Решение № 1274 от 05.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1274 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100109622 по описа за 2023 година прецени:

Делото е образувано по предявени от С. Т. С. срещу Прокуратурата на Р. Бъмлгария гр. София осъдителни искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетения в размер на 120 000 лева за неимуществени вреди и 2661,60 лева за имуществени вреди вследствие повдигнато от органите на ответника обвинение в престъпления по чл. 302 ал.

1 предл. 1 и т. 4 б. "а" вр. чл. 301 ал. 2 вр. ал. 1, чл. 20 ал. 2 и чл. 26 НК и по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и предл. 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, по които ищецът бил оправдан с влязла в сила присъда.

Пълномощникът на ищеца С. Т. С. излага, че на 16.07.2011 г. ищецът бил задържан за срок от 24 часа в ОД на МВР гр. Стара Загора във връзка с досъдебно производство № 429/2011 г. на ОД на МВР гр. Стара Загора, и бил освободен на следващия ден. На 15.08.2011 г. ищецът отново бил задържан за 24 часа. На 16.08.2011 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 429/2011 г. за това, че в периода от м. февруари 2010 г. до 15.07.2011 г. в гр.

Стара Загора е участвал в организирана престъпна група, създадена да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 302 НК и по чл. 282 ал. 2 НК. С постановление на прокурор в Окръжна прокуратура Стара Загора ищецът бил задържан за 72 часа. След изтичане на срока за задържане не е било внасяно искане в съда за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. На ищеца била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 2000 лева и мярка за процесуална принуда "забрана за напускане пределите на Р.

България". Била извършена криминалистична регистрация на ищеца, като в информационните фондове на МВР била въведена информация, че бил извършител на престъпление по чл. 321 ал. 3 т. 2 НК, която до момента не 1 била премахната. На ищеца било предявено ново обвинение с постановление от 16.01.2013 г. в престъпление по чл. 302 ал. 1 предл. 1 и 4 б. "а" вр. чл.

301ал. 2 предл. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 26 НК. Ищецът бил трикратно разпитван по досъдебното производство през 2013 г. и му били предявени материалите по разследването. В края на м. юни 2014 г. Окръжна прокуратура гр. Стара Загора внесла в Специализирания наказателен съд обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 817/2014 г. на СпНС.Делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 21.05.2015 г. ищецът бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство 349БОПЗМ-5 на сектор "Борба с организираната престъпност"

Стара

Загора.

На

29.06.2015 г.

Специализираната прокуратура внесла в съда втори обвинителен акт срещу ищеца, по който било образувано НОХД № 758/2015 г. на СпНС. Делото било върнато на прокурару поради допуснати нарушения на процесуалните правила. На 07.03.2017 г. бил внесен трети обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 599/2016 г. на СпНС. Делото било разгледано от първоинстанционния съд в общо 22 заседания за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г. На 06.03.2019 г. Специализираният наказателен съд признал ищеца за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения. Присъдата не била протестирана от прокуратурата. По жалба на подсъдимите, признати за виновни, с решение № 26003 от 21.04.2022 г. по ВНОХД № 22/2020 г.

Апелативният специализиран наказателен съд изменил частично присъдата, като я потвърдил в оправдателната част. Въззивната решение било оставено в сила с решение № 66 от 14.02.2023 г. по КНОХД № 747/2022 г. на ВКС.

