Определение № 1081 от 28.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1081 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500713 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 3304/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.

Твърди, че сключения договор за потребителски кредит отговаря на всички законови изисквания. Счита, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Намира, че лихвата за забава е възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Моли да се отмени разпореждането и да се постанови да се издаде заповед за изпълнение относно отхвърлените вземания. Жалбоподателят посочва съдебни актове на български съдилища, които, според него подкрепят тезата му. Претендира и да бъдат присъдени направените поделото разноски- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. Х. Г. за заплащане на следните суми: 1 683.61 лева -неплатена падежирала главница, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2025 г. до изплащане на вземането; 406.56 лева - договорна лихва за периода 15.04.2024 г. 15.04.2025 г.; 744.81 лева неплатено изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2025 г. до изплащане на вземането; 500.00 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.05.2024 г.;

530.34 лева -мораторна лихва за периода 16.05.2023 г. - 27.10.2025 г., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 330.00 лева и 65.71 лева заплатена държавна такса.

Вземането произхожда от Договор за потребителски кредит № 40016793223 от 13.04.2023 г.

С обжалваното разпореждане заповедният съд приел, че тъй като процесния договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК. Съдът е намерил, че клаузите за заплащане на възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са недействителни, поради това, че противоречат на чл.10а, ал. 2 от ЗПК, доколкото допълнителните услуги, за които е уговорено заплащане на възнаграждение са свързани с управление на кредита. Освен това няма данни разходите за тези допълнителни услуги да са включени в ГПР, което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.

Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Искането за заплащане на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, от своя страна представлява такова за неустойка и противоречи на чл. 33 от ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има права само на лихва върха незаплатената в срок сума за времето на забавата.

Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят връща само чистата стойност на кредита, предвид което в тази хипотеза не се дължи договорна лихва. Приел е, че длъжникът е погасявал задължението по кредита, включително за главница, услуга „Фаст“ и договорна лихва, тъй като сумите за тях се претендират в по- нисък размер от посочения в договора. Поради факта, че в заповедното производство съдът не може да извършва преизчисление на задълженията за извършено пълно погасяване на чистата сума по кредита е отхвърлил подаденото заявление.

С тези мотиви е отхвърлено подаденото заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД против С. Х. Г., ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. *** *, ул. *** № * вх. *, ет. *, ап. *, общ. ***, обл. *** (*) за заплащане на следните суми: 1 683.61лева / хиляда шестстотин осемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/ неплатена падежирала главница, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2025г. до изплащане на вземането;

406.56 лева / четиристотин и шест лева и петдесет и шест стотинки / договорна лихва за периода 15.04.2024 г. 15.04.2025 г., 744.81 лева / седемстотин четиридесет и четири лева и осемдесет и една стотинки/ неплатено изискуемо възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2025г. до изплащане на вземането ;

500.00 лева /петстотин лева/неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на 2 вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 16.05.2024 г. ; 530.34 лева / петстотин и тридесет лева и тридесет и четири стотинки/ мораторна лихва за периода 16.05.2023 г.- 27.10.2025 г., както и направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 330.00 лева и 65.71 лева заплатена държавна такса, на осн. чл. 411, ал.1, т.т. 2 и 3 от ГПК.

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК.

Съставна част в договора е включената допълнителна услуга „Фаст“, за които кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение в размер на 1375,00 лв., включено в погасителния план. В случая се касае за допълнителни уговорки по сключения договор за потребителски кредит, доколкото същите са инкорпорирани в него и месечната погасителната вноска включва и парична сума по тези допълнителна услуга. Клаузите за заплащане на възнаграждение по нея противоречи на добрите нрави и директно на нормите на чл.10а, ал.2 и ал. 4 от ЗПК, тъй като същите по своето естество са разход свързан с усвояване и управление на кредита, който обаче не е включен в ГПР, поради което същите са нищожни, а претендираната сума за пакет допълнителна услуга е недължима.

Услугата „Фаст“, се изразява в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, и същата не би могла да бъде реално предоставена, тъй като очевидно към момента на сключване на договора становището по искането за предоставяне на кредит вече е налице. Размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е в размер близък до предоставената в заем сума и се явява значително по-висок от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал. 2 от ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

В заявлението за издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК заявителят не е изложил твърдения за това върху каква част от парично вземане, формирано като сбор от главница, договорна лихва и възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и такса за извънсъдебно събиране на вземането, се начисляват претендираните мораторна лихва и договорно възнаграждение, поради което настоящият състав намира, че е налице неяснота относно начина на формиране размера им. Следва да се има предвид и че част от главното вземане, върху чиито размер вероятно са формирани претенциите за лихви произтича от неравноправни клаузи, а съдът в настоящото производство няма правомощия да преизчислява суми при отхвърляне на част от заявлението.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора, потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по кредита. За да извърши приспадане между плащанията, извършени въз основа на неравноправните клаузи в договора за потребителски кредит, и непогасената сума по главницата, съдът следва да разполага с информация за размера на извършените от длъжника плащания. Такава информация заявителят не е представил пред районния съд, като и в жалбата си не посочва размера на извършените плащания. Поради това и за настоящата инстанция не е възможно да извърши преценка за дължимостта на претендираната главница, съответно да извърши приспадане на плащанията по неравноправните клаузи от останалата дължима сума по договора.

Поради изложеното жалбата е неоснователна. Изложените доводи от страна на жалбоподателя са неоснователни предвид възприетата от настоящия съдебен състав липса на конкретизация на вземанията, включени при формиране на главния дълг.

3

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег. № 3728 от 28.10.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 3304/2025 г. по описа на Районен съд- Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1081 гр. Габрово, 28.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500713 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрисконсулт Екатерина Костадинова, против разпореждане постановено по ч. гр. д. № 3304/2025 г. от Габровски районен съд, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В частната жалба се излагат съображения относно правомощията на заповедния съд да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права в този етап на производството. Счита, че с направените законодателни промени в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът по заповедното производство е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила. Счита, че заповедният съд не е направил задълбочен анализ на гореописаните кумулативи критерии за неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, при преценяването на клаузата като неравноправна. Сочи, че преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляра, от който е видно, че дружеството в качеството си на кредитор е предоставило предддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра са посочени същите параметри, както в договора за потребителски кредит.