Протокол № 2 от 20.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№2 гр. Пазарджик, 17.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20215200100639 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:55 часа се явиха:

На второ повикване в 10.04 часа, се явиха:

За ищеца „Н.“ООД град В., редовно призовани чрез процесуален пълномощник адв.Т., не изпращат представител. За тях се явява адв.Т., редовно упълномощена с приложено по делото пълномощно.

Ответниците М. АЛ. Г. и Г. Г. Г., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв.Р.П., редовно упълномощен за днешното съдебно заседание.

Адв.Т. – Няма процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Моля да не бъде даван ход на делото, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на едно дело е родовата подсъдност. Считам, че делото в едната си част не е родово подсъдно на Пазарджишкия окръжен съд, тъй като са предявени два отделни и обективно съединени иска по два отделни договора, като единият от тях № 199 от 17.07.2018г. е главницата на стойност 2500 лева, другите искове също са под 25 000 лева или общо по този договор се претендират 7187.50лв. Съгласно чл.104 т.4 от ГПК искове над 25 000 лева са подсъдни на окръжен съд. Не е налице и точка 7 на чл.104. По друг закон този иск с главница 2500 лева да бъде разглеждан от окръжния съд, тъй като това го няма нито в чл.365 от ГПК, нито се разглеждат искове по Закона за защита на потребителите или Закона за кредитиране на недвижими имоти на потребителите. В този смисъл, в тази част следва да бъде прекратено делото и изпратено по подсъдност на 1

Пазарджишкия районен съд за разглеждане. Ако не уважите това ще взема становище допълнително.

Адв.Т.: Смятам, че доколкото са предявени обективно кумулативно съединени искове, единият от който е на стойност над 25 000 лева смятам, че производството е подсъдно на Окръжен съд като родово компетентен.Обединяването на останалите искове, дори всеки един от тях да е с по-малък размер, не прави производството подсъдно на по-ниско стоящ съд от настоящия.

Неоснователно е искането за прекратяване на производството, с оглед съединяването на исковите претенции, посочени в исковата молба.

Адв.П.: Позовавам се на определение № 494 от 05.10.2009г. по Частно търговско дело № 427/09г. на второ търговско отделение ВКС, тъй като сделката на „Н.“, като твърдейки, че е финансова институция по Закона за кредитните институциите е търговска сделка по смисъла на чл.1 от ТЗ и следователно следва да бъде разгледан в друго производство по чл.365 и следващите и в този смисъл се разглеждат в различни производства и затова правя това твърдение и това искане.

Адв.Т.: Предоставям на съда, изразих становище във връзка с оспорването на родовата компетентност на съда.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като видно е, че предявените искове, с оглед цената на единия от тях, са подсъдни на Окръжен съд Пазарджик, позовавайки се и на разпоредбите на чл.104 т.6 от ГПК, като в случая настоящата инстанция счита, че няма пречка да разгледа и да се произнесе по така заявените искови претенции, поради което следва да бъде оставено без уважение направеното искане от процесуалния от пълномощник на ответниците и следва да бъде даден ход на делото, поради липса на процесуални пречки за това.

Водим от горното и

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.142 ал.1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО при условията на чл.143 и чл.146 от ГПК :

Образувано е по искане на „Н.“ ООД чрез адв. Т. против ответниците 2

М.Г. и Г.Г.и и двамата от град Пазарджик, с цена на исковете в общ размер на 71 875 лева, които надлежно са посочени в исковата молба със съответен размер на задълженията.

След оставяне без движение на исковата молба и дадени указания на съда ищецът е отстранил нередовностите на исковата молба с оглед дадените указания.

С определения на съда № 325 от 1.12.21г. по настоящето дело съдът е изготвил и изпратил проект на доклад по делото на страните. Приел е за разглеждане предявените от ищеца против ответниците осъдителни искове при условията на солидарност в общ размер на 71875 лева за неизплатени задължения по два договора за заем, посочени в исковата молба.

Разпределил е доказателствената тежест между страните, съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК.

Приел е приложените към исковата молба писмени доказателства.

Изискал е служебно гражданско дело № 1239/2021г. по описа на РС Пазарджик и е отложил произнасянето по назначаване на съдебно счетоводна експертиза след изслушване на страните в открито съдебно заседание.

Адв.Т.: Поддържам исковата молба и уточненията, направени с допълнителна молба, съобразно Ваше разпореждане № 355 от 17.9.21г.

Запозната съм с вашия проектодоклад, доколкото в производството няма постъпил отговор от страна на ответниците, не мога да отразя като становище извън това, което сме обективирали в исковата молба и допълнителната такава.Поддържам направените доказателствени искания по отношение на искането за допускане на съдебно счетоводна експертиза, като моля след изслушване процесуалния представител на ответниците да ми бъде дадена възможност евентуално да изменя въпросите по тази експертиза.

Адв.П.: От името на доверителите ми оспорвам предявените искове и по основани е и по размер, като считам, че спорът е търговски по смисъла на Глава 35 от ГПК, а не общия исков процес, защото тези договори за заем и „Н.“ като финансова институция, занимаваща се с кредитиране по занятие, е осъществила търговска сделка. Известно ми е за спор, по който има и тълкувателно дело, когато една от страните не е търговец, а физическо лице, дали се касае за търговски спор или за граждански спор. В случая аз правя 3 това възражение. На следващо място твърденията ми ще се отнасят за двата договора едновременно, тъй като те са еднотипни, в тях е сменен само размера на сумата и вноските. Всичко останало е идентично. Заявявам, че договор № 199 от 16.07.18г. и договор № 201 от 17.07.18г. не са влезли в сила, тъй като съгласно параграфи 2 - до 4 на всеки един от договорите не са внесени гаранциите от 4500, респективно 500 лева, по чл.1 от тези договори.

Следователно като не е влязло в сила, парите са дадени без основание и се дължи връщането от момента на поканата 02 март 2021 година и то само на главницата 2500 и респективно 22500, без лихви, неустойки и такива. В този смисъл следва да бъде приспаднато внесените по 23 вноски от всеки или от договора № 199 да се приспаднат 958.41, а от договор № 201 да се приспаднат 8625 лева. Приложени са превод от 17.07.18г., 16.26ч. и ги оспорвам, тъй като това пише за информация и не е ясно дали е гаранция и за какво е преведена тази сума. Освен това доверителите ми твърдят, че на 18 юли „Н.“ е превел по сметката на М.Г. 4500 лева в Общинска банка, която веднага, след една две минути, е върната обратно на „Н.“ и в този смисъл , от документите, които са приложени към исковата молба, на 19-ти фактически по договор 201 са получени само 18 000 лева, а не 22500. На следващо място възразяваме, че и по двата договора доверителите ми не са запознати, не са им представени приложените по делото общи условия. Тези условия не са подписани от никога и не ни е ясно кога и как, а те са неразделна част от двата договора.

На следващо място като потребителски кредити не са изтекли поне 14 дни от подписаните евроформуляри, по които могат да се откажат страните, тъй като и двата евроформуляри са с дата 03.07.18г. , като от същата дата са приложени и предварителни договори и в този смисъл до 16-ти, респективно 17.07.18г. не са изтекли поне 14 дни. Освен това оспорвам, че страните не са подписали всяка една страница от евроформуляра, а на една отделна страница са положени подписите. Твърдим, че в случая не са подписани договори с така наречената индивидуална клауза по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за кредитиране на недвижими имоти на потребителя.

Възразяваме, че към годишния процент на разходите, ГТР-то няма подробна информация съгласно чл.24, ал.1, т.9 от Закона за кредитите на недвижимите имоти на потребителя. И за двата договора твърдим, че има неравноправни клаузи, по които следва да се има предвид, че се прилага чл.40 от Закон за кредитите на недвижими имоти на потребителите, във връзка с чл.143 - до 4

148а от ЗЗП. Макар и практиката на ВКС страната да не е длъжна да конкретизира всяка една от неравноправните клаузите, съгласно чл.7 ал.3 съдът е длъжен служебно да следи за неравноправни клаузи, да уведоми страните за това, за да могат те да вземат становище и ще посоча 3 решения на ВКС: Решение № 87 от 2020г по ТД № 2165/19 на първо търговско отделение, Решение № 189/21г. по Търговско дело № 1884/19г. на второто търговско и Решение № 115 от 2020 г по Търговско дело № 559/20г. на второ търговско отделение. Въпреки това твърдим следните неравноправни клаузи.

