Решение № 24 от 21.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. А постолова в присъствието на прокурора Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600205 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по глава XXI от НПК.

Обжалва се присъда №77/01.12.2021г., постановена по НОХД

№587/2020г. по описа на ОС – Пловдив в осъдителната й част, с която:

- Подсъдимият Е. М. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 3, вр. ал. 1 пр. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000 лв., като е признат за невинен в това да е направил опит да разпространи на Г. А. И., Л. Я. Д., С. А. М. и В. М. В. високорискови наркотични вещества в особено големи размери, да е извършил престъплението при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и да е извършил престъплението в съучастие с Г. П. К., поради което и на основание чл.304 от Н ПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е о пределен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето на задържане на подсъдимия по ЗМВР и НПК;

1

- Подсъдимият Л. Я. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 17, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие и държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери, както и да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС е о пределен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс. Д. по ЗМВР и НПК;

- Подсъдимият С. А. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие и държи с цел разпространение високорискови наркотични вещества в особено големи размери и при условията на опасен рецидив, да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му в този смисъл обвинение.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС е о пределен първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода, от което на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато предварителното задържане на подс. М. по ЗМВР и НПК;

- Подсъдимият Г. А. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 356а, вр. с чл. 354а, ал.1 пр.1, вр. чл. 17 ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е признат за невинен в това да е извършил опит да придобие високорискови наркотични вещества в особено големи размери, както и за това да е извършил престъплението в съучастие и с подсъдимия В. М. В., поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение в този смисъл.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК из пълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, а на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК е приспаднат периода на задържане на подс. И. по ЗМВР и НПК.

- Подсъдимите Г. П. К. и В. М. В. са признати за невинни и на основание чл.304 от НПК са оправдани изцяло по предявените им обвинения за извършени престъпления, както следва: по чл.354а ал.2, изр.2 пр.3 във вр. с 2 ал.1, пр.1 във вр. чл.26 ал.1, във вр.с чл.20 ал.4 във вр.с ал.1 от НК – за К. и по чл.354а ал.2, изр.2 пр.3 във вр.с ал.1, пр.1 във вр.с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1, вр.чл.18 от НК – за В..

Съдът се е разпоредил относно приложените по делото веществени доказателства и направените по делото разноски, които е възложил в тежест на признатите за виновни подсъдими Е. Ж., Л. Д., А. М. и Г. И..

Срещу присъдата, в осъдителната й част, са депозирани жалби от адв.

С. К.- защитник на подс. Е. Ж., от подс. Л. Д. чрез защитника адв. С. С., от адв. Г. К.- защитник на подс. С. М. и от адв. З. В.- защитник на подс. Г. И.. В жалбите са наведени идентични оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството пред първостепенния съд, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наложените наказания. Всеки от обжалващите съдебния акт иска присъдата да се отмени и да се постанови нова, изцяло о правдателна за съответния подсъдим присъда. В условията на алтернативност в жалбата на адв. К. е отправено искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. Чрез адв. С. е депозирано допълнение към въззивната жалба на подс. Д., в което се излагат доводи и за липса на съставомерни факти в обвинителния акт относно действията, с които е осъществено престъплението, както и липса на убедителни правни съображения в тази насока в мотивите на обжалваната присъда. Отново е формулирано искане за цялостно оправдаване на Д..

Присъдата в оправдателната част не е протестирана от прокурора, нито се обжалва от подсъдимите и защитниците им относно основанията за оправдаване.

В пренията пред настоящия съд представителят на АП-Пловдив изрази становище, че присъдата е обоснована, законосъобразна, постановена при отсъствие на съществени процесуални нарушения и следва да бъде потвърдена. Счита, че фактическата обстановка е правилно възприета, в съответствие с изводимото от наличните по делото доказателства.

Твърдението на подс. Ж., че не е знаел какво са намерените в у правлявания от него автомобил вещества, оставени са му за съхранение от непознато му лице, оценява като наивни и нелогични. Намира, че въпреки наличието на „оговор“ в депозираните от подс. И. обяснения, то те, не самостоятелно, а преценени наред с останалата доказателствена съвкупност, формират извод за доказаност на обвинението. Счита, че присъдата е правилна, обоснована и законосъобразна, съответна на събраните доказателства и пледира да бъде потвърдена.

