Определение № 19 от 05.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19 гр. Благоевград, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно частно гражданско дело № 20231200501147 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по делото е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 577 ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 14750/21.11.2023 г., подадена от Г. Ц.

Н. против Определение № 29 от 02.11.2023 г., постановено по преписка № 5963/02.11.2023 г. по описа на Служба по вписванията при РС – гр. Р..

Жалбоподателят твърди, че с атакувания акт е постановен отказ за извършване на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 от ГПК-вписване на възбрана върху имот.

Навежда доводи за незаконосъобразност и неправилност на отказа.

Оспорва изводите на съдията по вписванията, че в искането на съдебния изпълнител липсва описание на имота, за който същото се отнася, съобразно предписанията по чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията, във връзка с което в мотивите на определението той се е позовал на разясненията по т. 2 на ТР № 7/2021 г-. на ОСГТК на ВКС. Намира същите за необосновани и последица от неизпълнението на задълженията на съдията по вписванията да обсъди /прочете/ в цялост заявения за вписване акт. Сочи, че в искането за вписване на възбрана имотът на длъжника е описан съобразно данните по неговия титул за собственост, приложен към него - решение № 3379/21.08.2002г. на ОСЗГ-Р., вписано в СВп с вх. рег.№5093/19.09.2022г., в който под № 1 е посочено, че се признава правото на възстановяване на недвижим имот в реални граници, а в т. 2 е индивидуализиран имотът, 1 собствеността върху който се възстановява с решението. Там е посочено, че се възстановява собствеността на ливада с площ 2 460 кв.м. в землището на гр. Р., местност „К.“ под № ***, при граници ***,

*** и ***. Намира, че даденото описание съдържа достатъчно реквизити за индивидуализация на имота по смисъла на чл. 6, ал.

1, б. „в“ от ПВ. С гореизложеното обосновава искане за отмяна на атакувания отказ.

Съдът, като прецени материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искане за вписване на възбрана е направено до СВ – Р. от Частен съдебен изпълнител Г. Н. с per. № 923 на КЧСИ с район на действие района на СГС във връзка с изпълнително дело № 20209230400270 по описа на същия ЧСИ. В искането се иска вписване на основание чл. 449, ал. 2 ГПК вр. чл. 16 от ПВ наложена с негово разпореждане възбарана върху 1/24 идеална част от следните недвижими имоти, собственост на длъжника по делото В.С.В.: 1.

Нива от 2. 460 дка, шеста категория, находяща се в град Р., в местността „К.“ при съседи:….; 2 . Ливада от 2. 460 дка, шеста категория, находяща се в землището в град Р., в местността „К.“ № *** при граници (съседи):

6183.185.892; ***; ***.

С атакуваното в настоящото производство определение, съдията по вписвания е счел, че в така представеното за вписване искане за налагане на възбрана липсва пълна и точна индивидуализация на имотите, предмет на възбраната - съгласно разпоредбата на чл. 26 ПВ, във връзка чл. 24 от същия, относно описанието на недвижимите имоти в подлежащите на вписване актове, касаещи възбрана, представляват по своето съдържание несамостоятелни норми, препращащи към разпоредбата на чл. 6 , ал. 1, б. „в“ ПВ, която пък норма според приложното си поле се явява обща, т. е. за всички случаи, които имат определени родови белези. Съгласно чл. 6, б. „в“ от Правилника за вписванията, когато подлежащият на вписване акт се отнася до конкретен имот, той трябва да съдържа описанието на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите ( изм. от 2005г.). В настоящия случай, съдебният изпълнител е 2 посочил, че в искането за вписване на възбрана с изх. №7080/26.10.2023г. от ЧСИ Г. Н. липсва индивидуализация на имота по точка 1) на възбраната, като същият е посочен само като: Нива от 2.460 дка, находяща се в гр. Р., м. „К.“.

