Решение № 162 от 16.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Бургас, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. К.а като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500187 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Г. К. от гр.******, ж.к.“*******“, бл.**, вх.**, ет.**, подадена чрез пълномощник адв.Сава Каров, против решение № 2591 от 05.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 5462/2024 г. по описа на РС – Бургас, с което е ОСЪДЕНА Прокуратурата на РБ със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ № 2, да заплати на С. Г. К., с адрес гр.******, ж.к.“*********“, бл.** сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни тревоги, стрес, претърпени вследствие на нарушение на разумния срок по чл.6, пар.1 от КЗПЧОС по ДП № 248/2018 г. по описа на РП – Бургас, продължило шест години, ведно със законна лихва от предявяване на иска 08.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като е ОТХВЪРЛЕН иска за разликата над уважения размер от 2000 лева до предявения от 6000 лева, на основание чл.2б от ЗОДОВ. С решението Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. Г. К. сумата от 303.30 лева за направените по делото разноски.

С въззивната жалба на С. Г. К. първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.2б 1

ЗОДОВ за разликата над присъденото обезщетение от 2000 лв. до претендирания размер от 6000 лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението на БРС и счита същото за неправилно и необосновано в обжалваната част. Считат се за неправилни изводите на съда, че справедливият размер на обезщетението е 2000 лв., като се сочи, че претърпените неимуществени вреди са в пряка причинна връзка с явната продължителност на досъдебното производство, а именно изживяни негативни емоции и усещане за липса на справедливост. В тази връзка, въззивникът се позовава на практика на ВКС, съгласно която съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на съответното производство причинява неимуществени вреди и поначало не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, когато производството е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността поради забавяне на делото и други подобни. Въззивникът се позовава и на практика на съдилищата относно справедливия размер на дължимото обезщетение, като сочи, че след като в случая производството е започнало през 2018 г. и в края на 2024 г. все още няма реално приключване, то несъмнено срокът на забавяне и определен като „неразумен срок“ според Конвенцията и ЗОДОВ обосновава основателност на исковата претенция в претендирания размер. За неправилен се счита и извода на БРС, че за ищеца все пак е възникнало право на застрахователно обезщетение, като се сочи, че подобно право няма как да възникне след като брокерът не е внесъл дължимите вноски от застрахователната премия, които е получил от ищеца, съответно няма действаща полица „Каско“ и застрахователят няма задължение за покритие в случая. Счита се също, че възприетото в обжалваното решение на БРС е в разрез и с формираната практика на ВКС, че не е в тежест на пострадалия да доказва всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство, безспокойство, срам и други подобни, произтекли от причинени или свързани със съответните ограничения физически страдания. Според въззивника, определеният размер на обезщетението от 2000 лв. е крайно недостатъчен, както заради неразумния срок на разследване и липса на адекватна правно предвидена дейност, така и заради преживяванията на ищеца, очаквал, но неполучил нито защита, нито справедливост с години.

