Решение № 3913 от 05.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3913 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110157237 по описа за 2023 година

Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Д. К. срещу „Фератум България“ ЕООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв., предявен като частичен от сумата от общо 152,00 лв., заплатена без основание по нищожен, евентуално – унищожен договор, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Ищецът П. Д. К. твърди, че на 06.08.2022 г. сключил с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД договор за потребителски кредит № 1186387/06.08.2022 г.

По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 800 лв., срещу задължение да върне на кредитодателя заетата сума, заедно с 14,32 лв. – договорна възнаградителна лихва, при ГПР от 49,89 %. Посочва, че в договора е посочено, че вземането на кредитодателя ще бъде обезпечено от „Фератум Банк“, въз основа на което ищецът на 06.08.2022 г. е сключил договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 137,68 лв. Посочва, че е погасил изцяло задълженията си по сключения договор, като е заплатил сума в общ размер на 952 лв. на „Фератум България“ ЕООД. Оспорва сключените договори като нищожни поради противоречие на закона, евентуално поради измама, евентуално поради грешка. Посочва, че по двата договора на потребителя не е предоставена необходимата преддоговорна информация и условията, за да може ищецът да се откаже от тях. Посочва, че разменените между страните 1 съобщения не са подписани с квалифициран електронен подпис. Излага, че договорът за кредит не е оформен в шрифт, формат и размер, изискуеми съобразно ЗПК. Твърди, че в договора за потребителски кредит не е посочен общият размер на дължимата сума, която потребителят следвало да върне, не е посочен срок, в който следва да се върне дължимата сума. Твърди, че в договора не е описана методиката, по която се формира ГПР, не са описани компонентите, които влизат в ГПР, а също така и ГПР в договора е неправилно определен, а действителният ГПР е в размер на 1425 %. Намира, че сключеният договор за поръчителство с лице, избрано от кредитодателя, излиза извън присъщата обезпечителна функция на заема и има за цел единствено начисляване на допълнителни възнаграждения. Оспорва като неравноправна клаузата в потребителския договор, според която договорът за кредит се обезпечава с договор за поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на „Фератум България“ ЕООД. Счита, че включването на трето лице – „Фератум Банк“, цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.19, ал.4 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат на трето лице, а не на кредитора. Твърди, че сумата от 137,68 лв., представляваща възнаграждение за предоставено поръчителство, е заплатена на кредитодателя „Фератум България“ ЕООД, който впоследствие не я е прехвърлил на поръчителя „Фератум Банк“. Поддържа, че възнаградителната лихва, в която се включва и възнаграждението за поръчител, накърнява добрите нрави и е нищожна.

Посочва, че в договора не е отразен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя и периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, не е посочено при какви условия потребителят може да се откаже от договора. В условията на евентуалност – в случай, че съдът намери, че договорът не е нищожен, оспорва договорите за кредит и за поръчителство като унищожаеми поради измама и евентуално – поради грешка. Моли съдът да осъди ответника да върне сумата от 25 лв. като частичен от 152 лв., представляващ неоснователно заплатена от ищеца сума по нищожен, респективно – унищожаем договор. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Посочва, че процесният договор за кредит е сключен въз основа на подадено от кредитополучателя искане под формата на електронен формуляр на интернет страницата на кредитодателя, като след като потребителят е бил одобрен, му е изпратен стандартен европейски формуляр, заедно с проекти на договор, погасителен план и общи условия, в които изрично е посочено правото на потребителя да се откаже от кредита. Поддържа още, че кредитодателят няма задължение за посочване на формулата за ГПР в договора за кредит, тъй като тази формула е определена в закона.

Оспорва твърденията в исковата молба, че сумата по предоставеното обезпечение е следвало да се включи в ГПР, тъй като ищецът е могъл да обезпечи предоставения кредит по различни други начини, включително с избрани от него физически лица и сключване на договор за поръчителство не е било задължително за отпускане на кредита. Поради това счита, че разходите за предоставяне на обезпечението не следва да се включват в ГПР, тъй като заплащането на сумата за предоставяне на поръчителство не е била задължително условие за сключване на договора и е доброволна незадължителна услуга. Посочва, че тъй като потребителят е избрал при сключване на договора допълнителна услуга за поръчителство срещу заплащане и е потвърдил със СМС, че желае да сключи договора за поръчителство, тази клауза е индивидуално договорена. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. съдът е допуснал на осн. чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД чрез неговото увеличение, като същият се счита за предявен за сумата от 152 лева, представляваща пълният размер на претенцията.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото 2 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 25.12.2023 г., и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 15.02.2024 г. без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени обстоятелствата, че: 1) между П. Д. К. и „Фератум България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит № 1186387/06.08.2022 г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 800 лв. и с уговорен ГПР в размер на 49,89%; 2) за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен договор за предоставяне на обезпечение от трето лице „Фератум Банк“, различно от кредитодателя, по който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 137,68 лв.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетия по делото договор № 1186387/06.08.2022 г. за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор, което обстоятелство е безспорно между тях. По силата на сключения договор заемодателят се задължил да предостави на заемателя сумата от 800 лева, която да бъде в срок от 16 дни, с уговорена падежна дата 22.08.2022 г. Ищецът се задължил да върне сумата от 814,32 лева, от която сума – лихва от 14,32 лева или 1,79 %. Уговореният ГПР бил в размер на 49,89 %.

Съгласно чл. 5 от договора, същият се обезпечева с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, като договорът за поръчителство следвало да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът. По делото не е представен препис от договора за поръчителство, но между страните не се спори, че договор за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя е сключен между ищеца и трето лице - „Фератум Банк“, различно от кредитодателя, по който е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 137,68 лв.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

Устяновява се от експертното заключение, че общо платената сума на „Фератум България“ ЕООД по процесния договор за предоставяне на финансови услуги от 06.08.2022 г. е в размер на сумата от 814,32 лева. Видно е от приетото заключение, че възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство/гаранция не е включено при изчисляването на ГПР. Отчетено е, че при включване и на възнаграждението по договора за гаранция към ГПР и съгласно параметрите на договора /отпуснат заем за срок от 16 дни/, общият размер на ГПР се явява 433,44 %, а съобразно времето за реално ползване на заема /24 дни/, ГПР се явява 288,95 %.

Отразено е, че на 30.08.2022 г. общо постъпилото плащане по заема е в размер на 952 лева, като от него 800 лева представляват главница, 14,32 лева възнаградителна лихва и 137,68 лева възнаграждение по договора за гаранция. Посочено е, че от общо постъпилата сума в размер на 952 лева, сумата от 137,68 лева е преведена от ответното дружество „Фератум България“ ЕООД в полза на дружеството – гарант „Фератум Банк“.

Съдът кредитира експертното заключение като пълно и компетентно дадени.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

3

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума, представляваща заплащане по недействителен договор, с което се надхвърля чистата стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявения осъдителен иск по чл. 55 ЗЗД.

Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството – ответник.

Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден. Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателя срещу заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от „Фератум Банк“ /понастоящем MULTITUDE BANK P.L.C. - променено наименование на Ferratum Bank/, вследствие на което между ищеца и поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено възнаграждение. По делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за поръчителство е в размер на 137,68 лева.