Решение № 926 от 09.02.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44127/2020
- Вид
- Решение № 926
- Подписан
- 09.02.2022
- Състав
- ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 196183 от 18.09.2020
- Определение № 138 от 08.04.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
- Протокол № 591 от 21.09.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
- Протокол № 1687 от 03.11.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
- Протокол № 1688 от 03.11.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
- Протокол № 3779 от 16.12.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
- Протокол № 3782 от 16.12.2021 · ПЕТЯ ТОШКОВА СТОЯНОВА ВЛАДИМИРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за местните данъци и такси
- чл.17, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.2, ал.1, т.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.6 · Закон за общинската собственост
- чл.3, ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл.5 · Закон за общинската собственост
- чл.59, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 926 гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: П. Т. С. като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20201110144127 по описа за 2020 година
Предявен е иск, с правна квалификация в разпоредбата на чл. 124 от ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Б. П.“ ЕАД срещу СО район К., с която се предявява иск за признаване за установено по отношение на ответника, че „Б. П.“ ЕАД е собственик на Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 54 кв.м., бр. Етажи – 1, с предназначение – Сграда на съобщенията, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в СО-район „К.“, кв.В, с площ по скица 1070 кв.м. Сочи се, че сградата се ползва за дейността на ПС София-39 от 01.12.1992г. до настоящия момент, т.е. реализирана е фактическа власт върху имота, поради което „Б. П.“ ЕАД е придобило правото на собственост.
Твърди се, че „Б. П.“ ЕАД е подало молба-декларация на 27.08.2018г. за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, като непосредствено след подаване на молбата СО-район „К.“ съставила АОС №3182/05.11.2018г., като е актувала посочената сграда като общинска собственост, каквато същата се твърди, че никога не е била.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от СО район К., с който претенцията се оспорва изцяло. Сочи се, че разрешението за строеж е издадено за изграждане на ПТТСт. в кв.86а, а проектната документация е за изграждането на ПТТСт. в кв.38, като двата имота не били идентични. Посочват, че към настоящия момент сградата на пощата в кв.В се намира в ПИ с идентификатор ***, представляващ УПИ II за трафопост и ПТП, кв.86а по действащия план на м.“кв.В“, а имотът където е следвало да бъде построена е 1
ПИ с идентификатор ***, представляващ УПИ IV-за здравна служба, аптека и ПТ е в кв.38 по действащия план на м.“кв.В“. Не се оспорва, че сградата се ползва като пощенска станция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:
По делото с Определение по реда на чл.140 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че процесната сграда се ползва като пощенска станция.
Видно от представено Разрешение за строеж №39 от 08.08.1991г., издадено от ОБНС К. се разрешава строителството на ПТТ „Станция“ съобразно одобрените проекти за пощенска станция в кв.II-86а, квартал В, със застроена площ от 54 кв.м. В отговора на исковата молба не се оспорва, че сградата е била построена съгласно посоченото в разрешението за строеж, като се сочи, че към настоящия момент сградата на пощата в кв.В се намира в ПИ с идентификатор ***, представляващ У П И II за трафопост и ПТП, кв.86а по действащия план на м.кв.В. С оглед на обстоятелството, че сградата на пощата е изградена именно в УПИ, посочено в разрешението за строеж, напълно неоснователно се явява възражението на ответника, че съгласно проектната документация изграждането на ПТТСт. е планирано в кв.38.
Възможно е проекта да е бил за сграда в кв.38, но доколкото разрешение за строеж е дадено за друго УПИ, то строителството, извършено именно в него е било напълно в съответствие с даденото разрешение.
Съгласно чл.56, ал.1 от ЗТСУ (отм.), но действал към датата на издаване на разрешението за строеж, Разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот), като съгласно чл.57 от ЗТСУ /отм./ Разрешение за строеж се издава от главния архитект на общината по местонахождението на имота (парцела). Видно от Разрешение за строеж №39 от 08.08.1991г. в него е записано, че се издава от архитект Ц. Нончева и е за конкретно строителство на пощенска станция, т.е. издава се в полза на юридическо лице, което има право да извърши специфичен строеж. В чл.226, ал.1 от ППЗТСУ (отм.) разрешение за строеж се издава по писмено искане на инвеститора, в което се означават точно строителните работи, които ще бъдат извършвани. С оглед на разпоредбата дори и инвеститора да е поискал нещо различно, от значение е само това, което е разрешено от надлежния орган. В случая дори и да е поискано строителство съгласно проектна документация в кв.38, то от значение е единствено това, което е разрешено, а именно строителство на пощенска станция в кв.86а.
Разрешението за строеж е надлежно издадено и инвеститора е спазил указаното в него за площ и местонахождение на сградата.
От представените копия на броеве на Държавен вестник се установява, че „Б. П.“ ЕАД е правоприемник на „Б. П. и далекосъобщения“ ЕООД, рег. по г.д.№14743/91г. на 2
СГС, а дружеството от своя страна е поело активите, пасивите, правата и задълженията на Комитета по съобщенията и информатиката по баланса му към 30.06.1991г. Според ПМС №63 от 04.06.1990г. за определяне на основните функции и задачи на министерства и други ведомства, в приложение №16 – чл.4, т.3 Комитета по съобщенията и информатиката осъществява стопански функции чрез проучване, проектиране и строителство на съобщителни обекти. С оглед спецификата на разрешения строеж, следва да се приеме, че именно Комитета по съобщенията и информатиката е бил инвеститор към датата на издаване на разрешението.
От Удостоверение изх.№ДКР21-ДИ11-59-1/05.07.2021г. на СО, Дирекция „Общински приходи“, отдел „ОП-К.“, издадено въз основа на съдебно удостоверение по делото, се установява, че първоначално сградата е декларирана на основание Закона за собствеността и Разпореждане №124 на Министерски съвет от 11.12.1992г. за преобразуване и образуване на търговски дружества с държавно участие. През 2000г. сградата е предекларирана на основание чл.17, ал.1 от ЗМДТ с декларация от 27.01.2000г. на ТП“Софийски пощенски съобщения“, а през 2010г. е предекларирана поради отмяна на чл.17 от ЗМДТ, като към тази декларация било приложено извлечение от ДМА сгради на ТП“Софийски пощенски съобщения“ на „Б. П.“ ЕАД към 31.05.2010г. за обект 039-кв.В.
По делото също е приложено извлечение от ДМА за балансова стойност на ПС 39 към 31.08.2019г., от което се установява, че сградата е в баланса на Регионално управление „Западен регион“ от 01.1.2.1992г.
С оглед на представените документи следва да се приеме, че сградата е изградена през 1992г., декларирана е от праводателя на ищеца и се ползва и стопанисва от тогава като пощенска служба. От представени документи, установяващи заплащане на данъци за сградата, сключване на застрахователни договори и обстоятелството, че не е спорно между страните, че сградата се ползва като пощенска станция, се установява и упражняването на фактическа власт върху сградата от ищеца, присъединена към тази на праводателите му, считано от 1992г.
Материалноправната легитимация на ищеца по предявения от него положителен установителен иск за право на собственост се обуславя от факта, че същият има възможност да придобие имота на оригинерно основание, ако отрече претендираните от ответника права. С оглед обаче на обстоятелството, че възможността чрез упражняване на фактическа власт, като свой, върху имот частна общинска собственост, в определен период от време, да доведе до придобиване на собственически права чрез позоваване на оригинерен придобивен способ, каквато е изтеклата в полза на владелеца придобивна давност, е въведена със ЗОС, считано от 01.06.1996г., като преди това придобиването на такъв имот по давност не е било допустимо и поради това, че с § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (Предишен текст на § 1м изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 31.12.2014 г.) давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2017 г., ищецът може да се позове на сочения от него придобивен метод, 3 само ако отрече твърдяния от СО характер на имота като общинска собственост.
Следователно за уважаването на иска е необходимо ищецът да докаже, че имота е частна собственост на лице, различно от Общината. Ответникът, от своя страна, е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост.
