Протокол № 302 от 03.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 302 гр. Пазарджик, 30.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

И.ИНА ИГН. И.ОВА при участието на секретаря Диана Мл. Младенова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20245200500244 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:56 часа се явиха:

Жалбоподателят-ищец И. Г. Д. се явява лично и с адв. Е. А. А. - В., редовно упълномощена по делото. Страната е редовно призована.

Жалбоподателят-ответник В. М. В. не се явява. Явява се адв. А. С. К. М., редовно упълномощена по делото. Страната е редовно призована.

Адв.В.: Да се даде ход на делото.

Адв.К.:Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, страните са редовно призовани за днешното съдебно заседание, надлежно се представляват, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение №98/26.02.2024 г. по гр.д. №390/2023 г. по описа на РСПещера Е ОСЪДЕН В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул."С. Н.,, №****, ДА ЗАПЛАТИ НА И. Г. Д., ЕГН **********,с постоянен адрес град П. , ул. " С. Н. „ № **, сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на непозволено увреждане от 23.12.2022 г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до претендирания 1 размер от 2 000 лева (две хиляда лева) като неоснователен.

ОТХВЪРЛЕН Е предявения иск от И. Г. Д., ЕГН **********, против В.

М. В., ЕГН **********, да му заплати сума в размер на 1000 (хиляда лева) лева, представляваща обезщетение за накърняване на честта и достойнството му в резултат на нанесените от него обиди и псувни в негово присъствие на дата 23.12.2022 г., като неоснователен.

ОСЪДЕН Е В. М. В., ЕГН **********,с постоянен адрес град П., ул."С.

Н. “ № ***, да заплати на И. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес град П.

, ул. " С. Н. „ № **, сумата от 393,33 лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪДЕН Е И. Г. Д., ЕГН **********,с постоянен адрес град П. , ул. „С.

Н. “, № **, да заплати на В. М. В., ЕГН **********, с постоянен адрес град П., ул."С. Н.,, № *** , сумата от 1 320,53 лв., представляваща разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила възззивна жалба от В. М. В. чрез неговия процесуален пълномощник адв. А.

К. с изложени твърдения, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъбразно, недопустимо, постановено при допуснати особено съществени процесуални нарушения от страна на съда, непрецизиране и в противоречие на събрания доказателствен материал по делото. Твърди се, че не е доказано по безспорен начин наличието на причинноследствена връзка между твърдените увреждания от жалбоподателяищец, както и имуществени и неимуществени вреди, които той е претърпял, нито, че същите са му нанесени точно от жалбоподателят-ответник В. В..

Сочи се, че отделно от това съда не допускал да бъдат събирани особено съществени поискани от В. В. доказателства, от които зависел изхода на спора, с което му се преграждал пътя на защита в този съдебен процес, и доказвало само и единствено изначалната предубеденост на съда, както и тенденциозното, дискриминиращо отношение към жалбоподателя -ответник В. В. по този случай.

Твърди се, че решението на първоинстанционния съд в частта, в която е уважена исковата молба на жалбоподателя-ищец е постановено в противоречие както на нормативната уредба, така и на съдопроизводствените правила и установената съдебна практика у нас и същото следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за това.

Прави се искане, да бъдат присъдени в пълен размер направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представените както по делото, така и с настоящата въззивна жалба писмени доказателства, като се излагат подробни мотиви за това.

На следващо място се твърди, че в исковата молба И. Д. е написал, на стр. 1, че жалбоподателят-ответник В. В. го е ударил два-три пъти, но това не се доказа по безспорен начин, нито по отношение колко пъти е бил ударен, нито, че точно В. В. го е направил, а не някой друг.

2

Излагат се подробни твърдения, че съдът е допуснал особено съществени процесуални нарушения като не е прецизирал в достатъчна степен нито твърденията на жалбоподателя-ответник В. В. в негова защита по същество в последното проведено открито съдебно заседание на 24.01.2024 г., нито в подробните писмени бележки по делото с вх. № 766 от 08.02.2024 г., което доказвало само изначална предубеденост и тенденциозно отношение към В. В.., и изначална предрешеност на правния спор. Първоинстанционния съд е трябвало да прецизира тази разлика в твърденията написани в исковата молба и събраните доказателства, и след като не са доказани безспорно е следвало да остави исковата молба без уважение с произтичащите от това последици.

Излагат се подробни твърдения относно разпита на едни от свидетелите, проведен в открито съдебно заседание проведено на 25.10.2023 г.

Ha следващо място се сочи, че не се доказа по безспорен начин наличието на причинно следствена връзка на записаните твърдения в исковата молба, че точно В. В. е ударил жалбоподателя-ищец Д., нито колко точно пъти, нито къде точно го е ударил, или как - с шамар, с юмрук или по друг начин.

Излагат се подробни твърдения, че решаващият съдебен състав на РСПещера е допуснал особено съществено процесуално нарушение, като не е взел под внимание твърденията в писмените бележки на жалбоподателяответник по делото и не е прецизирал в съвкупност всички писмени и гласни доказателства относно оспорения Фиш издаден от д-р Тодорова.

