Решение № 645 от 22.06.2023, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Кюстендил, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20211520101617 по описа за 2021 година

„ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19, етаж 2, представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. М. е предявило против А. Б. С., ЕГН **********, с адрес в ********* искове да бъде установено в отношенията между страните, че ищцовото дружество има вземане (като частен правоприемник – цесионер на „БАНКА ДСК“ ЕАД – цедент) срещу ответника, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2007г., включващо сумата от 4906,11 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 05.04.2021г., за което има издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.11.2011г. и изпълнителен лист от 30.11.2011г. по ч.гр.д. № 3781 от описа на КнРС.

Претендират се и сторените разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответната страна е 1 депозирала писмен отговор, с който навежда доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Прави се възражение за настъпила погасителна давност на претендираното вземане. Оспорва се материалноправната легитимация на ищеца, като се сочат и доводи за наличие на неравноправни, съответно нищожни клаузи в договора за банков кредит и общите условия към него. Претендират се разноски.

В съдебно заседание молбата се поддържа от ищеца и оспорва от ответника по съображенията в отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към гр.д. № 1883/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград заверено копие на Договор за кредит за текущо потребление от 12.12.2007г. (л.43-46 от делото), такъв договор е сключен между ответника в настоящото като кредитополучател и „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор, за сума в размер на 15 000 лева, платима на 120 месечни погасителни вноски при уговорен лихвен процент – 12,70%, годишен процент на разходите (ГПР) – 13,91% и с дата на краен падеж 11.12.2017г., видно от приложения към договора погасителен план (л.4952 от договора).

В чл. 7 от договора е регламентиран начинът на определяне на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 12,7 %. Предвидена е в чл. 9.3 от Общите условия към договора (които са неразделна част от него съобразно чл.12 от договора) възможност за банката да променя едностранно лихвения процент, със задължителна за кредитополучателите сила, ако преобладаващите пазарни условия налагат това.

Според чл.19.1 от Общите условия, при забава в плащането на 2 месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 (седем) дни след падежната дата, наказателната надбавка не се прилага.

Вземането по процесния договор било обезпечено с поръчителството на ЕМИЛИЯ И. И., ЕГН **********, въз основа на сключен между нея и банката Договор за поръчителство от същата дата.

Приложени са и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление.

Видно от покана-уведомление с №1427/29.08.2011г. (л.55 от делото), кредиторът е уведомил длъжника, че кредитът става предсрочно изискуем за сумата от 14033,68 лева, като уведомлението е получено от ответникадлъжник на 07.09.2011г., видно от известие за доставяне на л.56 от делото.

Приет като писмено доказателство по делото е договор за покупкопродажба на вземания от 06.01.2012 год., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „БАНКА ДСК“ ЕАД, от една страна и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“

ЕАД от друга, с който вземането към ответника, било прехвърлено на ищеца (л.10-24 от гр.д. № 1883/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград). Представено е и заверено копие на потвърждаване на цесията от страна на цедента (л. 25 от гр.д. № 1883/2021 г. по описа на Районен съд – Благоевград).

Приложена е и извадката от Приемо-предавателен протокол, съдържаща описание на процесното вземане на името на кредитополучателя А. Б. С..

Уведомление за извършената продажба на вземането е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на цесионера, надлежно упълномощен за това от цедента (л. 26 от същото дело), с представено копие от обратна разписка, видно от която пратката не е потърсена от получателя.

Със споразумение от 28.05.2013г., сключено между страните по делото, последните са се съгласили с това, че към 20.06.2013г. общият 3 размер на дълга възлиза на 16 059,89 лева (12 487,22 лева главница и 3572,67 лева лихва), платим съобразно приложен към споразумението погасителен план, както следва: - на 41 месечни вноски от по 200 лева всяка и последна изравнителна такава с падеж 20.10.2016г. – в размер на 12 292,10 лева.

Със споразумение от 07.06.2016г. страните се договорили, на осн. чл.

365 ЗЗД, че към същата дата размерът на задължението на ответника е в размер на 12 487,22 лева, платим съобразно приложен погасителен план на 55 анюитетни месечни вноски, от които 54 в размер на 250,00 лева и последна изравнителна вноска в размер на 1068,61 лева. Уговореният краен падеж бил на дата 20.12.2020г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са допуснати и приети изготвените от в. л. С. Т. два броя съдебно-счетоводни експертизи.

В първата експертът е установил, че процесният кредит е изцяло усвоен, като вещото лице е отчело извършени по процесния договор и допълнителни споразумения погасявания, както и преустановяване на плащания на конкретни дати, като видно от стр. 5 от първото заключение е, че преустановяване плащанията по последното сключено между страните споразумение от 07.06.2016г. е от дата 05.04.2021г. Посочено е още, че към датата на депозиране на заявлението усвоената и непогасена главница възлиза на 12427,22 лева. За периода от 12.12.2007г. до 25.11.2011г. са внесени суми от длъжника в размер на 8839,92 лева. За периода от 26.11.2011г. до 22.07.2021г. са внесени суми в размер на 20150,00 лева, като общият размер на заплатените суми по кредита е в размер на 28989,92 лева.