В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната му част и да постанови друго решение, с което да уважи иска изцяло, като осъди ответника да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди от още 4000 лв. за нарушение на правото му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се 2 разноските в двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Прокуратурата на Република България, не се взема становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2б, ал.1 ЗОДОВ, предявен от С. Г. К. против Прокуратурата на РБ, за заплащане на сумата от 6000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от неразглеждането и нерешаване в разумен срок на образуваното ДП № 2532/2018 г. по описа на РП-Бургас, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът е изложил твърдения, че през 2016 г. е имал сключени договори за застраховта „Каско“ и застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения му лек автомобил марка „*****“, модел „*****“, с рег.№ А **** КХ, с лицето И. С. в качеството му на управител на офис за застрахователни услуги, на когото на няколко пъти е предал исканите суми като вноски по сключените застраховки. Твърди се, че на 08.01.2018 г. с автомобила на ищеца настъпило ПТП и п о предявената от него застрахователна претенция към ЗД „Евроинс“ АД, застрахователят го е уведомил, че в базата данни не съществува застрахователен договор за този автомобил, тогава К. потърсил брокера С. и установил, че същият не е сключвал действащи застрахователни договори, а само е прибирал парите, поради което на 16.03.2018 г. подал сигнал до Прокуратурата за извършване на проверка и образуване на наказателно производство за измамливите действия на брокера. В тази връзка се сочи, че от 18.04.2018 г. в Прокуратурата събирали заведени преписки от различни потърпевши, след което на 10.08.2018 г. било образувано досъдебно производство – ДП № 248/2018 г. на ОДМВРБургас, пр.пр.№ 2532/2018 г. на РП-Бургас, което продължава и до сега, след като е било прекратено от наблюдаващия прокурор и върнато от съда за продължаване на разследването. Предвид продължилия дълъг срок на производството, ищецът подал искане до ИВСС за извършване на проверка, като с протокол № РС-24-149/19.07.2024 г. било констатирано нарушение на разумния срок за водене на ДП, но бил уведомен, че заявлението му е подадено преждевременно, тъй като разследването по случая продължава и това препятства произнасянето на Министъра на правосъдието по реда 3 на чл.60а, ал.4 ЗСВ. Сочи се, че продължилото шест години наказателно производство, висящо и към момента на предявяване на иска, е нарушило правото на ищеца, като пострадал от престъплението, за разглеждане на делото в разумен срок и наказване на виновното лице за извършените измами, с което са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозни душевни тревоги, стрес и притеснения в неговото психично и физично състояние, което повлияло на психиката му.

В писмения отговор по чл.131 ГПК ответната Прокуратура е оспорила иска като неоснователен и недоказан, за което са изложени подробни съображения.

П о делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, приложени са и материалите по досъдебното производство № 2532/2018 г. на РП-Бургас, от които се установяват изложените в исковата молба фактически обстоятелства.

След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е частично основателен. БРС е формирал извод за наличие на нарушен разумен срок, като е извършил преценка на всички критерии, установени в чл.2б, ал.2 ЗОДОВ – досъдебното производство е образувано на 10.08.2018 г. и до устните състезания пред първата инстанция на 12.11.2024 г. все още не е приключило; в случая е липсвала фактическа и правна сложност на производството, образувано за едно престъпление по чл.209 НК; не е осъществявано процесуално поведение на участниците в процеса, довело до забавяне на производството, не е установено такова поведение и от страна на пострадалия – ищец по делото, като същият неколкократно е апелирал до органите за ускоряване на процеса, вкл. чрез сигнал до ИВСС; същевременно е налице забавяне в дейността на ответната прокуратура, като при подобра организация и експедитивност действията по разследването, осъществени в рамките на над шест години, са могли да бъдат извършени на по-ранни етапи. Поради това, съдът е приел предявения иск за доказан по основание. По отношение размера на дължимото обезщетение, БРС е преценил, че общата продължителност на производството до приключване на устните състезания е продължило необосновано дълго време, при възможност множество осъществени към този момент действия по разследване на бъдат извършени в по-ранен момент, като е отчетено, че ищецът търпи неимуществени вреди от престъпление, което макар и тежко, не е от естеството да създаде толкова висока интензивност на негативните преживявания, както например при някой престъпления против личността. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът е приел, че за ищеца са произтекли логични и обичайни морални страдания, които следва да бъдат репарирани от ответника, произтичащи от непрестанното очакване в продължение на шест години компетентните органи да извършат всички необходими и възможни действия по разследването и производството да приключи с окончателен акт. Същевременно с това е преценено, претендираният от ищеца размер на обезщетение от 6000 лв. не отговаря на изискванията за справедливост и съизмеримост на претърпените неимуществени вреди, които пострадалият в случая 4 търпи от несвоевременното приключване на производство, в което се разследва мним брокер, на който ищецът е дал сравнително малка по стойност сума за заплащане на застрахователна премия. С оглед това и предвид обстоятелството, че при неспазване на разумния срок, пострадалия търпи вреди единствено от ненавременно полученото възмездие, районният съд е приел, че справедливото обезщетение в случая възлиза в размер от 2000 лв., до който размер е уважил предявения иск, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, като е за разликата над този размер до претендираното обезщетение от 6000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, не са налице нарушения на императивни материалноправни норми.

След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната част.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, същата се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и делото е изяснено от фактическа страна. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и напълно изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, като БОС я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните по делото доказателства да се въпроизвеждат отново и от въззивния съд.