Решение № 1529 от 05.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1529 гр. Пазарджик, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220102978 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.

Подадена е искова молба от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810, с адрес: гр.София - 1408, р-н ******, ж.к.“******, представлявано от Б. И. Н. управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., съдебен адрес: гр.София - 1408, р-н ******, ж.к.“****** против И. Л. П., с ЕГН **********, с адрес: с.Д., общ.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощика си, твърди, че на 11.03.2022 г., дружеството е сключило, в качеството на кредитодател, с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.

Твърди, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна па уеб адрес: www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа 1 преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването става по следния начин: клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален код. Той получава втори имейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиентът получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговорът се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В случая запис не е извършван. При кандидатстване ответникът е посочил телефонен номер и имейл адрес.

Активиращият код е 0177.

Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на чл.10 от ЗПК, във връзка с чл.9 от ЗПФУР и чл.18 ал.2 от ЗПФУР. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен документ е чл.3, т.35 от Регламент (EC) №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. Посочва, че съдът, следва при преценка на доказването на факта на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС.

Твърди, че в хода на кандидатстване, кредитополучателят е изпратил снимка на личната си карта, от което е видно, че предоставените лични данни съвпадат. Доколкото няма сигнал, че документът за самоличност е откраднат, то е явно, че именно ответникът е предоставил снимките. Предоставена е снимка от профил във вайбър. От нея е видно, че профилът е на лице с името на ответника, като снимките съвпадат, както и че предоставеният телефонен номер е този, който е използван при сключване на договора за кредит.

Видно е, че етапите за сключване изискват множество действия от страна на потребителя, като във всеки от тях той се запознава с обстоятелството, че сключва договор за предоставяне на кредит. Следователно ответникът е знаел в какво правоотношение встъпва.

Сочи, че по този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го уведомява, че паричните средства са 2 преведени по посочения от него начин.

Твърди, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания за претендираната вноска.

Твърди, че гореописаната процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с главница в размер на 3000.00 лв. Съгласно чл.2 ал.1 от договора кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на 3000.00 лв. Съгласно чл.2 ал.2 от договора предаването на сумата следва да бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена по банкова сметка с титуляр ответникът П. в „Банка ДСК“ АД.

Твърди, че видно от чл.4 ал.3, т.2 от договора за кредит вземането на главница в размер на 3000.00 лв. е с 24 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 125.00 лв. за периода 10.04.2022г. - 29.02.2024г. Претендирана е само главница в размер на 75.00 лв., представляващи част от вноска за главница с падеж - 01.11.2023 г., като вноската е с пълен размер на 125.00 лв.

Сочи, че по повод обстоятелството, че между страните има валидно сключено правоотношение, сумата е усвоена, както и че клаузата за неустойка е нищожна, има постановено Решение №725 от 09.06.2024г. по гр.д.

№4692/2023г. на PC - Пазарджик. Поради това счита, че по повод тези обстоятелства вече има СПН, като не следва да се доказват в настоящето дело.

Ищецът твърди, че са правили опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите били безуспешни, като ответникът не погасявал задълженията си, съгласно договореното. Вследствие ищцовото дружество депозирало пред Районен съд - Пазарджик заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. №2498/2024г. По същото е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по делото. Той е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал на ищеца да предяви установителен иск, за да докаже вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за ищеца се пораждал правен интерес да заведе настоящето дело.

По повод посоченото във възражението, че обезсилването на заявлението представлява сила на пресъдено нещо (СПН), посочва, че 3 твърдението не отговаря на истината. Всеизвестно от теорията е, че СПН се свързва само с краен акт на съда, с който се приключва спора. Т.е. с решение и заповед за изпълнение, която е влязла в сила. Всички други актове не разполагат със СПН. Дори определението, с което се прекратява делото при сключена съдебна спогодба не разполага със СПН. В частност определението, с което се обезсилва заповедта за изпълнение не съдържа СПН. С това определение съдът е констатирал, че заявителят не е завел исково производство за претендираната от него сума. Нещо повече - по повод сумите по заявлението над претендираната главница в размер на 125.00 лв., по ч.гр.д.

№4131/2023г. на PC - Пазарджик се направило оттегляне. Сочи, че всеизвестно от теорията е, че при оттеглянето по чл.232 от ГПК страната направила оттеглянето може да заведе отново претендираната сума. Становището във възражението би имало някакъв смисъл, ако се бил направил отказ от претендираните суми. В тази хипотеза за „Изи финанс“ ЕООД нямало да има правен интерес да води дело за оттеглени суми. Случаят обаче не е такъв, поради което по повод претендираното вземане няма формирана СПН, като същото е дължимо.

Твърди, че към датата на входиране на исковата молба, кредитополучателят претендира от кредитодателя сумата 75.00 лв., представляващи част от вноска за главница с падеж - 01.11.2023г., като вноската е с пълен размер на 125.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв.

Претендира разноските в настоящето производство, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника И. Л. П., с ЕГН **********, че същата дължи на “ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, с ЕИК 201196810 сумата от 75.00 лв., представляващи част от вноска за главница с падеж - 01.11.2023г., като вноската е с пълен размер на 125.00 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на входиране на исковата молба до 4 окончателно изплащане на задължението. За вземането има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2498/2024г. на Районен съд - Пазарджик.

Моли да бъде осъден ответникът да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в следния размер: 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената държавна такса в размер на 25.00 лв.

Моли, на основание чл.78 ал.1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати направените от дружеството разноски в настоящото производство, включително държавна такса и такса за изисканите експертизи.

Моли, на основание чл.78 ал.8 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който е взето становище, че искът е недопустим и неоснователен, тъй като договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341 е нищожен, поради противоречие на закона - чл.26 от ЗЗД, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 и чл.22 от ЗПК. Прави изрично възражение за недействителност на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341.

Твърди, че на основание чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341 е недействителен, тъй като не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК. Сочи, че според §1, т.2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи 5 по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочва, че в договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341, който е сключила И. Л. П. с „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810 е посочен размер на ГПР от 48.44%, но този размер не отговаря на действителните разходи, които тя ще направи във връзка с кредита, тъй като не е включена дължимата неустойка при непредоставяне на обезпеченията. Твърди, че това противоречи на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК и води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Твърди, че предвидената в клаузата на чл.3 ал.2 от Договор за предоставяне на кредит от разстояние №377341 неустойка в размер на 1306.14 лв. при непредоставяне на уговореното в чл.3 ал.1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, води до многократно оскъпяване на дълга и е в противоречие със законовото ограничение, предвидено в чл.19 ал.4 от ЗПК - ГПР да не надхвърля пет пъти размера на законната лихва, поради което уговорената неустойка противоречи на закона. В договора е посочен ГПР 48.44%, който не отговаря на реалния размер на ГПР, дължим по договора, ако всички възнаградителни плащания и уговорената в договора за потребителски кредит неустойка се включат при изчисляването му. При отпуснат кредит в размер на 3000.00 лв., И. Л. П. следва да върне на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810 възнаграждение, наименувано по заблуждаващия начин „неустойка“ в размер на 1306.14 лв., което е нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора, предвид нормата на чл.22 от ЗПК. Сочи съдебна практика, в която се приема, че сумата за неустойка по договорите за потребителски кредит се включва в размера на годишния процент на разходите. Като при включване на неустойката в изчисляването на ГПР-то по договора за потребителски кредит, процентът на годишните разходи по кредита значително се увеличава.

Разпечатката съдържа 32 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e101b5c3-0423-49ac-b4ae-4843ef701c69