Протокол № 5225 от 30.09.2021, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 5225 гр. Пловдив, 27.09.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева и прокурора Николай С. Николов (РП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Наказателно дело от общ характер № 20215330205152 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

РП – Пловдив - редовно призована, изпраща представител.

ПОДС. К.Х.Б. - редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. Г.П. – с пълномощно по делото.

Докладва се постъпила молба от подсъдимия, с която моли делото да се гледа в неговото отсъствие, доколкото се намира в чужбина. Представя пълномощно за упълномощаване на адв. Г.П.. Моли разпоредителното заседание да се проведе само в присъствието на адв. П..

Служебен защитник от ДП- адв. К.Ж. Б. се явява.

Съдът намира, че предвид постъпилите доказателства за упълномощен договорен защитник и изричната молба на подсъдимия делото да се гледа с участието на адв. П., служебният защитник следва да бъде освободен от понататъшно участие от делото.

Мотивиран от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА адв. Б. от по-нататъшно участие по делото.

Адв. Б. напусна залата след освобождаването му от съда.

ПОСТР. Г.К.Б. - редовно призована, се явява лично.

1

ПОСТР. Б.: Господин съдия явявам се от уважение към съда. Запозната съм с правата си в процеса. Не желая да участвам като страна по делото. Не желая да бъда частен обвинител. Не желая да участвам в разпоредително заседание. Моля да бъда освободена от по-нататъшно участие в процеса, включително и да бъда освободена от участие в разпоредителното заседание.

Моля да ми се издаде служебна бележка за явяването, която да представя пред работодателя.

С оглед становището на пострадалото лице, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА от по-нататъшно участие по делото пострадалата Г.К.Б..

ДА СЕ ИЗДАДЕ на същата служебна бележка за явяване в съдебно заседание.

Пострадалата остана в залата да слуша съдебното заседание като публика.

Запитаха се страните дали са получили препис от разпореждането за насрочване на делото, а обвиняемият и обвинителния акт преди повече от седем дни.

ПРОКУРОР: Получил съм разпореждането за насрочване преди повече от седем дни.

АДВ. П.: Получил съм разпореждането за насрочване на делото преди повече от седем дни.

Запитаха се страните за даване ход на разпоредителното заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход.

АДВ. П.: Да се даде ход.

СЪДЪТ намира, че с оглед изричната молба на подсъдимия да се гледа делото в негово отсъствие, не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредително заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА разпоредително заседание.

Сне се самоличността на подсъдимия по писмени данни.

К.Х.Б. - роден на *******, живущ в *******, *******, б.г., средно2 специално образование, работещ, разведен, осъждан, ЕГН **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора, защитниците и съдебния секретар, както и правата в процеса. На подсъдимия чрез неговия защитник, включително и по чл.55 от НПК.

ПРОКУРОР: Разбрах правата си. Нямам отводи. Да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.

АДВ. П.: Разбрах правата си. Нямам отводи. Да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248 от НПК.

ПРИСТЪПИ се към снемане становището на страните по въпросите по чл.248 от НПК.

По чл. 248, ал. 1, т.1 от НПК

ПРОКУРОР: Считам,че делото е подсъдно на съда.

АДВ. П.: Считам, че делото е подсъдно на съда.

По чл. 248, ал.1, т.2 от НПК

ПРОКУРОР: Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

АДВ. П.: Считам, че не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.

По чл. 248, ал.1, т.3 от НПК

ПРОКУРОР: Считам, че на досъдебно производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на пострадалата.

АДВ. П.: Г-н Съдия, мисля, че има допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, считаме, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, като са били ограничени правата на обвиняемия. Всички елементи на вменения престъпен състав е следвало да бъдат посочени ясно и недвусмислено, което считаме, че не е сторено и обвинението не е било съобразено с ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС.

На следващо място, считаме, че е нарушено правото на защита на обвиняемия, защото производството е протекло по чл. 269 от НПК, като е прието, че обвиняемият е извън пределите на страната и местоживеенето му не е известно. Считам, че не са положени достатъчни усилия, за установяване 3 на адресите и местоживеенето на Б., има ли адреси в *******, в кое населено място, ако има такива, дали има роднини, които могат да получат призовка от негово име, дали е напускал страната, дали се намира на територията на пенитенциарни заведение. Видно от обвинителния акт е посочено, че е роден в ******* и живее в *******. До настоящия момент мислех, че не е имало служебен защитник, затова имах забележка за това, че не е бил представляван на ДП, но явно е имало, и в тази насока няма да имам забележки.