Адв. К.- защитник на подс. Ж., поддържа въззивната жалба. Счита, че в показанията на подс. И. е налице „ оговор“, коментиран и в отменителното решение на ВКС. Изразява становище, че показанията на разпитаните като свидетели-полицейски служители съдържат препредаване на информация, придобита чрез оперативни способи и не могат да служат като източник на 3 доказателства за обосноваване на виновността на подсъдимите. Твърди отсъствието на доказателства, извън депозираните такива при условията на „оговор“, които да подкрепят обвинителната теза. Конкретно за подс. Ж. сочи липсата на каквото и да е доказателство да е знаел, че веществото, което „разнасял“ в колата си, е наркотично. Счита за нео провергани обясненията на този подсъдим, че на паркинг в Северна България някакъв турчин го помолил да вземе едни пакети с уговорката след месец, когато се връща, да си ги получи обратно, а с подс. И. подс. Ж. е разговарял единствено за незабранени за държане вещества. Наблюдаващите срещата между двамата подсъдими полицейски служители, разпитани като свидетели по делото, не са имали никакви възприятия относно същността на провеждания разговор.

Обвинението не е доказано с никакви конкретни, преки, ясни доказателства за това, че някой от подсъдимите е извършил престъпление, а фактът, че е намерено наркотично вещество в автомобила, управляван от Ж., не формира извод за извършено престъпление, тъй като отсъства субективният елементсъзнанието, че е приел, държи и превозва забранено от закона вещество.

Поддържа искането присъдата на ОС - Пловдив да бъде отменена, а подс. Ж.оправдан изцяло, както и алтернативното искане- делото да бъде върнато за ново разглеждане на компетентния окръжен съд.

Към изразеното от защитника се присъединява изцяло и подс. Ж., който и в последната си дума отправя искане да бъде о правдан.

Адв. С.- защитник на подс. Д. също поддържа въззивната жалба с изложените в нея аргументи и отправеното искане за постановяване на нова, изцяло оправдателна присъда. Иззетите от подсъдимия парични средства намира за подлежащи на връщане.

Подс. Д. се съгласява със заявеното от защитника му, а в последната си дума пледира невинен.

Адв. К.- защитник на подс. М., изразява становище, че в проведеното по делото съдебно следствие- и пред първостепенния, и пред настоящия съд, не са събрани доказателства, които да установяват различна фактическа установеност от тази, при която касационният съд е върнал делото за ново разглеждане. За този подсъдим наличните доказателства се свеждат до обясненията на друг подсъдим, при които е налице единствено и само „оговор“. Отсъстват други доказателства, които да установяват негова съпричастност към престъплението, за което той е осъден. Поддържа искането за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и постановяване на нова присъда, с която подс. М. да бъде признат изцяло за невиновен и оправдан.

Подсъдимият М. подкрепя казаното от защитника. В последната си дума отправя искане за постановяване на оправдателна присъда.

Адв. В.- защитник на подс. И., също поддържа въззивната жалба.

Изразява становище, че по делото са налице само косвени доказателства, които в съвкупност не подкрепят убедително нито възведеното с ОА 4 обвинение, нито приетата от първостепенния съд фактическа установеност на извършеното. Намира обвинителната теза за недоказана, с оглед възведеното обвинение инкриминираните действия на този подсъдим да са леализирани и при влизането на подс. И. в автомобила на подс. В. и опитвайки се с него да постигне договорка за придобиване и разпространение на наркотично вещество. Намира, че оправдавайки изцяло подс. В., първостепенният съд е намерил , че той не е могъл по какъвто и да е начин да съдейства на подс. И. за сключване на сделка с наркотично вещество. Счита за неясна волята на контролирания съд за основен подлежащ на доказване факт по делото- в какво се изразява приготовлението към придобиване и разпространение на наркотични вещества, за което подс. И. е осъден. Той не е могъл да проведе никакъв разговор с подс. В., а дори да е имал намерение да сключва някаква сделка относно наркотично вещество, от значение е , че е напуснал автомобила му, малко след това е бил задържан от органите на полицията и няма как да е извършил приготовление. Иска постановяване на присъда, изцяло оправдателна за подс. И.. Същото становище изразява в предоставената му възможност за лична защита, и в последната си дума и самият подсъдим.

Адв.П.- защитник на подс. К., намира за правилно приетото от окръжния съд отсъствие на доказателства за извършено престъпление от този подсъдим и пледира за потвърждаване на на о правдателната присъда. Същото становище изразява и подс. К..

Идентично е виждането на подс. В. и защитника му- адв. К. за постановената спрямо първия оправдателна присъда. Считат, че съдебният акт е законосъобразен и правилен и не случайно не е бил протестиран от ОП Пловдив.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и обсъди доводите и съображенията на страните намери, че: