Решение № 145 от 27.10.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 251/2023
- Вид
- Решение № 145
- Подписан
- 27.10.2023
- В сила
- 19.10.2023
- Състав
- Яника Тенева Бозаджиева, Андон Георгиев Миталов, Мариета Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 3, ал. 2 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 343Б, ал. 1-3 · Наказателен кодекс
- чл. 343Б, ал. 1-3 · Наказателен кодекс
- чл. 343Б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1 т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 145 гр. С., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Яника Т. Бозаджиева
Членове:
Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов при участието на секретаря Иванка П. Палашева в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231800600251 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по въззивна жалба от подсъдимия З. Т. Т. чрез неговия защитник адв. Ц. И. от В. АК против присъда № 7 от 07.03.2023 год., постановена по н.о.х.д. № 635 / 2022 год. по описа на Районен съд - гр.С..
С посочената присъда, подсъдимия Т., с установена по делото самоличност, бил признат за виновен и на основание чл. 303 от НПК вр. чл.
54 НК осъден по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 343Б, ал. 3 НК /управление на МПС под въздействието на НВ/, на наказание лишаване от свобода в размер на една година, което на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален общ режим.
Осъден е и на наказание „Глоба“ в размер на 500 лева.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 т. 7 НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и пет месеца.
На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното му 1 наказание „лишаване от свобода“ в размер на четири месеца наложено му по НОХД 478/2021 г. на РС-Ц., което да се изтърпи при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС.
Осъден е на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че атакувания съдебен акт е постановен при допуснати СПН, при непълнота на доказателствата, което го прави необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Няма допълнение към тази жалба. Към въззивния съд няма отправено конкретно искане кое от законовите си правомощия да упражни във въззивното производство.
Липсва искане за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция.
Прокурора не е депозирал възражение по жалбата.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СОП изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на присъдата. Прокурорът оспорва аргументите на защитника за недоказаност на наличието на наркотично вещество в кръвта на подсъдимия, тъй като е налице хипотезата на чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/2017 г. Намира, че наложеното наказание е справедлИ. и моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.
Защитникът адв. И. поддържа жалбата с аргументите, изложени в нея.
Сочи, че по делото не е приложена спецификация Т1, в която са изброени веществата, които биха провокирали неверен резултат, поради което намира, че обвинението не е доказано. Акцентира върху наличието на талон за кръвна проба за употреба на алкохол, въпреки че подсъдимият не е бил употребил алкохол. Счита, че следва да бъде обсъдено дали са спазени изискванията на Наредбата и конкретно чл. 23 от същата.
Подсъдимият З. Т. Т. поддържа становището на своя защитник.
В последната си дума моли да бъде оправдан.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, трети наказателен въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
2
Съвкупният анализ на доказателствата, събрани в хода на проведеното съдебно следствие пред първоинстанционния съд, установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда.
Въззивният съд, след собствена преценка на доказателствената съвкупност по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият З. Т. Т., с ЕГН: **********, е роден на 08.11.2001 год. в гр.С.. Той е българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с постоянен адрес: гр.Д., ул. „Х. Б.“ № 27 и настоящ адрес: гр. Д., ул. „В. з.“ № 15.
Подсъдимият е правоспособен водач и притежава свидетелство за управление на МПС № 284343355, издадено на 23.03.2020 г. от ОД на МВР С., за категории В и М, валидно до 23.03.2030 г. Наказван е множество пъти за извършени нарушения на правилата за движение /справка - л. 32-36 от ДП/.
С определение по НОХД № 478/2021 год. на Районен съд-Ц., влязло в сила на 30.09.2021 год., е било одобрено споразумение, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 281, ал. 2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца. Изпълнението на наказанието е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години.
На 08.09.2022 г. свидетелите И. И. и С. В. - полицейски служители при РУ-С., изпълнявали служебните си задължения в състав на автопатрул. Около 22:45 часа свидетелите извършвали обход със служебния си автомобил в гр.
Д. по ул. „Х. Б.“ и забелязали движещия се лек автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с рег. № РК **** ВА с посока на движение от първокласен път I-8 към ул. „С. С.“.
Свидетелите спрели автомобила за проверка и в хода на проверката установили, че лекият автомобил се управлява от подсъдимия З. Т. Т..
Подсъдимият бил със зачервени и притворени очи и затова полицейските служители решили, че следва да се извърши проверка за употреба на алкохол или наркотици. Свидетелите поискали съдействие от свидетеля З. Г. полицейски служител на длъжност мл. автоконтрольор при ОДМВР-С., РУС., който разполагал с правомощия да проверява водачите за употреба на 3 алкохол/наркотици. Свидетелят З. Г. пристигнал на място и извършил проверка на подсъдимия чрез взимане на проба от слюнка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARKE 0016, който отчел положителен резултат за наличие на кокаин.
Свидетелят Г. издал на подсъдимия талон за изследване № 081698, в който подсъдимият отбелязал, че отказва да бъде изследван с медицинско и химическо изследване. В талона било указано, че подсъдимият следва да се яви във ФСМП-С. до 45 мин. от връчването на талона. На подсъдимия бил съставен и АУАН серия GА бл. № 644391/09.09.2022 г., който подсъдимият подписал без възражения. Свидетелят Г. съставил и протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози от 08.09.2022 г., в който обективирал констатациите от проверката.
