Решение № 47 от 17.01.2019, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И

Е

№ …

Гр. Враца, 17.01.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ при секретаря Наталия П., като разгледа гр.д. № 2539 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правно основание по чл. 124 ГПК.

Ищецът П.Д. *** за установяване между страните, че ищецът е собственик на 300/1400 кв.м. идеални части от Урегулиран поземлен имот с кад. № 648 в кв. 21А по плана на с.

Б., общ. Б., целият с площ от 1400 кв.м., при граници и съседи на имота: ул. ******“, кръстовище – път II-15 и II-13, път II-13 и бензиностанция в кв. 21 А по плана на с. Б.. Сочи, че през 1992 г. участвал в търг за продажба на общински имоти, проведен от ответната община. На 20.11.1992 г. подал молба и се явил на търга, като бил обявен за спечелил търга по отношение на сграда на РПК и В.Л.с площ от 150 кв. м., както и по отношение на 300 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот с цена от 52,50 лв. на кв. метър. След провеждане на търга, за процесния имот заплатил на Община Б. сумата от 15 750 лева, като посочил за основание „закупуване на общинска земя“.

След многократни покани до ответника, така и не бил сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху процесния имот. Било му предоставено /не по надлежния ред/ копие от Заповед № 136/08.04.1994 г., издадена от Кмета на Община Б., съгласно която му било отстъпено право на строеж върху процесния имот. Изразява несъгласие с издадената заповед, тъй като сочи, че не е участвал в търг за учредяване право на строеж, а в такъв за придобиване право на собственост. Счита заповедта за нищожна, като моли съда да се произнесе относно нейната законосъобразност. Счита, че в резултат на проведения търг и на осн. чл. 162 и сл. от Наредба за държавни имоти – обн. ДВ бр. 79/1975 г., отм. с ДВ бр. 18/1996 г., е придобил правото на собственост върху процесния имот, независимо, че не е сключен договор по реда на чл. 18 ЗС за неговата покупко-продажба. С оглед на тези и останалите подробно изложени в исковата молба обстоятелства моли съда да признае за установено между страните, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот в резултат на проведен търг с явно наддаване на 20.11.1992 г. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск, като счита същия за неоснователен. На първо място сочи, че проведеният на 20.11.1992 г. търг от Община Б. не е бил за продажба на общински имоти, а за учредяване правото на строеж върху общинска земя. На следващо място сочи, че търгът, в който е участвал ищецът касае 300 кв. м. в кв. 21, а не в кв. 21А. Предявеният иск за процесния имот касае 300 кв. м. в кв. 21А, за който никога от Община Б. не е провеждан търг.Твърди освен това, че ищецът не е изпълнил задължението си в тридневен срок от провеждането на търга да заплати сумата от 15 750 лв.

Едва с приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г. в полза на Община Б. била заплатена сумата от 15 750 лв. от трето за делото лице – Г.П.Д., като въз основа на това плащане със Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Б. е учредено в полза на ищеца право на строеж и е подписан договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г., като те касаят 300 кв. м. в кв. 21 по плана на с. Б.. Сочи, че не е вярно и изложеното от ищеца твърдение, че не му е връчена по надлежния ред Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Б., тъй като в подписания от него договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г. е посочена процесната заповед, като ищецът е имал възможност да я оспори по реда на ЗАП /отм./. Поддържа, че след тръжната процедура е сключен договор по реда на чл. 18 ЗС, като той касае отстъпено право на строеж и е от дата 11.04.1994 г. Отделно от това твърди, че учреденото в полза на ищеца право на строеж е погасено по давност в полза на собственика на земята, тъй като не е реализирано в продължение на 5 години по аргумент от чл. 67, ал. 1 ЗС. Сочи, че с ищеца не е сключван договор по реда на чл. 18 ЗС за прехвърляне правото на собственост върху общинския имот, поради което не е налице валидно осъществена прехвърлителна сделка. Твърди, че прехвърляне на процесния имот би било недопустимо, тъй като имотът не представлява идентифицирана част от общинския поземлен имот, от една страна, и представлява публична общинска собственост, за което е налице законова забрана за разпореждане с имота, от друга страна. Сочи, че имотът, попадащ в кв. 21А е отреден за парк по действащия регулационен план на населеното място от 1987 г. Счита предявения иск за неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли. Прави изрично възражение за погасяване по давност на правото на иск на ищеца, тъй като е предявен 26 години след провеждането на търга. Счита, че съдът не следва да се произнася относно валидността на Заповед № 136/08.04.1994 г. на Кмета на Община Б., тъй като ищецът е бил страна в производството по издаването ѝ – адресат на същата, поради което е имал възможност да я обжалва по реда на ЗАП /отм./, като в случай, че твърди нищожност на същата, имал възможност и понастоящем да сезира компетентния административен съд. Претендира разноски.

