Решение № 1328 от 02.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1328 гр. Варна, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100501501 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 885/18.03.2024 год. по гр.д. № 12658/2022 год., постановено по гр.д. № 12658/2022 год., ВРС – 48 състав е приел за установено в отношенията между страните на основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че Л. Р. С., ЕГН ********** и П. В. С., ЕГН ********** и двамата с настоящ адрес в ******* дължат солидарно на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище гр. София вземането за сумата от 245.01 лв., главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 12.08.2016г. до 30.04.2018г., сумата от 39,44лв. - законна лихва за забава от 01.12.2016г. до 26.06.2019г., както и 26,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.09.2016 г. до 30.4.2018 г., мораторна лихва в размер на 5,46 лв. за периода от 30.10.2016 г. до 26.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главниците от 26.07.2019г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.08.2019г. по ч.гр.д. № 43358/2019г. по описа на СРС, като е отхвърлил иска за незаплатена топлинна енергия за горницата над 245.01 лв. до претендираните 245,48 лв. и за периода от 01.07.16г. до 12.08.16г., като е 1 осъдил ответниците и за сторените в първоинстанционното и заповедно производства разноски.

Недоволни от горното са останали ответниците, който чрез назначен особен представител адв.Я. С., обжалват постановеното решение в установителната му част с оплакванията за неговата недопустимост. Доводите си за недопустимост черпят от своевременното релевирано пред първа инстанция възражение за процесуално представителство на двете страни от един особен представител предвид твърденията за наличието на противоречие в интересите на двамата ответници. Последното е довело до нарушено право на защита на ответниците, които не са могли пълноценно да участват в производството и съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд. Оспорва се и наличието на солидарност в задължението на ответниците, като доводът на съда за придобиването му в условията на СИО е несъстоятелен за претендираната от ищеца солидарна отговорност с оглед предназначението на обекта – за кафене. Позовава се и на нарушено право на защита поради това, че при направено от особения представител възражение за нечетливост на представени доказателства съдът не е обезпечил в пълна степен възможността страната да се запознае с четливи и годни доказателства, по които да вземе становище. Оспорват се и изводите на съда, основание на назначената и приетата ССЕ, като се твърди от една страна процесуално нарушение при нейното назначаване и от друга, при нейното приемане и кредитиране. Излагат се доводи и по същество на депозираното от вещото лице заключение, от което се следва, противно на приетото от съда, неоснователност на претенцията за изравнителни сметки за разликата над 81.11 лева и 3.94 лева – лихва за забава. В допълнение се сочи, че в описаните в исковата молба изравнителни сметки се посочват отчетни периода, които попадат извън интервала от октомври 2016 год. до април 2018 год., посочен като период, за който се твърди да има незаплатена топлинна енергия, които интервали на самостоятелно основание не могат да бъдат предмет на делото, още повече, че договорът за продажба на топлинна енергия е сключен след придобиване на имота. Неясно е останало по делото и по какъв начин е образувана сумата от 26.77 лева за разпределение на топлинна енергия, нито е посочено върху каква главница е начислена лихвата за забава, които неясноти и противоречия не са обсъдени от първоинстанционния съд.

Въз основа на оплакванията, се настоява за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото на районния съд с указания за назначаване на отделни особени представители на ответниците и предоставяне на нов срок за исковата молба на всеки един от тях, в евентуалност – отмяна на решението и връщане на първоинстанционния съд със същите указания и в условията на евентуалност – за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба.

Моли за потвърждаване на решението и присъждани на разноски – 2 юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от адв.Я. С., като процесуален представител на ответниците, срещу определение № 6110/30.05.2024 год., постановено по делото, с което изменено постановеното по делото решение чрез присъждане на допълнителни разноски в размер на 249.52 лева в полза на ищеца. Твърди се недопустимост на постановеното определение поради неяснота на сезиралото съда искане и поради разминаване на претендираната за допълване сума с тази, посочена в списъка по чл.80 ГПК. Нещо повече, че разходът за допълнителен депозит на вещото лице е сторен след постановяване на решение и представен с молбата за допълване на решението в частта за разноските, което изключва наличието на основание за присъждането му в тежест на ответниците.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор по частната жалба.

В открито съдебно заседание въззивниците, чрез назначения им особен представител, поддържат въззивната и частната жалби и молят за цялостна отмяна на първоинстанционното решение и определение по чл. 248 ГПК.

Бланкетно се релевира възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна съдебни разходи.

В съдебното заседание въззиваемото дружество не се представлява, а с писмена молба, депозирана преди него, заявява, че поддържа отговора си по въззивната жалба, моли за потвърждаване на атакуваното решение и присъждането на деловодни разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна: съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението на първоинстанционния съд е действително.

