Решение № 85 от 18.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пловдив, 18.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20245330205448 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №23-0438-000323/04.05.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на К. Д.

К., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Р. Д., който поддържа жалбата прави същото искане. Ангажират се гласни доказателства.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за 1 правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.03.2023г. около 13:19 часа свидетелят Г. З. Т. – *** и колегата му С.Х.Б. се движили със служебен автомобил в гр. Пловдив по бул. „Васил Левски в посока от казино „Риц“ към гр. Карлово. На кръстовището с бул.

„България“ спрели служебния автомобил на червен светофар. По същото време жалбоподателят К. К. управлявал в гр. Пловдив по бул. „България“ минибус „Мерцедес Вито Турер“, с регистрационен номер *** в посока изток, като на кръстовището с ул. „Васил Левски“ навлязъл и преминал на неразрешен сигнал на светофарната уредба /червен/, която работила в нормален режим. С това си действие жалбоподателят отнел предимството на служебния полицейски автомобил, управляван от свидетеля Т., който към този момент бил навлязъл в кръстовището, тъй като за него вече светнала зелена светлина на светофарната уредба. Свидетелят Т. ясно възприел, че жалбоподателят не използва обезопасителен колан по време на движение при наличие на такъв, както и че използва мобилен телефон по време на движение на превозното средство, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му. Поради това и свидетелят Т. подал светлинен и звуков сигнал и спрял за проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя.

На последния била извършена проверка.

За установеното при проверката бил съставен АУАН, серия GA №946206/30.03.2023г., в който актосъставителят квалифицирал нарушенията по чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.137А, ал.1 от ЗДвП и по чл.104А от ЗДвП.

Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и отказал да го подпише, като отказът му бил оформен с подписа на един свидетел, името и 2 точният адрес на който били отбелязани в акта.

В срок на чл.44, ал.1 от ЗАНН възражения не постъпили.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя Г. З. Т.. В показанията си актосъставителят Т., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Излага подробни детайли за развилите се събития, независимо че работата му е свързана с ежедневно констатиране на такъв тип нарушения по ЗДвП. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

Съдебният състав поглежда критично на показанията на свид. Д. К. К. – баща на жалбоподателя, ангажиран от него. В показанията си посоченият свидетел заявява, че синът му е провеждал разговор по мобилния телефон чрез устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете, както и че управляваният от жалбоподателя минибус е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба. Така изнесените твърдения са изолирани и противоречиви на останалите доказателства, кредитирани от съда.

Показанията му са в директно противоречие с казаното от свид. Т. и с приложения АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсват доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност. Критичната оценка на съда досежно показанията на този свидетел е свързана не само с изолираността им от останалия събран по делото доказателствен материал, но и поради заинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, предвид установената му с жалбоподателя 3 близка родствена връзка и предвид обстоятелството, че при извършената полицейска проверка и на него е бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение по чл.104А от ЗДвП. Тази законова норма забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Установява се по делото, че на 30.03.2023г. около 13.19 часа жалбоподателят К. е управлявал в гр. Пловдив на кръстовището на бул.

„България“ и ул. „Васил Левски“ минибус „Мерцедес Вито Турер“, с регистрационен номер ***, като е използвал мобилен телефон, без да има устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

С оглед извършеното нарушение по чл.104А от ЗДвП правилно е ангажирана административно наказателната отговорност по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът на наложеното наказание е фиксиран в закона и не подлежи на корекция от страна на съда.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства и за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. По делото категорично се установява, че на 30.03.2023г. около 13.19 часа жалбоподателят К. е управлявал в гр. Пловдив по бул. „България“ минибус „Мерцедес Вито Турер“, с регистрационен номер ***, като на кръстовището с ул. „Васил Левски“, регулирано с нормално работеща светофарна уредба, е преминал на забранителен сигнал на светофара /червено/. Т.е. същият, като участник в движението, управлявайки процесното моторното превозно средство, не е съобразил своето поведение със светлинните сигнали, тъй като е навлязъл и преминал през кръстовище на червен сигнал на светофара, при нормално работеща светофарна уредба.

4

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба във фиксиран от закона размер от 100 лева.

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от К. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Правилно е установено и доказано виновно поведение и неизпълнение от страна на К. на задължението му като водач на МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато е в движение, да използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

При така установеното и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата правилно и законосъобразно наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Наложената глоба е определена в закона във фиксиран размер, поради което не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяния, засягащи защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и 5 чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№23-0438000323/04.05.2023г. на Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на К. Д. К., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП; за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП му е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6