След като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

От приетия по делото Протокол

№ 1/20.11.1992 г. на Община Б. се установява, че ищецът П.Д. е определен за спечелил Търг за даване на общински петна на частни фирми и лица с цел задоволяване на Община Б. с хранителни и нехранителни стоки. Д. е обявен за спечелил търга на: първо петно - сграда на РПК и В.Л.на площ от 150 кв. м. за цена от 60,00 лв. на кв. м. и на второ петно – на Белослатинско шосе до бензиностанцията южно на площ от 300 кв. м. за цена от 50,00 лв.

Със Заповед № 802/23.12.1992 г. /л. 46/ на кмета на Общинска управа - Б. е наредено на осн. чл.13 от Закона за собстевността /ДВ. Бр.36 от 8 май 1972 г./ да се отстъпи право на строеж върху 170 кв. м. в квартал 1, част от парцел IV по регулационния план на с. Б. на П.Д.. Посочено е, че част от парцела, оценен по Наредбата за базисните пазарни цени, е придобит на търг с протокол от 20.11.1992 г. на общинската комисия и е заплатен с приходна квитанция от 04.12.1992 г.

С договор от 23.12.1992 г. за отстъпено право на строеж върху общинска земя /л. 47/, сключен между П.

Цветковски - кмет на Общинска управа - Б. и П.Д. и въз основа на заповед №802/23.12.1992 г. на кмета на Общинска управа - Б. е отстъпено право на строеж на търговска сграда върху общинска земя като Общинска управа - Б. се задължава да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща част от парцел IV на квартал 1 по регулационния план на Б., одобрен със Заповед №9/06.01.1987 г. на Окръжен съвет Враца, като П.Д. се задължава да построи търговска сграда върху тази площ.

Със Заповед № 131/07.04.1994 г. /л. 37/ на кмета на Общинска управа - Б. е назначена комисия със задача да сключи договор за отстъпено право на строеж със спечелилия търга П.Д. върху 300 кв.м. площ, намираща се в с.Б., квартал 21.

Със Заповед

№136/08.04.1994 г. /л. 38/ на кмета на Общинска управа - Б. на осн. чл.13 от Закона за собствеността на гражданите /ДВ бр.36 от 8 май 1973 г./ и чл.130 от ЗТСУ е отстъпено право на строеж върху 300 кв. м. в квартал 21 по плана на с. Б. за изграждане на обект мотел-ресторант на П.Д.. В заповедта е посочено, че теренът, оценен по базисни пазарни цени /ДВ. Бр.65 1991 г./ за 15 000 лв. е придобит на търг, отразен в протокол от 20.11.1992 г. на Общинската тръжна комисия при цена за 1 кв.м. - 52.50 лв. или общо 15750 лв., която сума е внесена с Приходна квитанция № 381870 от 10.01.1994 г.

На 11.04.1994 г. /л. 39/ в с. Б. на основание заповед № 131/07.04.1994 г. е сключен договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя между кмета на Общинска управа - Б. и П.Г.Д. по отношение на мотел-ресторант в кв.21 на площ от 300 кв.м. по плана на с.Б. върху общинска земя. Общинска управа - Б. се задължила да отстъпи право на строеж върху общинска земя, представляваща част от кв.21 на площ от 300 кв.м. по плана на с. Б., одобрена със заповед №9 от 06.01.1987 г. и ЧЗРП на същия квартал за отреждане на мотел-ресторант, утвърден със заповед №113/17.03.1994 г. на Общинска управа с.Б.. Посочено е, че отстъпеното право на строеж върху въпросната земя е платена в брой с Приходна квитанция №381870/10.01.1994 г. на Данъчна служба-Б. на стойност 15750 лв. На свой ред, ищецът П.Д. се е задължил да построи мотел-ресторанта върху посочената по-горе площ в срок от две години по одобрен проект, считано от датата на подписване на договора, като при неизпълнение на някое от посочените в договора задължения, кметът на Общината да отнеме правото на строеж.

Със Заповед № 113/17.03.1994 г. /л. 40/ е одобрена ЧЗРП на кв.21 по плана на с.Б. за отреждане на мотел-ресторант.