Установено е, че базовият лихвен процент по кредита е променян на два пъти. Първоначално договореният такъв е в размер на 12,70%. На 02.04.2008г. е променен на 13,45%, а на 21.10.2008г. е променен на 14,95%. Съобразно това изменение на лихвените проценти, вещото лице установява, че към 25.11.2011г. (датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) незаплатената договорна лихва е в размер на 1289,88 лева, а дължимата главница е в размер на 12 427,22 лева. Към датата на 4 депозиране на исковата молба – 23.07.2021г., като се приложи лихвения процент по договора и сключените споразумения от 28.05.2013г. и 07.06.2016г. и се отчете допуснатата забава в плащанията, общо платената сума от длъжника възлиза на 8839,92 лева, в това число главница в размер на 3008,56 лева, договорна лихва в размер на 5752,13 лева и такси в размер на 70 лева.

Към датата на второто допълнително споразумение към договора, дългът е бил в размер на 9679,89 лева, като за периода след това (от 07.06.2016г. до 05.04.2021г.) са внесени суми в общ размер на 12 740 лева.

Според вещото лице, за периода от второто споразумение до датата на последното плащане е внесена по-голяма сума, отколкото е дължима.

Дължимата била в размер на 9679,89 лева, а са внесени 12 740 лева, което е надвнасяне над дължимото в размер на 3060,11 лева.

В заключение, вещото лице констатира, че в споразумението от 07.06.2016г. не е договорена санкционираща лихва или друга при забавяне на съответните вноски, поради което изчисленията били извършени на базата, че такава не се дължи.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 3781/2011 г. на КРС, в полза на кредитора – „БАНКА ДСК“ ЕАД, била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.11.2011г. срещу ответника в настоящото, както и срещу поръчителя, за сумите, част от които са предмет и на исковата молба в настоящото производство. Поради оспорване вземането по заповедта в срока по чл.414 ГПК, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 ГПК заявителят по заповедното производство е предявил настоящия установителен иск.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

5

По допустимостта:

Предявеният иск настоящият състав намира за допустим, доколкото същият представлява продължение на проведено преди това заповедно производство, заповедта за незабавно изпълнение по което не е влязла в законна сила поради своевременното оспорване на вземането от длъжника. Изпълнена е процедура по чл. 415 ГПК, като именно в едномесечния срок по ГПК частният правоприемник на заявителя (цесионерът) е инициирал настоящото исково производство.

Претендираното вземане, макар и неидентично с това по процесната заповед, съставлява част от него, което не се явява пречка за водене на настоящото дело (т.2а от ТР 4/2014г. по тълк. дело 4/2013г. ОСГТК, ВКС).

По основателността:

Не се спори по делото, че в хода на производството по ч.гр.д. № 3979/2011г. от описа на КРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 09.12.2011г. за суми, част от които са предмет на настоящата искова молба.

Не е налице и разногласие между страните относно обстоятелствата по сключване на процесния договор за кредит от 12.12.2007 г. и предоставянето на заемната сума в размер на 15 000 лева на кредитополучателя. Фиксирани в договора са уговорки относно приложимата възнаградителна лихва, начинът на нейната промяна, дължимите от кредитополучател такси.

Видно от съдържанието на порцесният договор,както и от заключението на изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, е че волята на страните е била за погасяване на кредита с равни месечни вноски, срещу главницата, в размер на по 221,32 лева, към които се е дължала 6 възнаградителната лихва от 12,7 %, при сключването на договора.

По смисъла на чл. 19.2 от Общите условия към кредитния договор, при допусната забава в плащания на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Според чл.20.1, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в изрично посочени шест точки в съответния член.

От данните и доказателствата по делото, анализирани по-горе, може да се заключи, че банката е изпълнила задължението си да предостави на кредитополучателя заемната сума, като се е породило неговото насрещно задължение да върне сумата, ведно с уговорената договорна лихва, при условията на съглашението.

Ищецът в настоящото обосновава активната си легитимация по предявения иск на основание сключен с кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД Договор за цесия от 06.01.2012г. В последния смисъл ответникът е навел възражение за липса на легитимация на ищеца от водене на настоящото производство. Възражението обаче на ответника в изложения смисъл се явява неоснователно с оглед даденото от ВКС с Тълкувателно решение № 4/2013г. по т. д. № 4/2013г. ОСГТК тълкуване, а именно, че в хипотезата на частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК (какъвто именно е настоящият случай, доколкото заповедта е издадена през 2011 г., вземането е прехвърлено през 2012 г., а исковете по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК са предявени през 2021г.), легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК, но легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, който по отношение на него започва да тече от връчване на указанията на съда на цедента (в случая цедентът е получил съобщението на 25.06.2021г., като цесионерът е предявил исковете в законоустановения за това срок – на 23.07.2021г. по дата на входящия номер на исковата молба – спр. л. 1 от гр.д. № 1883/2021г. от описа на Благоевградски районен съд).