Решение № 4021 от 12.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4021 гр. Варна, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20233110114380 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр. *, с която срещу М. П. Н., гр. *, е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане за посредническо възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение.

В срока за отговор е подадена насрещна искова молба от М. П. Н., гр. *, с която срещу „*“ ЕАД, гр. *, е предявен насрещен осъдителен иск за връщане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил в резултат от развален извънсъдебно договор за посредничество.

Ищецът „*“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 22.11.2022 г. с ответника сключили договор за посредничество за отдаването под наем на недвижим имот. В т. 3 от договора било уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 50 % от наемната цена на съответния имот, което съгласно т. 6.4 било дължимо при сключването на договора за наем.

Изложено е от ищеца, че на 06.12.2022 г. ответникът наел избрания от него имот, чийто наем бил 1 000 евро, като управителят на дружеството оказал съдействие на насрещната страна при промяната на статута на помещението за сладкарски цех. Доколкото наемателят не заплатил следващото се на посредника възнаграждение от 977,92 лв. /500 евро/ било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на дружеството, въз основа на което била издадена Заповед № 2623 от 04.05.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 4695/2023 г. на ВРС, XVII св, за посочената сума. Предвид това се моли за уважаване на така заявената претенция и присъждането на разноски по делото.

От ответника М. П. Н. е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, 1 както и насрещен иск по чл. 211, ал. 1 ГПК. Изложени са доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията на ищеца. Не се оспорва, че между страните е сключен Договор за посредничество от 22.11.2022 г., но ответникът сочи, че предмет на договора било отдаването под наем на помещение – **с площ от 100 кв.м., находящ се в гр. * Посочено е, че възнаграждението в размер на 500 евро било заплатено в полза на посредника на датата на подписване на договора за наем на имота – 06.12.2022 г., за което обаче от страна на дружеството не била издадена фактура. Впоследствие се установило, че към датата на сключване на процесния договор наетият имот нямал статут на сладкарски цех, а бил изграден незаконно преди 31.03.2001 г. и за същия не са налице строителни книжа, което от своя страна се оказало пречка за издаването на нужните на ответника разрешителни, свързани с осъществяваната от него дейност. Това наложило възлагането от страна на наемателя на заснемане, изготвянето на проект и др., с оглед издаването на удостоверение за търпимост за имота. Посоченото страната сочи, че се случило на 15.03.2023 г., поради което счита, че е налице неизпълнение от ищцовото дружество на процесния договор, поради което и възнаграждение не се следва на посредника. Предвид това, наемателят развалил договора през м.01.2023 г. и поискал от ищеца връщане на дадената сума, но последният отказал да стори това. Съобразно изложеното се иска отхвърляне на претенцията на дружеството и уважаване на предявения насрещен иск за осъждане на „*“ ЕООД да заплати сумата от 500 евро, платена на отпаднало основание, предвид развалянето на процесния договор от 22.11.2022 г. Моли за присъждане на разноски.

От ищеца „*“ ЕООД е депозиран отговор на насрещната искова молба, в който е застъпено становище за допустимост, но по същество неоснователност на същата. Счита, че с договора не е поето задължение от страна на посредника да предостави на наемателя имот с предназначение сладкарски цех, като независимо от това, управителят на дружеството е извършил необходимото за промяна на статуса на обекта по искане на наемодателя. Обръща внимание, че и към настоящия момент имотът се ползва от насрещната страна, която не е отправяла изявление до дружеството за разваляне на процесния договор, съобразно предвиденото в чл. 87 ЗЗД. Сочи, че наемодателят предоставил възможност на наемателя да ползва имота без да заплаща наем за периода, в който е извършвана смяната на статута му, но насрещната страна влязла в помещението едва след промяната. Оспорват се твърденията на насрещната страна за извършено плащане на сумата от 500 евро в полза на посредника, което страната сочи, че е причината, поради която фактура не е издавана на наемателя.

В съдебно заседание „*“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и отговора на насрещната искова молба. Представя писмена защита.

В съдебно заседание М. П. Н., лично и чрез процесуалния си представител, поддържа отговора и насрещната искова молба.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

От Договор за еднократна услуга с наемател от 21.11.2022 г. /л. 3/, сключен между 2 страните, се установява, че М. П. Н. е възложил на „*“ ЕАД възмездно да предложи за наемане недвижим имот – * – 160 кв.м. в гр. *, като при сключване на наемен договор се дължи възнаграждение в размер на 50 % еднократно от договорения месечен наем, платимо в деня на подписване на договора за наем, за което Агенцията издава платежен документ.

Видно от същия документ на 22.11.2022 г. агенцията е предложила на възложителя – с* 160 кв.м. на адрес ул. „*срещу наемна цена от 1 000 евро, на който имот е извършен оглед.

Представено е Удостоверение за търпимост № *от *г. от Гл.арх. на р-н */л. 18/, от което е видно, че строителството на **, находящ се на адрес ул. *, е извършено без строителни книжа, но е допустимо, поради което е търпим строеж и не подлежи на премахване.