ПРОКУРОР: Г-н Председател, считам, че претенциите на защитата са несъстоятелни. Считам, че са били положени достатъчни усилия за установяване на лицето. Сам не е посочил адрес в чужбина, въпреки опитите на разследващите полицаи да получат такъв, въпреки опитите на разследващите полицаи да установят адрес в чужбина, който също не е установен такъв, на който да бъде призован и в тази връзка считам, че сме изправени пред хипотезата на чл. 269, ал. 3 от НПК да се разглежда делото задочно, макар да знае за воденото досъдебно производство, макар да е бил уведомен, той е търсен и призоваван, когато е бил в *******, като е бил уведомен при следващото си завръщане, доколкото ми е известно, да уведоми полицаите за адрес, на който да бъде призован. Но като разбра за воденото досъдебно производство, той избяга в ******* на неизвестен адрес. Не считам, че са основателни възраженията на защитата, тъй като на практика са положени достатъчни усилия за призоваването му.

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след съвещание, при извършена служебна проверка намира, че са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора на основание чл. 248, ал.1, т.3 НПК поради допуснати СПН на досъдебна фаза.

На първо място е допуснат порок при повдигане на обвинението с внесения в съда обвинителен акт, доколкото е налице противоречие между мотиви и диспозитив. В мотивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият не е изплащал дължими издръжки включително и за периода от Април 2014г. до Януари 2015 г . За този период изрично е уточнено, че е преди влизане в сила на Присъда № 5/12.01.2015 г. по НОХД № 3477/2014 г. Същевременно с диспозитива на обвинителния акт е повдигнато обвинение, 4 че целият период на неплащане на дължимата издръжка от Април 2014 г. до Юни 2018 г. е след като деецът е бил осъден с влязла в сила Присъда № 5/12.01.2015 г. по НОХД № 3477/2014 г. Освен това вътрешно противоречиво от фактическа страна е и самото твърдение в диспозитива на обвинителния акт, че периода от Април 2014 г. до Януари 2015 г. е след като деецът е бил осъден с Присъда № 5/12.01.2015 г. в сила от 28.01.2015 г .

Действително материалното наказателно право познава и юридически конструкции, при които не всички съставомерни признаци на престъпния състав са относими към всяко едно от деянията , за които е повдигнато обвинението /например чл. 26, ал. 3-5 НК/, но такава конструкция е изцяло неприложима при избрания подход на прокурора да повдигне обвинение не за продължавано престъпление състоящо се от две продължени еднородни деяния, а като едно единно продължено престъпление обхващащо периода от Април 2014 г. до юни 2018 г. Допуснатите пороци при описание на престъплението в мотивната и диспозитивната част на обвинителния акт ограничават правото на подсъдимия на разбере фактически и правни рамки на повдигнатото му обвинение, представляващо абсолютно основание за връщане на делото на ДП по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1 от НПК.

Същите права на подсъдимия са ограничени и с избрания подход за привличането в това процесуално качество, а именно задочно на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК. Приложното поле на тази норма изисква подсъдимият да е в чужбина, което условие в случая е било налице. Не е налице обаче втората кумулативна предпоставка – местоживеенето му да не е известно. Това е така на няколко самостоятелни основания:

На първо място на л. 49 и л. 50 от ДП са налице данни за известен адрес на подсъдимия в ******* - *******, като този адрес е изрично посочен от подсъдимия при разпита му като свидетел и в този смисъл се явява неоснователно възражението на прокурора, че адреса на подсъдимия в чужбина въпреки положените усилия не бил известен. Същевременно по делото липсват данни същият да е бил призоваван на посочения адрес за присъствено привличане като подсъдим.

На следващо място на л. 68, 69 и л. 81 от том втори от ДП е видно, че на разследващите органи е бил известен телефонен номер на подсъдимия *******, на който същия е могъл при условията на чл. 178, ал.11 от НПК (предишна ал. 8) да бъде призован за присъствено привличане като подсъдим.

5

В случая нарушението състоящо се в неизползване на тази възможност е особено съществено, предвид данните, че на този телефонен номер се е осъществявала активна комуникация с подсъдимия преди спиране на делото.