Ищецът твърди, че в резултат на привличането му като обвиняем претърпял неимуществени вреди, които се изразявали в негативни психически преживявания, сериозни и продължителни душевни болки и страдания, остър стрес, проблеми със съня, увреждане на спихическата стабилност, което наложило специализирана помощ от психиатър. Според твърденията на ищеца, обвиненията се отразили отрицателно върху общото му физическо здравословно съС.ие и му причинили оплаквания от повишено кръвно налягане, тилно главоболие, болки във врата, периодичен световъртеж, стоматологични проблеми. Обвиненията довели до силно негативно отношение от страна на близки и познати, злепоставящи публикации в средствата за масова информация, уронване на честта и достойнството на ищеца като служител в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Обвиненията станали повод за четирикратно отстраняване на ищеца от длъжност, съответно със заповед № 525 от 20.09.2011 г., със заповед № 124 от 16.03.2012 г., със заповед № 1056 от 06.12.2013 г. и със заповед № 99 от 15.02.2016 г., издадени от изпълнителния директор на агенцията. Със заповед № 877 от 26.09.2017 г. на изпълнителния директор ищецът бил освободен от заеманата от него длъжност в областен отдел "Контролна дейност - ДАИ" Стара Загора. Отстраняването от работа довело до лишаването на ищеца от възможността да получава трудово възнаграждение, което влошило качеството му на живот и повлияло върху класа прослужено време. Обвиненията лишили ищеца и от възможността да практикува хобито си като ловец.

Ищецът твърди, че обвиненията срещу него и воденото наказателно 2 производство му причинили имуществени вреди, които се изразявали в заплатено възнаграждение на адвокат, разходи за пътуване от гр. Нова Загора до гр. София и гр. Стара Загора и разходи за здравноосигурителни вноски, заплатени, когато бил отстранен от работа.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника Прокуратура на Р. България да заплати на ищеца С. Т. С.:

- сумата от 120 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2011 г. датата на привличането му като обвиняем до окончателното изплащане;

- сумата от общо 2611,60 лева обезщетение за имуществени вреди (формулирани в петитума като три отделни искания за сумите от 1500 лева, 670 лева и 441,60 лева), ведно със законна лихва върху сумата от 1500 лева от 30.08.2016 г. - датата на сключване на договора за правна защита, законна лихва върху сумата от 670 лева, считано от датата на завеждане на настоящото дело, и законна лихва върху сумата от 411,60 лева, считано от 06.12.2013 г. датата на издаване на заповедта за отстраняване, до окончателното изплащане на сумите.

Ответникът Прокуратура на Р. България оспорва иска със следвните възражения:

- възражение за недоказаност по основание и размер на претенциите за неимуществени вреди;

- възражение за неотговорност на прокуратурата за съдържанието на медийните публикации във връзка с обвинението срещу ищеца;

- възражение за неотговорност на прокуратурата за лишаване на ищеца от правата му на ловец, тъй като оръжието не е било иззето от органите на разследването и не е постановен отказ за подновяване на разрешението за носене и употреба на оръжие;

- възражение за неотговорност на ответника за вреди вследствие отстраняването на ищеца от длъжност, тъй като то не е било поискано от прокуратурата и не е наложено като принудителна мярка в наказателното производство, а по преценка на работодателя;

- възражение за завишеност на претенцията за неимуществени вреди;

- възражение за недоказаност на претенцията за имуществени вреди, поради недоказаност на прилагането на договора за правна защита към наказателното дело;

- за недоказаност на претенцията за пътни разноски;

- възражение за неотговорност на ответника за разходите за здравноосигурителни вноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Ищецът С. Т. С. е работил по служебно правоотношение като държавен служител на длъжността инспектор в Областен отдел 3

"Автомобилна администрация" гр. Стара Загора" при Агенция "Пътна инфраструктура".

С постановление от 28.06.2011 г. било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 392 т. 1 предл. 1 вр. чл. 301 ал. 1 НК. Ищецът С. Т. С. бил привлечен като обвиняем на 16.08.2011 г. за участие в организирана престъпна група за извършване съгласувано на престъпления по чл. 302 ал. 1 и чл. 282 ал. 2 НК (том I л. 25).

Постановлението било предявено на ищеца на същата дата в 12:25 ч. и бил проведен разпит на ищеца с участието на упълномощен защитник (том I л.

