Присъда № 10 от 06.02.2026, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 10/06.02.2026 година по НОХД № 398/2026 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия И. А А. /I A A/, роден на **********г. в гр. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с адрес: гр. Халеб, Сирия е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.04.2024г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия И. А А. /I A A/, обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание пет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, както и да му бъде наложено наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. Р. Д. Я. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението, но пледира съда при постановяване на присъдата си да отчете множеството смекчаващи вината на подзащитния й обстоятелства. Като такива счита ниската обществена опасност на подсъдими, обоснована с чистото съдебно минало на подсъдимия, добросъвестното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство и младата му възраст. Моли съда да определи наказание на подзащитния й при условията на чл.55 от НК, под минимума предвиден в нормата на чл.279, ал.1 от НК, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдим по делото е пълнолетният И. А А. /I A A/, роден на ********** г. в гр.

Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, с основно образование.

В началото на 2024 година подсъдимия влязъл в Република Турция с цел да продължи движението си и достигне Федерална република Германия. След влизането си в република Турция подсъдимият пребивавал в гр. Истанбул. Там се свързал с лице с неустановена по делото самоличност което обещало на подсъдимия срещу сумата от 3500 евро да му помогне да влезе в република България без разрешение на надлежните органи на властта, както и да му помогне след това да достигне до град София. Подсъдимия се съгласил. В изпълнение на договореното лицето, с което подсъдимия се договорил организирало влизането му в република България. Така на 18.04.2024 г., подсъдимият и още деветнадесет други лица, имащи същото намерение, да влязат в република България не по установения от закона ред, водени от двама водачи, тръгнали към границата на република България с република Турция. По указания на водачите на групата подсъдимия и 1 останалите 19 лица изчакали в района в близост до турско - българската граница и на 22.04.2024 г., привечер, единият от водачите на групата направил срез /отвор/ във възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница в района на 165 гранична пирамида, находища се в землището на с. Странджа, община Болярово, обл.Ямбол.

На 22.04.2024 година вечерта подсъдимия преминал през направения отвор във възпрепятстващото съоръжение, и по този начин влязъл в република България от република Турция в района на гранична пирамида № 165, намираща се в землището на с.

Странджа, общ.Болярово, обл. Ямбол. При влизането си в страната ни подсъдимия не е притежавал и не е получил разрешение за влизане в република България. При влизането си в страната ни подсъдимия не е носил никакви документи за самоличност.

Спътниците му и двамата водачи на групата влезли в република България по идентичен начин, и по същото време.

След влизането си на територията на република България, подсъдимият и спътниците му продължили към вътрешността на страната.

На 23.04.2024 г., около 16.40 часа подсъдимия пътувал с товарен автомобил управляван от лице с румънско гражданско, заедно с останалите 19 лица, с който влязъл в република България по път II-79, в района на разклона за с. Стефан Караджово. По същото време на път II-79, в района на разклон за с. Стефан Караджово, общ. Болярово, обл. Ямбол автомобила бил забелязан от автопатрул на ГПУ - Болярово, в състава на който бил и свидетеля С. К. К. - младши полицейски инспектор при РУ - Елхово, ОДМВР – Ямбол, командирован по същото време в РДГП - Елхово.

Водачът на автомобила не спрял на подадения му сигнал за спиране от полицейските служители и продължил. След преследване от страна на полицейските служители, около 16.55 часа на 23.04.2024 г., автомобилът, в който се намирал подсъдимия, преустановил движението си на път в землището на с. Саранско, общ. Стралджа, обл.

Ямбол.

При проверката на превозното средство свидетелят К. и колегите му установели в автомобила подсъдимия И. А А. /I A A/ и деветнадесетте му спътника. Подсъдимия не представил документи за самоличност нито документи, разрешаващи влизането му в република България при извършената му на място полицейска проверка, нито в последствие при задържането му в ГПУ - Елхово.

Във връзка със случая на 23.04.2024 г., свидетелят Д. М А., сътрудник охрана от първи екип на Група за охрана на държавната граница, при ГПУ - Болярово, извършил проверка на възпрепятстващото съоръжение, при която установил мястото на влизане на групата, в която бил подсъдимия, а именно в района на 165 гранична пирамида, в землището на с. Странджа, община Болярово, обл.Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимият И. А А. /I A A/, не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. К. К. и Д. М. А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и механизма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от останалата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с останалите 2 доказателства, дадени от лица незаинтересовани от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими към мястото, времето и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият И. А А. /I A A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 22.04.2024г., в района на гранична пирамида № 165, находяща се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, обл.

Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият И. А А. е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля К.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че влиза в страната ни без знанието на граничните власти и без съответното изискуемо се по закон разрешение, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход – Сирийската Арабска република, или в държавата от която осъществява фактическото си преминаване в страната ни, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Напротив поведението на подсъдимия след влизането му в страната ни свидетелства за намерението му да избегне полицейска проверка и да се укрива, и това поведение е несъвместимо с поведението което подсъдимия би имал, ако търсеше убежище или закрила. Неносенето на документи за самоличност също свидетелства за намерението на подсъдимия да се укрива.

3

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия И. А А. за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока.

Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете добросъвестното му процесуално поведение в хода на досъдебното производство, спомагащо за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало и младата му възраст.