Подсъдимият бил придружен от полицейските служители до ФСМП-С., където отказал да даде биологична проба. За това бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози от 08.09.2022 г.
23:56 ч., както и фиш за спешна медицинска помощ.
От заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд съдебна химико-токсилогична експертиза /л. 80-83 от първоинстанционното дело/ се установява, че нито един от посочените в експертизата лекарствени продукти не съдържа наркотични вещества, нито такива, които да наподобяват структурно наркотичното вещество кокаин. При употребата им самостоятелно или в комбинация не се очаква да се позитивира използвания имуноаналитичен тест за кокаин. Вещото лице разяснява, че изследването на орална течност - слюнка се ползва за предварително установяване на употребата на наркотични вещества от водачи на МПС. Отчитането на положителен резултат в слюнка, с много голяма вероятност предполага присъствието на веществото и в кръвта. Според вещото лице принципът на работа на Дръг Тест 5000 допуска получаване на неверен положителен резултат, когато в пробата присъства вещество с близка химическа структура до търсеното. Производителите публикуват списък с вещества, за които е установено такъв тип взаимодействие, но се препоръчва лабораторно потвърждение с доказателствен аналитичен метод.
4
Въззивният съд не установи допуснати пропуски в аналитичната дейност на РС - С. и възприе изцяло изводите му касаещи фактическата обстановка по делото и извършения анализ доказателствените източници /гласни доказателствени средства, писмени доказателствени средства и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство по делото и на съдебното производство, коректно и изчерпателно изброени от съда в мотивите към присъдата на л. на 92 от първоинстанционното дело/.
Въззивният съд намира, че при възприемане на същата фактическа обстановка като тази изложена от РС - С., по принцип не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието с това на първата инстанция няма да доведе до наличието на хипотезата на липса на мотиви в решението на въззивната инстанция, каквото е и становището на ВКС (в този смисъл Решение №26/23.01.2023 г. на ВКС по к.н.д.№786/2022 г.).
Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен и пълен доказателствен анализ, вследствие на който е достигнал до правилния и законосъобразен извод за наличието на доказателства, както за авторството на извършеното от подсъдимия З. Т. деяние по чл. 343Б, ал. 3 НК, така и за датата и мястото на извършване и за наличието на останалите обективни и субективни признаци на деянието.
В настоящия случай първоинстанционният съд е осъществил всеобхватна и задълбочена преценка на доказателствата и е изложил анализ на всички обстоятелства, в резултат на което обосновано е приел, че деянието, за което подсъдимият Т. е предаден на съд е доказано по несъмнен начин. Възражението на защитника в тази насока е неоснователно. Изводите на първоинстанционният съд изцяло се споделят от настоящия въззивен състав, като изградени в пълно съответствие с материалния закон и с доказателствата по делото. При изложения изчерпателен и изключително подробен анализ на събраните доказателства първоинстанционният съд е дал отговор на всички възражения на защитата, изложени пред първия съд и поддържани пред въззивната инстанция.
Районният съд е анализирал съвкупно и поотделно показанията на разпитаните свидетели. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че показанията на свидетелите И. И., З. Г. и С. В. не разкриват вътрешни 5 протИ.речия, а са напълно последователни и точни и кореспондират със събраните и надлежно приобщени писмени доказателства. С изключение на частите, в които пресъздават съобщеното им от подсъдимия, чието ползване е недопустимо, показанията се кредитират от въззивния съд напълно.
Въззивният съд намира, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на свидетелите Т. Т., Б. Т.а и О. И.а, обсъдени във връзка с останалите данни по делото, разкриват известна степен на заинтересованост поради наличието на родствена връзка и близки отношения с подсъдимия.
Техните показания не допринасят за разкриване на обективната истина, освен в частите, потвърждаващи, че подсъдимият е управлявал автомобил в същата вечер.
Изготвената и приета от първоинстанционния съд съдебна химикотоксикологична експертиза се цени от въззивния съд като компетентно изготвена и обоснована. Във връзка с поддържаните пред въззивния съд възражения, следва да се посочи, че вещото лице проф. А. е изследвало данните от показанията на свид. Т.а във връзка с употребени от подсъдимия лекарствени вещества и при всеобхватна преценка на съдържанието на всички посочени лекарствени продукти. Взета е предвид и спецификацията на теста, като е изложена обоснованата констатация, че резултатът от теста не може да се повлияе от употребата на лекарства.
Независимо, че спецификацията/инструкциите към техническо средство „Drug Test 5000” не са били приобщени към материалите по делото, това не води до твърдяната от защитника необоснованост и непълнота на доказателствата, щом като вещото лице е основало заключенията си на научни знания в областта при изследване на всички релевантни обстоятелства. Не е установено подсъдимият да е употребил вещества със сходен химически състав като отчетеното положително такова - кокаин.
Въззивният съд не намира основания да не се довери на експертното заключение при изграждане на изводите си, като цени същото като пълно, обективно и обосновано.