В случая описанието на имота не е съобразено с изискванията на чл. 6, ал. 1, б. „в” от ПВ, тъй като не е посочено номер на имота и граници/ съседи на същия, поради което съдията по вписванията постановил отказ.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок – отказът на съдията по вписванията е връчен на заявителя на 09.11.2023г., а частната жалба е подадена на 15.11.2023г. и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписванията, съгласно чл. 577, ал. 1 от ГПК, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 32а от Правилника за вписванията /ПВп/ съдията по вписванията може да постанови отказ в следните хипотези: когато записаният във входящия регистър акт не отговоря на изискванията на закона и когато същият не подлежи на вписване. В закона не е извършено видово определяне на постановения отказ на безусловен и условен такъв. Според разпоредбата на чл. 32а от ПВ съдията по вписванията се произнася с определение за отказ, когато представеният за вписване акт не отговаря на изискванията на закона или не е акт, подлежащ на вписване. В този смисъл, когато се представи акт подлежащ на вписване в нотариалните книги, съдията по вписванията може да откаже исканото вписване при наличието на следните предпоставки: 1/ ако актът не подлежи на вписване - чл. 4 от ПВ/; 2/ ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидени в закона и ПВ официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/ - чл. 6 от ПВ; 4/ ако не е представена скица - копие от кадастралната карта, когато конкретният имот се намира в район с одобрена кадастрална карта - чл. 6, ал.3 от ПВ; 5/ ако не е внесена необходимата такса за вписването /когато такава се дължи/ и 6/ ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК /освен при вписването и отбелязването на съдебно решение/. На друго основание, 3 вписване в нотариалните книги не може да бъде отказано. В т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по т. д. № 7/2012г., на ОСГТК е посочено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32 а, ал. 1 от Правилника за вписванията относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Извън предметния обхват на възложената от закона проверка на съдията по вписванията са материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Разяснено е, че може да бъде отказано вписване на представения акт само ако той няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните (чл. 6, ал. 1 б. „А“ ПВ) и идентификация на имота (чл. 6, ал. 1 б. „В“ ПВ).

Съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията, подлежащите на вписване актове трябва да съдържат описание на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението /община, населено място, адрес, местност/ номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. Описание на имота не се изисква, когато актът не се отнася до индивидуално определени имоти -например договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др., както и в случаите на вписване на актове, които се отнасят до търговско предприятие /по аргумент на чл. 6, ал.

2 от ПВп/. Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т.

1-7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като в тези случаи към акта се прилага скица, скица-проект, схема или схема-проект, издадени от АГКК или нотариално удостоверени преписи от такива /чл. 6, ал. 3 от ПВП/. Съгласно чл. 60, т. 1-7 от ЗКИР данните касаят: идентификаторът /т.1/; видът на имота – поземлен имот, сграда или самостоятелен обект в сграда /т.2/; адресът /т.3/; границите на поземления имот /идентификаторите на съседните поземлени имоти, съответно на самостоятелните обекти в сграда /т.4/; площта в квадратни метри или в декари /т.5/; предназначението на имота /т.6/; етажността на сградата /т.7/. В ал. 4 са посочени изключенията, в които не се прилага ал. 3 на чл. 6 от ПВп.

В случая от съдържанието на представеното искане за вписване молба 4 се установява, че се иска вписване на възбрана върху един имот, описан съобразно приложеното към искането решение № 3379/21.08.2002г. на ОСЗГР., вписано в СВп с вх. рег. № 5093/19.09.2022г., в което решение под № 1 е посочено, че се признава правото на собственост на недвижим имот в реални граници, а в т. 2 е индивидуализиран имотът, собствеността върху който се възстановява признатото с т. 1 от решението и в този смисъл отказът не е следвало да бъде мотивиран с това, че не е индивидуализиран първия от имотите, върху който се иска вписване на възбрана, именно защото искането касае един имот. Отказът обаче се явява законосъобразен, макар на друго правно основание, а именно – липсва документ за собственост на имотът, вписването на чиято възбрана се иска – приложеното решение № 3379/21.08.2002г. на ОСЗГ-Р. не съдържа подписи на членовете на издалата го комисия (представена е само първа страница на същото), не е приложена и скица - копие от кадастралната карта, тъй като имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта на имота, каквато е следвало да бъде приложена съобразно изискванията на чл. 6, ал. 3, изр. 2 ПВп.

Ето защо отказът да впише възбрана на съдията по вписвания при СВ към РС – Р. следва да бъде потвърден, макар при наличието на други основания за отказ, респ. други мотиви на настоящата съдебна инстанция за наличието на предпоставки за постановяване на отказ на исканото вписване.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че отказът на съдията по вписванията се явява законосъобразен, а жалбата срещу него – неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №29 от 02.11.2023 г., постановено по преписка № 5963/02.11.2023 г. по описа на Служба по вписванията при РС – Р., с което е отказано вписване на възбрана по направено до СВ – Р. искане от Частен съдебен изпълнител Г. Н. с per. № 923 на КЧСИ с район на действие района на СГС във връзка с изпълнително дело № 20209230400270 върху 1/24 идеална част от следния недвижим имот, собственост на длъжника по делото 5

В.С.В.: ливада от 2. 460 дка, шеста категория, находяща се в землището в град Р., в местността „К.“ № *** при граници (съседи):

6183.185.892; ***; ***.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6