Решение № 19410 от 15.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19410 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20261110111212 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2043,83 евро, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, причинени при ПТП на 26.10.2023 г. на лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН, вследствие противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 24.04.2026 г. до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 519,94 евро за периода 30.04.2024 г. – 16.04.2026 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“ за л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че на 26.10.2023 г. в гр. София, на кръстовището между бул. „Сливница“ и ул. „Русе“, водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ, е ударил в задната част застрахования автомобил. Поддържа, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, като стойността на ремонта е изплатена на автосервиз „Мото Профе“ ЕООД. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума в цялост, въпреки че е бил поканен с регресна покана.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното произшествие по описания в исковата молба механизъм, доказателствената сила на двустранния констативен протокол и вината на водача на л.а. „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ. Твърди, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН, има изключителна вина за настъпване на произшествието, евентуално навежда възражение за съпричиняване. Оспорва причинната връзка между 1 твърдяното ПТП и претендираните увреждания, както и стойността им. Моли за отхвърляне на исковете, евентуално за уважаване в намален размер. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Безспорно е, че към 26.10.2023 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на л.а. „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ и ответното дружество.

Безспорно е също, а и е видно от представената застрахователна полица, че към 26.10.2023 г. между собственика на автомобил л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

Безспорно е, че от страна на застрахователя е заплатена сума в общ размер на 3951,31 лева за отстраняване на вредите по автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, противоправността на деянието и вината на дееца.

За настъпилото ПТП е съставен протокол за ПТП от 26.10.2023 г. Същият в обстоятелствената си част е частен документ, подписан от двамата водачи, съдържанието на който съдът кредитира, тъй като не противоречи на останалия доказателствен материал по делото.

Също така от заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 26.10.2023 г. около 17:20 часа, л.а. „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ се движел по бул.“Сливница“ с посока на движение към ж.к. Люлин и на кръстовището с ул.“Русе“ водачът реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН.

Вследствие на удара л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН се измества напред и удря намиращото се пред него превозно средство.

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително показанията на св. И. В..

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН.

Според чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на л.а.

„БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ не се е движел на такова разстояние от движещият се пред него л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН, че да може да спре зад него, когато той намали скоростта или спре рязко.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че 2 водачът на л.а. „БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на водача на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата, да се е движил със несъобразена скорост, да се е престроявал или да е отнел предимството на л.а.

„БМВ“, с рег. № СВ 4912 РТ, както твърди ответника. Напротив от показанията на св. И. В. се извежда, че нейния автомобил не е предприел маневра преди настъпване на ПТП-то.

Тоест, следва да се приеме, че водачът на л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН не е осъществил противоправно действие или бездействие, с което да е станал част от причината за настъпване на ПТП-то.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

Действително практиката на СГС приема, че ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз и съответно замяна на части, щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. Така съгласно Решение № 1402 от 10.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 11793/2021 г.; Решение № 159 от 28.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 9193/2021 г. ; Решение № 3860 от 16.12.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12482/2021 г. ; Решение № 4819 от 18.09.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9312/2021 г.; Решение № 2674 от 26.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12701/2021 г. и др.

По делото, обаче, няма данни л.а. „Форд Фиеста“, с рег. № СВ 5524 КН да е бил в гаранция към датата на ПТП-то – 26.10.2023 г.

Съгласно заключението на вещото лице по допусната САТЕ към датата на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил в експлоатация 6 години и 4 месеца, считано от датата на първоначална регистрация – 26.06.2017г.

На съда не е известен производител на автомобили, който да предлага гаранция повече от 5 години, при липса на удължаване. За удължаване на гаранцията не са представени доказателства. Ето защо съдът счита, че обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени, съгласно константната практика на съдилищата. Без значение е, дали ремонтът е бил осъществен в официален сервиз.

По тези съображения съдът счита, че за възстановителна стойност на МПС-то следва да се приеме определената в задача трета от експертизата по средни пазарни цени в размер 3 на 3338,48 лв.

В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в по-висок размер от 3951,31 лв.

Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Като безспорно е изведено, че разноските за определяне размера на обезщетението са в размер на 15 лв.

Ето защо суброгационното право на ищеца е възникнало до сумата от 3353,48 лв./1714,61 евро/, до която следва да се уважи иска.

Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД

Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" следва в 30 дневен срок да определи и изплати размера на своето задължение или мотивирано да откаже плащането по предявената претенция от застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице.

След изтичането на този срок застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" изпада в забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претенцията по щетата е била депозирана при ответното дружество на 28.03.2024г./л.

31/. Тоест, длъжникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дневен срок от тази дата, т.е. на 28.04.2024 г.

Претендира се обезщетение за забава за периода 30.04.2024 г. – 16.04.2026 г. в размер на 519,94 евро.

Съдът намира, че обезщетението за забава за периода от 28.04.2024 г. до 16.04.2026 г. върху присъдената сума 1714,61 евро е в размер на 428,71 евро/изчислен с лихвен калкулатор на НАП/, до която сума следва да се уважи искът.

Относно разноските по производството:

Предявен размер: 2563,77 евро, Уважена част: 2143,32 евро, Отхвърлена част: 420,45 евро.

Разноски на ищеца: ДТ- 107,31 евро, Депозит АТЕ – 150 евро, юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 25 НЗПП в минимален размер от 102,26 евро или общо 359,57 евро.

С оглед изхода на делото и осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 300,60 евро.

Следва да се възстанови по сметка на ищеца депозита в размер на 25 евро за призоваване на свидетел на основание чл. 4б ЗДТ.

Ответното дружество не е реализирало разноски, не е заплатило депозити за експертиза и за призоваване на свидетел. Представлява се от адвокат, който претендира юрисконсултско възнаграждение, което е напълно недопустимо.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д.Б.Ж.З“ АД, ЕИК: ... с адрес: гр. С......, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД с ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр. ........ както следва: