Решение № 306 от 21.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Калина Анастасова

Десислава Ал. Алексиева при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Десислава Ал. Алексиева Въззивно гражданско дело № 20211100506254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20276731/15.12.2020 г., постановено по гр. д. № 12378/2019 г. по описа на СРС, 46-ти състав е прието за установено на основание чл. 422 ГПК в отношенията между страните, че Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН **********, дължат разделно при равни квоти (по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 886,27 лв., представляваща цена на доставена и действително потребена топлинна енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул.

****) за периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер н а 168,07 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2018 г., и сумата от 35,00 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 0,76 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2017 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 02.07.2018 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.10.2018 г. по ч. гр. д. № 43425 / 2018 г. на Софийски районен съд, 46-ти с-в. Осъдени са ответниците да заплатят на ищеца направените разноски в размер на 125 лева, както и разноски в размер на 74,47 лева, направени по ч.гр.д. 43425/2018 г. на СРС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Б.“ ООД, ЕИК 041029500.

Решението в частта, с която е прието за установено, че Т.М. Л., ЕГН **********, Г.Д. Л. – К., ЕГН ********** и Л. Д. Л., ЕГН **********, дължат разделно при равни квоти (по 1/3 част) на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 531,17 лв., представляваща цена на доставена и действително потребена топлинна енергия за имот с аб. № 202500 (ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****) за периода м. юни 2015 г. – м. април 1

2017 г. и сумата от 35,00 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г., ведно с мораторната лихва в размер на 0,76 лв. за периода от 16.09.2015 г. до 22.06.2017 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 02.07.2018 г. до окончателното изплащане е влязло в сила.

Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените искове за периода от 10.2014 г. до 05.2015 г. в общ размер на 355,10 лева – главница, както и в частта, с която е уважен пълния размер на законната лихва в размер на 168,07 лева, е депозирана въззивна жалба от ответниците Т.М. Л., Г.Д. Л. – К. и Л. Д. Л.. Считат, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържат, че вземанията за доставена топлинна енергия са периодични и се погасяват с кратка тригодишна давност, като началният момент на изискуемост на вземанията тече от датата, на която е дължимо плащането на издадените месечни фактура, а не от издадената обща фактура, както неправилно бил приел първоинстанционния съд. Твърдят, че ответниците не са изпаднали в забава на плащанията им, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите за този период Общи условия са нищожни поради противоречието им с чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Въз основа на това и доколкото липсва договорен срок за изпълнение и покана за изпълнение по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответниците не дължат обезщетение за забава на посочените главни вземания в периода от м. 10.2014 г. до м. 04.2017 г. Отправят искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Т.С. ЕАД, нито от третото лице помагач „Б.“ ООД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна следното:

Ищецът твърди, че през периода м. октомври 2014 г. – м. април 2017 г. е доставял на ответниците топлинна енергия за имот с абонатен № 202500, чиято цена не е била заплатена, начислена по общи фактури от 31.07.2015 г., 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г.. Ищецът обосновава интереса си от установителните искове с подадени от ответниците възражения по ч. гр. д. № 43425 / 2018 г. на Софийски районен съд.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответниците са направили възражение, че вземанията за начислена топлинна енергия за периода 10.2014 г. – 04.2015 г. са погасени по давност, както и възражение, че за процесните вземания в периода 10.2014 г. до 04.2017 г. ответниците не са изпаднали в забава, тъй като клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 приложимите за този период Общи условия са нищожни поради противоречието с чл. 143, ал. 1 ЗЗП и на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП .

От представения нотариален акт № 126, том II, рег. № 238 от 1991 г. и удостоверение за идентичност на адрес с изх. № 68-00-890/05.07.2011 г., издадено от ГИС София се установява, че в процесния период ответниците са собственици всеки на по 1/3 идеална част от ап. № 65, находящ се в гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****.

За извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия е избрано дружеството „Б.“ ООД, което се установява от: протокол от проведено на 20.06.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. София, р-н „Лозенец “, бул. ****; договор № 2026/24.09.2002 г., сключен между ЕС на посочения адрес като възложител и „Б. Б.“ ЕООД; писмен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в ЗЕ от 08.07.2014 г.

По делото са представени и Общи условия, приети с Решение Общи условия на Т.С.

ЕАД, приети с решение по протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвет на Директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ- 1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на осн. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, 2 публикувани на 11.07.2016 г. , както и Общи условия , приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53 от 28.03.2013 г. на СД на Т.С. ЕАД и одобрени с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Доставеното количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: индивидуални справки за използваната топлинна енергия за следните периоди: м. 05.2014 г.

– м. 04.2015 г. сума в размер на 357,29 лева, м. 05.2015 г. – м. 04.2016 г. – сума в размер 257,73 лева, както и за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2017 г. сума в размер на 275,27 лева, формуляр за отчет за периода от 01.05.2015 г., формуляр за отчет от 22.04.2016 г. и протокол за неосигурен достъп на 08.05.2017 г. и 13.05.2017 г.

По делото са представени констативни протоколи за датата на публикуване на данни за дължимите суми за топлинна енергия за процесния период в интернет страницата на Т.С. ЕАД.

По делото са представени и общите фактури за процесния период. От представената фактура № 0065043765 / 31.07.2015 г. се установява, че начислените месечни суми за периода м. 10.2014 г. до м. 04.2015 г. вкл. са в размер на 446 лева, а сумата за реално консумирана топлинна енергия е в размер на 355,10 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е установено, че е налице облигационно отношение между страните.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Понятието „клиент на топлинна енергия“ е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. По делото е установено, че въззивниците - ответници са собственици на процесния апартамент в процесния период, поради което на осн. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, първоинстанционният съд правилно е приел, че са клиенти на топлинна енергия.

Релевираното във въззивната жалба възражение, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесните суми за периода м. 10.2014 г. до 05.2015 г. не са погасени по давност е основателно. Съобразно задължителната съдебна практика в ТР 3

№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на ищеца представляват периодични плащания и като такива се погасяват с тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Според Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София от 2014 г., вземането за заплащане на доставена топлоенергия става изискуемо след изтичане на 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.

Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните месечни вземания за топлинна енергия, а има значение за начисляването на лихви за забава по чл. 33, ал. 4 във вр. чл. 32, ал. 2 ОУ /2014 г/.

Тъй като настоящият иск се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.07.2018 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземания, станали изискуеми преди 02.07.2015 г. Съгласно чл. 32, ал. 1 и, ал. 2 от Общите условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по, ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.