В нарушение на чл.143, ал.1, т.5 и т.10 от ЗЗП първо е налице прекомерна договорна наказателна лихва в размер на 25237.50лв, считано от 17.07.20г. до 02.03.21г., тоест 5 % върху главницата, чиито падеж не е настъпил, защото те са дали определение, че заемната сума е главницата. Забавя се вноска от 375, респективно 43.67, но се начислява наказателна лихва върху главницата чиито падеж не е настъпил. В чл.2 т.6 и на двата договора няма уговорка, че тази лихва се дължи за всеки ден забава. Това е добавено в исковата молба и уточнителната молба или се получава, че се иска наказателна лихва 60 % годишно. Прекомерна се явява и неустойката по чл.2 т.7, във връзка чл.92 ал.2 от ЗЗД, правим възражението, че се дължи освен наказателната лихва и неустойка от 60 % върху 22500 или 13.500 и върху 2250 – 1500. Прекомерна се явява и наказателната лихва по смисъла на чл.2 т.8, 5 % месечно, заедно с наказателната лихва от 5 % месечно по чл. 2.6 или общо две по 60 - 120% годишно неустойка. Твърдим, че дължимата законова лихва не се дължи от 09 април 2021гоина, датата на заявлението по чл.417, а от предявяване на иска от 15.09.2021г. Не сме в хипотезата на чл.422 от ГПК, за да може да се твърди, че се претендира от датата на подаване на заявлението, касае се за самостоятелен осъдителен иск, за който законодателят единствено облекчение е предвидил облекчение, че се довнасят 2 % такса. Оспорваме, че дължимата договорна лихва от 3225 не е такава по размер, а евентуално е 3187.50 за забава 8 месеца и 14 дни. Твърдим, че има противоречие между чл.2.6 и чл.2.8 за сумата 2804.17лв. за така наречената наказателна лихва по точка 6 от уточнителната искова молба от 12 октомври. Имайки предвид изложеното моля да четете определение, или сега, или в закрито заседание относно използване Вашите правомощия за неравноправните клаузи да се произнесете, за да може страната да вземе становище. Всичко това дава отражение и върху формулираните въпроси от исканата съдебно 5 икономическа експертиза, която може да бъде обоснована след проверка по банковите сметки на доверителката и на доверителя ми в Общинска банка и в ОББ за „Н.“.Имам извлечения от сметките във връзка с горните твърдения и мога да ги представя, но с оглед на това, че те не са отговорили не знам дали страната ще възрази за преклудиране. Даваме съгласие за разкриване банковата тайна в сметката на М.Г. в Общинска банка при която ще се види, че е налице това разместване на тези 4500 лева. Представям извлечение от банкова сметка на М.Г. във връзка с твърдението ни, че е имало превод на 4500 лева от „Н.“ по банковата сметка на М.Г., няколко минути след това я връща и, че са преведени на практика 18 000 лева и не е даден заема от 22500 лева, няма внесена и гаранция.

Адв.Т.: Доколкото колегата направи възражение, че е търговски спор, в случай, че се позовава на търговски спор са неприложими разпоредбите на Закона за защита на потребителите. От друга страна се позова колегата на защитните способи на Закона за защита на потребителите, следва да уточним, че ако се позовава на Закона за защита на потребителите, то всички потребителски спорове се разглеждат от гражданските съдилища, а не от търговските. В случай, че твърди, че е търговски спор не следва да се позовава на Закона за защита на потребителите. Трябва да се направи разлика между един търговски спор и един потребителски спор. В тази връзка съдът е компетентен да се произнесе по искането, ние може да изложим само твърденията си.