По делото е приет и Акт

№ 1413 за публична общинска собственост, вписан в съответната Служба по вписванията /л. 42/, от който се установява, че процесният поземлен имот № 648 в кв. 21а е със статут на публична общинска собственост. Приета по делото е и скица на поземления имот /л. 43/.

По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза /л. 359-371/, от което се установява, че подписът, положен за „купувач“ в договора за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 11.04.1994 г. - лист № 39 на делото, е изпълнен от ищеца П.Г.Д.. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза /л. 372-376/ се установява, че на място границите на имот ПИ № 648, представляващ озеленен и незастроен терен са материализирани по три от страни на имота /отразен и нанесен с кадастрални граници в графичната част на плана/, а границата, която е от изток към прилежаща улица и обект „Бензиностанция“ е отворена, т.е. няма ясно изразена граница. На място границите на имот ПИ № 649, представляващ застроен терен с обслужваща сграда на обект „Бензиностанция“ и изградени подземни и надземни съоръжения към нея, са материализирани по две от страните на имота /източна и южна/, а границите към прилежащата улица от запад и към прилежаща улица от север / път II-15/ са отворени, т.е. няма ясно изразена граница. Установено е на място от вещото лице освен това, че нанесената в кадастралния план сграда с кад. № 710, представлява масивна едноетажна сграда „Магазин“, свободно застроена в УПИ II, кв. 21, с достъп до сградата, предвиден по план и реализиран на място от северната част на имота към прилежащата улица / път II-15/. Върху терена, идентифициран като парцел /УПИ/ II в кв.21, с нематериализирани граници на място, вещото лице не е установило наличието на втора сграда с предназначение „Мотел - ресторант“, реализирана в съответствие с предвижданията и отреждането на имота, извършено с ЧЗРП на действащия регулационен и застроителен план за кв. 21, одобрен със Заповед № 113/17.03.1994г. Експертът е посочил, че дворищнорегулационният план се счита за приложен, когато настъпят условия за превръщане на регулационните /парцелни линии в имотни/кадастрални граници. Към момента на извършеното изменение на действащия застроителен и регулационен план на с. Б., извършено с ЧЗРП за кв.21, одобрено със Заповед № 113/1703.1994 г., имотът е принадлежал на едно и също лице - общинска собственост и заплащане на обезщетение не се извършва, в този случай се приема, че планът се счита за приложен по отношение на регулацията, а предвиденото застрояване в имота е частично нереализарано, по отношение на отреждането му за обект „ Мотел - ресторант“ .

Вещото лице е посочило, че теренът, предмет на процедура по провеждане на търг, описан в Протокол №1 от 20.11.1992 г., като Второ петно на Белослатинско шосе до бензиностанцията южно с площ от 300 кв.м., не притежава индивидуализиращи белези и характеристики за самостоятелен поземлен имот с установени граници, но е определен по местонахождение съгласно действащия към момента устройствен план, одобрен със Заповед № 9/06.01.1987 г. От своя страна, теренът предмет на разпореждане и учредяване на вещни права - отстъпено право на строеж върху 300 кв.м. в кв. 21 за изграждане на „Мотел - ресторант“ по Заповед № 136 от 08.04.1994г., съставена при действието на ЧЗРП за кв.21, одобрено със Заповед № 113/17.03.1994 г., също няма индивидуализиращи белези и характеристика на самостоятелен поземлен имот с установени граници, но съобразно предвижданията на плана е определен по местонахождение и предназначение. При извършеното съпоставяне на данните от направените описания на имота, предмет на разпореждане, и данните от графичната част на действащите към моментите на тяхното съставяне устройствени планове, вещото лице не е установило идентичност между тях. По Протокол № 1 от 20.11.1992 г. - петното е посочено до бензиностанцията - южно, а по Заповед № 136 от 08.04.1994г. - отреденото петно за изграждане на обект „Мотел - ресторант“ е ситуирано в североизточната част на кв. 21. Вещото лице е уточнило, че в графичната част на действащия план на с. Б. се съдържат данни за наличието на кв. 21 с отреждане за „Бензиностанция“, „Магазин“ и „Мотел - ресторант“ и кв.21 А, разположени източно и западно на прилежащата обслужваща улица между о.т.285 в път II-15 и о.т. 293 в път II-13.

Разпечатката съдържа 30 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e105a14c-b12b-4e8d-8600-a8584c665a5a