на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС, същият се движел в най-дясната пътна лента по бул. „С.“ в посока бул. „Ц. Ш.“. На около 200 метра след последния светофар преди бул. „Ц. Ш.“ неговият автомобил ударил автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ. Свидетелят твърди, че движещият се пред него автомобил без мигач навлязъл в лявата лента, свидетелят нямало как да навлезе в лявата лента, тъй като там имало коли, при което блъснал авариралия в дясната лента „Фолксваген Голф“, рег. № СА **** РМ. Твърди, че на другия водач също бил съставен акт – за това, че не е сложен триъгълник.

Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като логични, отразяващи непосредствените им впечатления и непротиворечиви, с изключение на показанията на св. В. в частта, в която сочи, че на другия водач е съставен акт за това, че не е обезопасил с триъгълник авариралия си автомобил. В тази част показанията противоречат не само на тези на св. Н., който твърди, че е сложил триъгълник, но и на протокола за ПТП, в който изрично от органите на МВР е отразено, че е съставен акт за административно нарушение единствено на водача на лек автомобил „Порше Кайен“, 3 рег. № А **** НС. Ето защо в тази част показанията на св. В. съдът оценява като такива, които не могат да служат като достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка.

В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца.

В тежест на ответника е да опровергае презумпцията за вина, и да докаже възражението за съпричиняване, респективно погасяване на процесното вземане.

Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, надхвърлящи размера на извършеното от ответника частично погасяване.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Спорно по делото е обстоятелството относно наличието на противоправно поведение. Противоправното поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил съдът приема за установено въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания и заключението на САТЕ, съгласно които ударът между процесните ППС е настъпил поради поведението на водача на лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № А **** НС, който е нарушил разпоредбата на 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество 4 следва да се съобразят още следните обстоятелства:

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ, съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.

Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).