От представено Удостоверение №РКР18-ТД26-984-(3)/28.11.2018г., издадено от СО район „К.“ се установява, че за ПИ с идентификатор ***, находящ се в СО-район „К.“, кв.В, УПИ II-кв.86а и находящата се в него сграда с идентификатор *** са на лице следните актове: АДС №2589/18.02.1988г. за сграда – битов комбинат с площ от 290 кв.м., построена през 1976г., разположена в кв.8-ми;
АОС №130/05.03.1997г. за имот битов комбинат – едноетажна монтажна сграда със застроена площ от 290кв.м., построена върху част от дворно място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II; АОС №717/13.02.2001г. за парцел III-900, кв.86а, с площ 1110кв.м., отреден за битови услуги и едноетажна монтажна сграда. В раздел 13 „Забележки“ в акта е отбелязано, че собствеността на сградата и терена са прехвърлени на ЕТ „ТедейМирослава Йосифова“ с договор за замяна от 14.05.2002г.; АОС №994/18.07.2003г. за имот УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., описан в АОС №130/05.03.1997г., отреден за търговия и павилион с площ от 28кв.м., като собствеността на имота и павилиона са прехвърлени на ЕТ „Адис-Мария Шикова“ с договор от 05.05.2005г.;
АОС №3181/05.11.2018г. за УПИ II-за трафопост и ПТП от кв.86а по действащ РП за м.“кв.В“ с идентификатор *** и площ от 1070кв.м., описан в АОС №130/05.03.1997г.; АОС №3182/05.11.2018г. за едноетажна сграда с идентификатор *** с площ от 54кв.м. по КККР, сграда за съобщения, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.
Описаните в удостоверението актове са представени по делото. От представеното копие на АДС №2589/18.02.1988г. е видно, че на основание Заповед №9 на МФ от 25.11.1986г. като държавна собственост е актувана единствено сграда – битов комбинат с площ от 290 кв.м., построена през 1976г., разположена в кв.8-ми, м.В, предоставена за ползване на ПУ „Комплексни услуги“ гр.София.
От първия, описан АОС - АОС №130/05.03.1997г. се установява, че на основание чл.3, ал.3 от ЗОС във р. с чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС сградата на битов комбинат е актувана като частна общинска собственост. Съгласно посочената разпоредба общинска собственост са имотите и вещите, придобити от общината при ликвидацията на търговски дружества с общинско участие. С представения АОС не е актувана като частна общинска собственост и земята, т.е. част от дворно място с площ от 2730кв.м.
Този извод се налага от това, че АОС №130/05.03.1997г. изцяло се основава на АДС №2589/18.02.1988г., където не се разглежда статута на земята върху която е построен битовия комбинат. Отделно от това по делото не са представени никакви доказателства, че ПУ „Комплексни услуги“ е било с общинско участие.
От АОС №717/13.02.2001г. се установява, че е съставен на същото основание, като е актуван отново битовия комбинат, но и парцел III-900, кв.86а, с площ 1110кв.м., отреден за битови услуги и едноетажна монтажна сграда. По делото обаче не са представени никакви доказателства, че парцела, в който е построена едноетажната монтажна сграда е бил държавна собственост, доколкото АДС е само за сградата и само сградата е била предоставена за стопанисване на ПУ „Комплексни услуги“.
Отделно от това посоченото в акта правно основание за актуване на парцела не съответства на никакви предхождащи документи по делото. В този АОС е записано, че предходно създаден АОС е АОС №130/05.03.1997г., но както бе посочено по-горе той е само за сградата. В АОС №717/13.02.2001г. е записано, че на 14.05.2002г. както 4 земята, така и сградата са отчуждени в полза на трето лице. Представен е още един АОС, в който е записано, че негов предходен е АОС №130/05.03.1997г., а именно АОС №994/18.07.2003г. за имот УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., описан в АОС №130/05.03.1997г., отреден за търговия и павилион с площ от 28кв.м., като собствеността на имота и павилиона са прехвърлени на ЕТ „Адис-Мария Шикова“ с договор от 05.05.2005г. От него се установява, че е актувана друга част от дворно място с площ от 2730кв.м., кв.86а, парцел II, а именно съседния на парцел III-900, кв.86а, с площ 1110кв.м., УПИ IV-899, кв.86a, с площ от 495кв.м., продаден на трето лице на 05.05.2005г.
Разпечатката съдържа 32 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e104677c-b8f3-481f-b3ba-4723e4544514