26). На 16.07.2011 г. в 13:00 ч. (том I л. 19) ищецът С. Т. С. бил задържан със заповед рег. № 207 по чл. 63 ал. 1 т. 1 ЗМВР (отм.) за срок до 24 часа. На същата дата 16.08.2011 г. прокурор в ОП Стара Загора постановил задържане на ищеца по чл. 64 ал. 2 НПК за 72 часа. С постановление от 18.08.2011 г. прокурорът определил на ищеца мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 2000 лева, а с постановление от 16.09.2011 г. на ищеца била взета мярка за процесуална принуда по чл. 68 НПК - забрана за напускане пределите на Р. България. С постановление от 16.01.2013 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за съучастие като съизвършител в пасивен подкуп престъпление по чл .302 т. 1 предл. 1 и т. 4 б. "а" НК, и в участие в организирана престъпна група за съгласувано извършване на престъпления по чл .301 НК - престъпление по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 НК, след което бил разпитван на 25.01.2013 г., 24.04.2013 г. и 23.07.2013 г. На последната от тези дати на ищеца било предявено разследването. На 27.06.2014 г. прокурорът внесъл обвинителен акт в Специализирания наказателен съд срещу ищеца и още 8 лица, по който ОА било образувано НОХД № 817/2014 г., видно от приложената призовка за подсъдим за 02.10.2014 г. (том I л. 41). Съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокуратурата - към настоящото дело не е приложено разпореждане за прекратяване, но това обстоятелство косвено се установява от последващите действия за ново привличане на ищеца като обвиняем и разпит на 21.05.2015 г. и от обвинителен акт от 29.06.2015 г. (том I л. 42-48), по който е било образувано ново НОХД № 758/2015 г. Съдебното производство отново е било прекратено и делото върнато на прокуратурата, видно от извлечението от подаден протест (том I л. 50-52). На 07.03.2016 г. прокурорът отново внесъл обвинителен акт срещу ищеца, с повдигнато обвинение в престъпления по чл.

301 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 и по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК, и срещу още 8 лица (извлечение том I л. 53-54). По обвинителния акт било образувано НОХД № 599/2016 г. на СпНС. Делото било разгледано в общо 22 заседания за периода от 27.04.2016 г. до 06.03.2019 г., седем от които са де провери в гр. Стара Загора - на датите 23.02.2017 г., 24.02.2017 г., 19.04.2017 г., 20.04.2017 г., 22.05.2017 г., 23.05.2017 г. и 24.10.2017 г. С присъда от 06.03.2019 г. съдът признал подсъдимия С. Т. С. за невиновен и го оправдал по повдигнатите обвинения обвинението в престъпления по чл. 301 ал. 1 предл. 2 вр. чл. 20 ал. 2 и по чл. 321 ал. 3 предл. 2 и 4 т. 2 вр. ал. 2 НК (том I л. 205-206). Срещу присъдата в тази й част не е подаден протест или жалба. Първоинстанционното присъда е била потвърдена с решение № 4

260003 от 21.04.2022 г. по ВНОХД № 22/2020 г. на АСНС, оставено в сила с решение № 66 от 14.02.2023 г. по касационно дело № 747/2022 г. на ВКС III н.о. В приложено към присъдата уточнение (том I л. 211) се удостоверява, че присъдата в оправдателната й част по отношение на ищеца е влязла в сила на 09.05.2022 г. Общата продължителност на наказателното производство от привличането на ищеца като обвиняем на 16.08.2011 г. до влизане в сила на присъдата спрямо ищеца, е била 10 години 8 месеца и 23 дни.

По време на наказателното производство ищецът е бил трикратно отстраняван от длъжност с актове на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Автомобилна администрация": със заповед № 525 от 20.09.2011 г. за период от шест месеца (том I л. 264); със заповед № 124 от 16.03.2012 г. до приключване на наказателното производство, отменена с решение № 3684 от 20.05.2013 г. по адм.д. № 14590/2012 г. на АССГ, в сила на 25.04.2014 г.; със заповед № 99 от 15.02.2016 г., отменена с решение № 110 от 13.07.2016 г. по адм.д. № 76/2016 г. на АС Сливен, в сила на 06.08.2016 г.