Сочи се, че в писмените бележки на жалбоподателя- ответник първоинстанционния съд, че абсолютно недопустимо е санирал със свидетелски показания или по какъвто и да било друг начин грешни, неточни и/или неверни записвания в официални документи издадени по служба от длъжностно лице (в случая д-р Тодорова) чрез разпит на същото лице, чийто документ се оспорвал, и то по време на открито от съда производство по реда на чл. 193 от ГПК за оспорване на съдържанието на същия този документ.

Сочи се, че в практиката поправки на официални документи се извършват от длъжностно лице в съответната администрация или служба, като писмено се отбелязвало върху съдържанието на съответния документ каква точно е поправката, слага се подпис, дата и печат на съответното място от съответното длъжностно лице, и това се случва винаги преди да е открито производство по реда на чл.193 от ГПК. Твърди се, че въпреки всичко изредено решаващия съдебен състав тенденциозно не обръщал внимание на твърденията на жалбоподателя- ответник, не ги коментирал в решението си и немотивирано е приел, че не е доказано, че Фиш №031568 от 23.12.2022 г., изд. от д.р Тодорова, за който фиш било открито по искане на жалбоподателяответник производство по реда на чл. 193 от ТПК е документ с вярно съдържание, като по този начин било нарушено правото на защита на ответника В. в този съдебен процес, и съдът доказвал изначалната си предубеденост по този случай, като извършвал поредното си процесуално 3 нарушение.

Правят се цитати от исковата молба с подробно изложени твърдения относно събраните писмени и гласни доказателства в хода на проведеното съдебно производство.

Прави се искане, да бъде отменено изцяло първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъбразно, недопустимо, постановено при допуснати особено съществени процесуални нарушения от страна на съда, непрецизиране и в противоречие на събрания доказателствен материал по делото, не било доказано по безспорен начин наличието на причинноследствена връзка между твърдените увреждания от жалбоподателяищеца, както и имуществени и неимуществени вреди, които той е претърпял, нито, че същите са му нанесени точно от жалбоподателя-ответник В. В..

Отделно от това съдът не допускал да бъдат събирани особено съществени поискани от В. В. доказателства, от които зависело изхода на спора, с което му преграждал пътя на защита в този съдебен процес, и доказвало само и единствено изначалната предубеденост на съда, както и тенденциозното, и дискриминиращо отношение към ответника В. В. по този случай.

Прави се искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено ново решение по съществото на спора, или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за това.

Прави се искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции, съгласно представените както по делото, така и с настоящата въззивна жалба писмени доказателства.

Правят се доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И. Г. Д., чрез процесуалния си защитник , с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна, немотивирана и недоказана, като се прави искане същата да бъде оставена без уважение. Прави се искане са се постанови съдебно решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение, в частта в която е установено, че В. В. с противоправното си твърдение е причинил неимуществени вреди на И. Д., като правилно, законосъобразно и обосновано.

Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното производство.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила възззивна жалба от И. Г. Д. чрез процесуалния си защитник, в която се твърди, че съдебното решение в частта, в която искът по чл 45 ЗЗД е бил отхвърлен за горницата над сумата 1 000 лв. до пълния предявен размер от 2 000 лв./или за сумата 1000 лв./, претендирана като обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдание и в частта относно присъдените на жалбоподателя-ответник разноски е неправилно и необосновано. Съдът правилно бил приел, че жалбоподателя-ответник претърпял неимуществени 4 вреди от непозволеното увреждане, настъпило на 23.12.2022 г. година, но неправилно е определил размера на обезщетението, с което е нарушил чл.52 от ЗЗД за определяне на неимуществените вреди по справедливост, като се излагат подробни твърдения в тази насока.

Твърди се, че размерът на присъденото на жалбоподателят-ищец от първоинстанционния съд обезщетение бил силно занижен и несъобразен с практиката на районните и окръжните съдилища, както и с задължителната практика на ВКС .

Прави се искане във връзка с всички събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства, обжалваното съдебно решение в тази му част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде присъдено търсеното обезщетение за причинените от жалбоподателя-ответник В. В. на жалбоподателя-ищец И. Д. неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на непозволено увреждане на 23.12.2022 година в пълен размер, ведно с лихвите и разноските по делото, като съответно бъде променен размера на разноските дължими от жалбоподателя-ищец И. Д. на жалбоподателя-ответник В. В..

Прави се искане за присъждане на разноски във въззивното производство.

Във въззивната жалба на ищеца няма направени нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. В. чрез процесуалния си защитник, с който се оспорва изцяло като неоснователна, немотивирана и недоказана, подадената от жалбоподателя- ищец И. Д. въззивна жалба против първонистанционното решение и същата да бъде оставена без уважение.

Твърди се, че не било доказано в първоинстанционното производство причинно следствената връзка на каквото и да било извършено неправомерно деяние, което жалбоподателя-ищец И. Д. е повдигнал пред Пещерския Районен съд.

Поддържа се изцяло всичко изложено във въззивната жалба против първоинстанционото решение, с подробно изложени в същата съображения от жалбоподателя-ответник В. В..

С Определение № 243/07.05.2024 г. в производство по подготвително заседание по реда на чл. 267 от ГПК, съдът е взел становище по допустимостта и редовността на подадените въззивни жалби, както и по направените доказателствени искания във въззивната жалба на В. М. В..