Същото обаче е недопустимо относно част от периода, за който е присъдена главницата от 245,01 лв., и по-конкретно този от 13.08.2016 г. до 30.09.2016 г., съобразявайки че районният съд е отхвърлил иска за периода 01.07.2016 г. – 12.08.2016 г., както и за периода от 26.07.2019 г. до 29.12.2020 г., за който първоинстанционният съд е присъдил законна лихва върху главниците за топлинна енергия и за извършване на услугата за дялово разпределение, тъй като макар в заповедта по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 43358/2019 г. на СРС да е посочено, че главницата от 245,01 лв. обхваща вземанията, дължими за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018 г., а законната лихва върху главниците да се дължи от 26.07.2019 г., то в исковата молба, ищецът е посочил, че претендира сумата за по-кратък период от време, а именно м. октомври 2016 – м. април 2018 г., а законната лихва – от 30.12.2020 г. Въпреки че исковото производство се явява продължение на заповедното 3 такова, то предметните предели на спора се очертават с исковата молба, поради което и първоинстанционното решение в тази му част следва да бъде обезсилено.

Въпреки това въззивният съд счита за неоснователно оплакването на въззивниците за неговата недопустимост поради осъществяването на защитата им от общ особен представител, което според тях е изключило възможността в производството да бъдат релевирани всички ползващи ги възражения, поради наличието на противоречиви интереси помежду им. На първо място следва да бъде отбелязано, че противно на твърдяното от тях, с молба с вх. № 70065/13.10.2022 г. ищецът е посочил обстоятелството от което произтича тяхната солидарна отговорност – придобиването на процесния имот в режим на семейна имуществена общност (СИО). По същество оплакването не се споделя, тъй като съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Освен това от гражданскопроцесуална гледна точка солидарните длъжници биват обикновени другари, което позволява делата на всеки един от тях да бъдат разрешени по различен начин. По тази причина дори в първоинстанционното производство, по инициатива на ответника С., да е била доказана липсата на солидарна отговорност между него и ответницата С., то това не би довело да влошаването на нейното положение, доколкото по принцип същата би отговаряла за изпълнението на цялото задължение с оглед чл. 122, ал. 1 ЗЗД.

Оборването на презумпцията, отхвърлянето на иска срещу П. С. и уважаването на този срещу Л. С. би засегнало единствено възможността на ищеца да насочи изпълнението си срещу имуществото не на две, а само на едно лице.

По отношение на неправилността на първоинстанционния акт, съгласно чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предмет на предявените пред ВРС установителни искове са задължения на ответниците, имащи следните основания и размери, които се твърди, че не са били заплатени: 1. 245,48 лв. – главница, представляваща сбор от суми за доставена топлинна енергия за периода м. октомври 2016 г. – м. април 2018 г., ведно със законната лихва от 30.12.2020 г. до окончателното заплащане на задължението; 2. 39,44 лв. – мораторна лихва върху главницата от 245,48 лв. за периода 01.12.2016 г. – 26.06.2019 г.; 3. 26,77 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода м. септември 2016 г. – м. април 2018 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2020 г. до окончателното заплащане на задължението; и 4. 5,46 лв. – мораторна лихва върху главницата от 26,77 лв. за периода 30.10.2016 г. – 26.06.2019 г., претендирани съответно на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на претенциите, в тежест на ищцовото дружество е доказването на наличието на валидно облигационно правоотношение с 4 ответниците, използването от ответниците на процесните топлофикационни услуги през заявените периоди, както и тяхната стойност.

За отхвърлянето на исковете, в тежест на ответниците е доказването на заплащането на процесните суми за главница.

Видно от представения договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 85, том VII, рег. № 15646, дело № 1057 от 2016 г. на нотариус № 39 в НК, вх. № 50002/12.08.2016 г. в АВ, ответницата Л. С. придобива от „Билд Комерс 1“ ООД процесния имот на 12.08.2016 г.

Съгласно протокол от проведено на 08.04.2014 г. общо събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, в която е разположен той, същите взимат решение за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София.

Със Заявление № П-709/10.09.2016 г. ответницата отправя до ищцовото дружество искане за сключване на договор съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за имота, имащ абонатен № 442509, вследствие на което на 10.09.2016 г. помежду им е сключен Договор № 31029/442509 за срок от пет години.

Имотът обаче е продаден на 24.08.2018 г., като в договора, обективиран в Нотариален акт № 17, том IV, № 13974, дело № 555/2018 г. на нотариус № 271 в НК, вх. № 56198/24.08.2018 г. в АВ, изрично е посочено, че той е придобит по време на брака на ответниците продавачи в режим на СИО, поради което и като продавач по сделката участва и ответникът С..

По делото е проведена СТЕ, заключението по която настоящият състав кредитира, с изключение на отговорите по въпросите, касаещи посочването на издадените изравнителни сметки и техните стойност и период, както и размера на дължимите суми за потребената топлинна енергия по съответните компоненти, тъй като такива въпроси са били поставени на вещото лице, изготвило ССчЕ, а те са от компетентността на експерт с икономическо, а не с инженерно образование и специализация.