Определение № 862 от 04.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 862 гр. Благоевград, 01.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 5 във вр. с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от „**” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителните директори Д. Ш. и П. Д.а, чрез адв. Д. Е., против Разпореждане № 544 от 06.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 773/2023 г. по описа на РС – гр.

Петрич.

С обжалвания акт на първата инстанция е ОТХВЪРЛЕНО заявление с вх. № 5313/06.06.2023 г., подадено от „**” АД, ЕИК ****, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу А. Н.

Я., ЕГН **********, с адрес /адрес/, общ. Петрич, за следните суми:

- 9 505,26 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL1312416 от 26.08.2022 г., сключен между „**” АД (като кредитодател) и А. Н. Я. (като кредитополучател), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.06.2023 г., до погасяването;

- 322,39 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 05.04.2023 г. до 24.05.2023 г., както и

- съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото (196,55 лв.) и за заплатено адвокатско възнаграждение (949,66 лв.).

1

Жалбоподателят излага подробни съображения, че разпореждането на първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, предвид на които се претендира за неговата отмяна и вместо него постановяване издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумите, предмет на заявлението.

В съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.

Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.

418, ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, понеже отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Проверяваният съдебен акт е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 от ГПК.

Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. от чл. 411, ал. 1 от ГПК) и местно подсъдно на Районен съд – Петрич. Актът е постановен от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ГПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо счита, че процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да бъде отхвърлено.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Атакуваното разпореждане е законосъобразно. Съображенията на въззивния съд са следните:

Заповедното производство е било образувано въз основа на заявление въз основа на заявление с вх. № 5313/06.06.2023 г., подадено от „**” АД, ЕИК ****, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК срещу А. Н. Я., ЕГН **********, с адрес /адрес/, общ. Петрич, за заплащането на следните суми:

2

- 9 505,26 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит № FL1312416 от 26.08.2022 г., сключен между „**” АД и А. Н. Я., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 06.06.2023 г., до погасяването;

- 322,39 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 05.04.2023 г. до 24.05.2023 г., както и

- съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото в размер на 196,55 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 949,66 лв.

Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК – Извлечение от счетоводните книги на „**” по кредитна сделка № 5141260 по Договор за кредит № FL1312416 с кредитополучател А.

Н. Я., ЕГН **********, към 24.05.2023 г.; Договор за потребителски кредит № FL1312416, сключен на 26.08.2022 г. между „**” АД, ЕИК **** и А. Н. Я., ЕГН ********** и погасителен план към него; Методология за определяне на референтен лихвен процент (прайм) по потребителски и жилищно-ипотечни кредити; Покана за изпълнение с разписка за връчването ; пълномощни за процесуално представителство, фактура и документ за заплащането на адвокатското възнаграждение; документ за заплатената държавна такса за заповедното производство.

На база подаденото заявление и приложенията към него, решаващият първоинстанционен съдебен състав, е приел, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист.

Заповедният съд е приел, че съществуват значителни непълноти и противоречия в ангажираните от заявителя документи. В извлечението от счетоводните книги не се съдържала никаква информация относно размера и падежа на месечните погасителни вноски, които са били просрочени и съответно са обусловили настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията на кредитодателя. Неясно било кои са вноските, индивидуализирани по падеж и размер, които формират неплатените суми за главницата и за възнаградителната лихва, както и колко погасителни вноски не са били платени от длъжника, за да се претендира предсрочна изискуемост на кредита, и кои точно са тези вноски от гледна точка на падежа и на размера им. Районният съд е приел, че е налице и съществена колизия между 3 извлечението от счетоводните книги и погасителния план към кредитната сделка, относно падежните дати на отделните погасителни вноски.

Районният съд е посочил, че очертаните непълноти и противоречия в доказателствата, ангажирани от заявителя, не могат да се приемат за несъществени, тъй като е очевидно, че те имат пряко отношение към въпроса налице ли е по смисъла на чл. 418 от ГПК надлежно удостоверяване на изискуемо вземане към длъжника. Позовал се е на практиката на Конституционния съд на Република България и е обосновал неприложимостта на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

С оглед горните съображения районният съд е отхвърлил подаденото заявление за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Разпореждането е правилно.

Въззивният съд споделя мотивите на първата съдебна инстанция за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. Съдът намира за излишно да преповтаря мотивите на първата инстанция, предвид което на основание чл. 272 от ГПК ПРЕПРАЩА към мотивите на районния съд.

Следва да се добавят обаче и с оглед възраженията в частната жалба и следните съображения:

Налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги, въз основа на което кредиторът – банка претендира своето вземане пред длъжника следва да съдържа достатъчна информация за вземането – данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането (размера договорения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване), за дължимия размер на кредита – главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски, в какъв размер и при какъв падеж не са погасени.

Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е следната практиката на ВКС – Определение № 4

461/28.06.2010 г. по ч. т. д. № 272/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 697/19.11.2009 г. по ч. т. д. № 618/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 264/07.05.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС, ТК, І т. о., Определение № 231/23.02.2010 г. по ч. т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 693/16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., Определение № 118/24.02.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 364/26.04.2011 г. по ч. т. д. № 117/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Определение № 545/11.07.2011 г. по ч. т. д. № 373/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.

В извлечението от счетоводните книги, представено от заявителя между „**” АД, ЕИК ****, както законосъобразно е констатирано от районния съд, не се съдържа информация за това кои вноски, съгласно приложения към заявлението погасителен план, в какъв размер и при какъв падеж на всяка от тях не са погасени. Ето защо, извлечението от счетоводните книги не е редовно от външна страна, което е и основание за отхвърляне на заявлението.

Споделят се, също така, и изводите на районния съд за съществуващо противоречие между извлечението и кредитния договор, от една страна, и погасителния план, от друга, относно падежната дата, на която кредитополучателят следва да погасява задълженията си. Така, в извлечението от счетоводните книги е посочено, че месечната падежна дата е 5-то число от месеца, а в погасителния план са предвидени единствено вноски, чийто падеж настъпва на 15-то число от съответния месец. Отделно от това, в извлечението е посочено, че длъжника има неплатена една вноска, което е дало основание за обявяване на предсрочната изискуемост, а общият размер на просрочената и непогасена по договора за кредит сума към 04.04.2023 г. е 1 190,71 лв., от които главница 716.99 лв. и възнаградителна лихва 391.99 лв. В погасителния план обаче няма вноска с такъв размер и падежна дата.

Изложените по-горе нередовности на заявлението правят същото нередовно от външна страна по смисъла на чл. 418, ал. 2 ГПК, което от своя страна обуславя отхвърлянето му.

Ето защо, като е отхвърлил подаденото заявление, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди, а изложените в частната жалба съображения в обратната насока се явяват неоснователни.

5

Настоящото определение се явява окончателно по арг. от т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от гореизложеното, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 544 от 06.06.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 773/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6