Решение № 345 от 26.10.2023, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. гр. Лом, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101253 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по предявен о т „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК 113012360, представлявано от Ч.К.С. – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, против Б. Г. С. с ЕГН **********, с адрес на призоваване: гр.П., ул.”Л.” бл. *, вх. *, ап. ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на 458,60 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и 60 ст./, представляваща стойността за доставена незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”Л.” бл. *, вх. *, ап. ***, от които главница в размер на 402,30 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 56,30 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 02.03.2022 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата, присъдени в заповедното производство по ч.гр.д. № 751/2022 г. по описа на PC – Лом.

Твърди се в исковата молба, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която се доказва с представените общи условия за битови нужди, действали за процесния период. С 1 влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник.

Съгласно разпоредбата на ал.3 в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период, като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката, като продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона, с изготвянето и одобряването на обши условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора, подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед депозирано възражение по реда на чл.414 от ГПК против 2 издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 751/2022 г. по описа на PC - Лом за “Топлофикация - Перник" АД е налице правен интерес от предявяване на иск относно вземането си.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В откритото съдебно заседание ищецът не изпраща представител, като поддържа иска си в представени писмени становища.

В откритото съдебно заседание ответникът се явява лично и оспорва иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч.гр.д. № 751 по описа на Районен съд – Лом за 2021 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 21.03.2022 г. за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 460 от 27.04.2022 г., връчена на ответника на 11.05.2022 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение срещу издадена заповед за изпълнение. С разпореждане от 03.06.2022 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, като в срока по чл.

415, ал. 1 ГПК “Топлофикация – Перник” АД е подало искове по чл. 422 ГПК.

Във връзка с изложеното установителен иск е допустим. съдът намира, че предявеният специален

По отношение на претенцията за главница:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на присъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати главница в размер на 402,30 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. Перник, ул. „Лом“, бл. 3, вх.К, ап. 198, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2022 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването на вземането. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Следва да се установи първо наличието на облигационно правоотношение между страните по делото. Ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, като доводите му се свеждат до това, че не обитава имота от 25 години.

3

Следователно, по делото безспорно е доказано, че в процесния период – от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ответникът е бил собственик на процесния апартамент в гр.

Перник.

Ето защо съдът счита, че ответн и к ъ т се явява пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за задължението за заплащане на потребената топлинна енергия в процесния апартамент за целия исков период.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Понятието за потребител, от своя страна, има легално определение в закона, а именно в §. 1, т. 42 ДР на ЗЕ, в която разпоредба е посочено, че потребител е физическо лице собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота. В този смисъл възраженията на ответника, че не е ползвал топлоенергия за имота /изложени във възражението по чл. 414 ГПК и в открити съдебни заседания/, защото не живее в същия, че работници на ответното дружество изключили топлоподаването, като пломбирали крановете на всички радиатори и на топлата вода, са без значение за решаването на спора. Нещо повече – Съдът на ЕС в Решение от 05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 приема, че законодателството в България, което задължава собствениците на апартаменти в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставка на отопление и не използват парно в своето жилище, не нарушава правото на Европейския съюз. В това решение се приема, че се 4 допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, както и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договора за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.