От показанията на разпитания по делото свидетел * се установява, че е приятел на ответника, който през 2021 г. го е потърсил във връзка с наемането на цех за производство на *и **, като през 2022 г., със съдействието на посредническа фирма, намерил такова помещение в кв. *. Спомня си, че в началото на декември 2022 г. дошъл някакъв човек и ответникът му дал 500 евро, като после казал, че това е сума за посредническата дейност за намирането на цеха, като свидетелят останал с убеждението, че това е посредникът. Не знае как се казва посредникът и не видял да се предоставят документи за сумата. След няколко дни се видели с ответника и той му казал, че помещението нямало необходимия статут за дейността, като следвало в рамките на няколко месеца да се смени статутът. Споделил на свидетеля, че ще ходи да си иска парите от посредника, защото се чувствал излъган. В последствие казал, че не успял да си върне парите, като *успял да отвори чак за Великден 2023 г.

От показанията на разпитания по делото свидетел **Н. се установява, че има бизнес отношения с ответника и се занимава с консултантска дейност за регистрация на фирми от хранителната индустрия. Споделя, че през декември 2023 г. ответникът му се обадил за консултация във връзка с регистрацията на цех в кв. *, защото щял да си сменя цеха за *изделия. Свидетелят ходил на място да види помещението и разбрал, че обектът е със статут на магазин за хранителни стоки. Свидетелят споделя, че обектът не отговарял на съответния статут за *цех и за това и не пуснали заявление, защото щели да им откажат от администрацията. Свидетелят посъветвал ответника да се обърне към друго лице, което да извърши тази услуга, като изминали 4 месеца. Тогава му представил документ и получили разрешението. Свидетелят е сигурен, че това се е случило декември 2023 г.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 286 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за посредничество, произтичащо от сключен между страните договор.

Предявен е и насрещен осъдителен иск за връщане на сума, с която насрещната страна се е обогатила неоснователно в резултат на извънсъдебно разваляне на договора за посредничество, квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. III ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът по главния иск е следвало да установи наличието на валидно сключен Договор за еднократна услуга с наемател от 3

21.11.2022 г.; че е налице уговорка за заплащане на сума в размер на 50 % от наемната цена на наетия имот – в случая 977,92 лв. /500 евро/, представляваща възнаграждение за посредничество; че е осъществил уговорените с договора действия за посреднически услуги при наемане на процесния недвижим имот и той е отговарял на договореното предназначение. В тежест на ответника по този иск е било да установи правоизключващите или правопогасяващите факти, водещи до недължимост на вземането, а именно че е заплатил сумата от 977,92 лв. /500 евро/ в полза на ищцовото дружество.

В тежест на ищеца по насрещния иск е било да установи наличието на сключен между страните Договор за еднократна услуга с наемател от 21.11.2022 г.; че е заплатили в полза на ответното дружество сумата в размер на 977,92 лв. /500 евро/; че едностранно е развалил договора поради виновното неизпълнение на ответното дружество, както и размера на подлежащата на връщане сума. В тежест на ответника е било да установи спорните факти, на които основават релевираните правопогасяващи и правоизключващи възражения, а именно, че е изпълнил точно задълженията си по договора и е налице основание за задържане на сумата.

Съгласно чл. 51 ТЗ търговският посредник има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно уговорката им. Ако няма уговорка, дължи се обичайното възнаграждение за този вид дейност според случая и от двете страни.

Същевременно чл. 79, ал. 1 ЗЗД гласи, че ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Прието е за безспорно между страните, че на 21.11.2022 г. е сключен Договор за еднократна услуга с наемател. Установява се от записаното в Приложение № 1 към Договора и от разпитаните по делото свидетели, че чрез посредничеството на ищеца ответникът е сключил договор за наем на **с площ 160 кв.м., находящ се в гр. * срещу наемна цена в размер на 1 000 евро.

Възражения относно валидността на договора не са релевирани, като съдът служебно не открива пороци на същия, който има характер на договор за посредничество.

Посредникът се е задължил да предложи имот, което е и сторил, като възложителят е сключил договор за наем за имота, като дължимата от възложителя сума, съобразно уговорката между страните е в размер на 500 евро.

Видно от документа е извършен оглед на обекта, срещу което възложителят се е разписал. След това ответникът е наел имота, който продължава да ползва и към настоящия момент. Тълкувайки уговорките в договора съдът не намира задължение на посредника предложения обект да има съответния „статут“ на сладкарски цех, а че следва да може да се ползва за такъв, като в случай, че възложителят е не е бил удовлетворен от помещението, същото не е притежавало съответния статут за неговата дейност или е било необходимо преустройство, то не е следвало да сключва договор за наем и съответно да поиска от възложителя да му търси друго помещение. Това не се е случило, като възложителят е приел работата за изпълнена, започнал е да ползва помещението и да предприема процедура по промяна на статута. Няма данни за отправено писмено или устно изявление за разваляне на договора за посредничество, за желание за търсене на друг обект или др. В тази връзка и 4 съдът намира, че агенцията е изпълнила задължението си да посредничи за намирането на съответния недвижим имот и сключване на договор за наем за него.

Извършените от ответника действия, както и претърпените трудности, след това, във връзка с промяна на статута, са без значение за настоящия спор.