Решение № 5104 от 09.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5104 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20231110210474 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от България Еър АД ЕИК ***********, срещу наказателно постановление № 299/18.07.2023 г. на Началник на ГПУ-София към РДГП- Аерогари-ГДГПМВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

В жалбата се излагат подробни доводи, че са налице процесуални нарушения – непосочване в АУАН и НП на законовите разпоредби, за които се твърди, че са нарушени. И в двете е посочено, че са нарушени чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. ЗЧРБ, но последната разпоредба е неприложима, тъй като "България Еър" АД е превозвач, а същата създава задължения за чужденеците, който влизат или преминават транзитно през територията на РБългария, а не за превозвача. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, същата предвижда задължение за превозвача да установи редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима, като тази норма е бланкетна и не дава яснота за правното основание. Нарушени са според жалбата нормите на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1 6 ЗАНН, тъй като не са посочени императивните разпоредби на паспортновизовия режим, които са нарушени. Налице е и недоказаност на нарушението, тъй като съгласно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 562/2006 г. вътрешните граници могат да се преминават на всяко място, без да се извършва гранична проверка на лицата, независимо от тяхната националност, респ. нарушението е несъставомерно. Моли се за отмяна на атакувания акт.

Редовно призован жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител.

Въззиваемата страна редовно призована, представлява се от юрисконсулт Кабранска, 1 която пледира за потвърждаване на НП. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

На 19.05.2023г около 15:00 ч. в гр. София на ГКПП - Аерогара София, при извършване на гранична проверка на влизане в страната пътници, пристигнали с полет FB432 от Париж за София, се установило, че след като е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето **************, род. на ***********., гражданство ********, документ за пътуване на лице с друго гражданство № 20ZV17302. изд. на 28.01.2021 г. от Франция, превозвач ът България Еър АД я е превозил до Р. България без валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи - билет и бордна карта. Проверката била извършена от свидетеля М., който констатирал, че лицето притежавало единствено документ, който удостоверявал, че картата за пребиваване е със статут на преразглеждане.

На 08.06.2023г. свидетелят М., заемащ длъжността командир на отделение към ГКПП Аерогара София съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 285 от 08.06.2023г. г. против Авиокомпания ” България Еър”-АД. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите К. и Д. в отсъствието на представител на жалбоподателя, който бил редовно призован за съставяне на АУАН, но не изпратил представител. АУАН бил връчен на надлежно упълномощено лице на 09.06.2023г. който посочил възраженията си. В АУАН обаче не било посочено защо е необходима виза на лицето, нито били посочени разпоредбите, които вменяват задължение на градани на трети страни да притежават виза.

Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление. Едва в него било посочено, че лицето не отговаря на изискването на чл.6, ал.1, т.б от Регламент (ЕС) 2016/399.

Фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели – М., К. и марков, които съдът кредитира като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимодопълващи се. Писмените доказателства подкрепят изложеното от свидетелите. Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

НП и АУАН са издадени от компетентен орган и при спазване на процесуалните срокове в ЗАНН.

Настоящият състав обаче намира, че НП следва да бъде отменено, тъй като приема, че в хода на административнонаказателното производство са нарушени разпоредбите на чл. 42, т.

2

5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Между страните не се спори, че дружеството е "превозвач", по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗЧРБ. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ определя, че чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима. Съдържанието на чл. 19, ал.

1, т. 1 от ЗЧРБ е възпроизведено и в чл. 8, ал. 1 от същия закон. В чл. 20, ал. 1 ЗЧРБ са посочени задълженията, които има превозвач, който превозва по въздух до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата. Съгласно т. 1 превозвачът трябва да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква. В чл. 8, ал. 2 и ал. 3 ЗЧРБ са посочени случаите, при които не се изисква виза - когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет, както и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Изискването за наличие на виза при влизане на територията на РБ, следва обаче от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно чл. 1, т. 1 от този регламент, гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. Видно от това приложение гражданите на ******** следва да притежават редовна виза за влизане в РБ.

Тази разпоредба обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В АУАН дори липсва позоваване на Регламент (ЕС) 399/2016. В НП позоваването е на чл.6, ал.1, т.б, според който текст при планиран престой на територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на всеки 180- дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни се прилагат следните условия : да притежават валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета (1), с изключение на случаите, когато те притежават валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. Отново липсва позована на регламент Регламент (ЕО) № 539/2001, който реално съдържа задължението за наличие на виза. В този смисъл са Решение № 3505 от 28.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3427/2021 г. и Решение № 6664 от 24.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8034/2020 г.

С други думи при описанието на административното нарушение не са посочени правните и фактическите основания, от които да следва, че за да бъде превозен чуждият гражданин, е следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в Република България към конкретната дата на проверката. Единствено позоваването на факта, че е гражданин на ********, т. е. на трета страна, не може да се обективира и такова съждение.

Описанието на нарушението не съответства на задължението за превозвачите, произтичащо от посочените като нарушени разпоредби – чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. И двете разпоредби посочват само "виза, когато е необходимо", без да конкретизират или препращат към конкретна хипотеза, в която се изисква издаването на виза, в това число на граждани на ********. Тези разпоредби не съдържат хипотеза, свързана със задължение за превозвача във връзка с "разрешение за пребиваване". Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, не е свързана с нарушение на задължение във връзка с превозването на лицето до Република България, а само със задължение за проверка на документи: – редовността на 3 документ за пътуване, какъвто е националният паспорт на лицето, като превозвачът е задължен да извърши проверка за "наличието на българска виза, когато такава е необходима".

Нещо повече, чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не се съдържа забрана да бъде превозен чужд гражданин до Република България без валидна виза или разрешение за пребиваване, каквото неизпълнение на задължение се твърди, че е допуснало дружеството превозвач.

Наличието на виза при влизане на територията на РБ, следва от разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 539/2001 г. на Съвета от 15.03.2001 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване. Съгласно разпоредбата на чл. 1, § 1 от Регламента, гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение 1, трябва да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-членки. Тази разпоредба, обаче не е посочена нито в АУАН, нито в НП, което е в нарушение на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Същото е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира. Така в посочените Решение № 3505 от 28.05.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 3427/2021 г. и Решение № 6664 от 24.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 8034/2020 г и други.

Цитираните в АУАН и НП разпоредби на чл. 20, ал. 1, т. 1, и чл. 19, ал. 1 посочват само "виза, когато е необходимо", без да конкретизират или препращат към конкретна хипотеза, в която се изисква издаването на виза, в това число на граждани на Камрун. Горното води до извода че при описанието на административното нарушение не са посочени правните и фактическите основания, от които да следва, че за да бъде превозен чуждия гражданин, е следвало да му бъде издадена виза или разрешение за пребиваване в Република България.

Позоваването, че е гражданин на ******** не е достатъчно, за да обоснове извод за изискването на виза. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице и препятства възможността му адекватно да я организира.

Следва да бъде посочено и че позоваването на Регламент 399/2016 на ЕС едва в НП също е съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на НП Право на разноски има жалбоподателят, който не претендира такива и не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 299/18.07.2023 г. на Началник на ГПУ-София към РДГП- Аерогари-ГДГП-МВР , с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) за нарушение чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ на България Еър АД ЕИК *********** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.