Решение № 2500 от 10.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2500 гр. София, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110158884 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК от ЮЛ, срещу Р. А. Л., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18203.58 лв., представляваща законната лихва върху запорираната сума по наложена обезпечителна мярка „запор“ на банкови сметки на ищеца в ЮЛ и ЮЛ за периода от 08.12.2023 г. до 23.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 07.10.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че с ответника Р. А. Л., се намира в трудови правоотношения, възникнали въз основа на трудов договор № 2127/07.01.2021 г., в които ответника е бил назначен в ищцовото дружество на длъжност „шофьор на товарен автомобил – международни превози“. Поддържа, че по повод на тези отношения възникнал спор, следствие на което Р. Л. завел искова молба, с която претендирал от ответника ЮЛ да му заплати сума в общ размер от 35515.66 лв. за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди вследствие от трудовата злополука от 04.08.2022 г. на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Изтъква, че по заведеното от Р. Л. гр. д. № ******** е постановено решение № 13458/08.07.2024 г., с което съдът частично е отхвърлил претенциите на Р. Л., като дружеството ЮЛ е осъдено да заплати общо обезщетения, такси и разноски в размер на 28483.07 лева. Сочи, че с образуване на горепосоченото дело, Р. Л. е поискал от съда издаване на обезпечителна заповед до размера на сумата от 35515.66 лв., като въпреки направените възражения и обжалване на определение № 38951/01.11.2023 г. постановено по д. № ********, с което е допуснато обезпечение за налагане запор на банкови сметки собственост на ищцовото дружество, съдът издава 1 обезпечителна заповед № 914 от 02.11.2023 г. с помощта на която Р. Л. е образувал изпълнително дело № **********, по описа на ЧСИ М.П.. Твърди, че в изпълнение на заповедта ЧСИ М.П. налага запори на притежаваните от дружеството еврови и левови сметки в ЮЛ и Банка ЮЛ за суми над 100000 лв. Оспорва да е налице обезпечителна нужда. Заявява, че още с получаването на съдебното решение, с платежни нареждания от 07.08.2024 г. присъдените с решението суми са платени от ищцовото дружество по банковите сметки на Р.

Л. и СРС. Отделно от това, посочва, че с определение № 31622/11.09.2023 г., съдът е конституирал, като трето лице – помагач на позицията ответник по делото – ЮЛ, като дружеството участва в процеса съгласно валиден застрахователен договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция – „Отговорност на работодателя“, обективиран в застрахователна полица с период от 24.05.2022 г. до 23.05.2023 г., с който била застрахована отговорността на работодателя при настъпване на трудова злополука, което според ищеца, представлявало една сигурна гаранция, че при положително решение за Р. Л., без обезпечителна мярка, ще бъде възможно да си получи присъденото от съда обезщетение. Сочи, че банковите сметки на ищеца били запорирани и в двете банки за суми надвишаващи многократно допуснатото обезпечение, следствие на което ЮЛ е понесло значителни материални щети по плащане на неустойки, лихви и глоби. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба по основание и размер и като нередовна. Оспорва, че по искане на ответника били запорирани вземания на ищеца, които вземания били в общ размер на 124797.49 лева. Сочи, че дори и да се докаже твърдението на ищеца, че са били запорирани негови вземания по пет банкови сметки, то ответникът не е искал налагането на запор за суми над обезпечението. Поддържа, че не носи отговорност за действията на ЧСИ, който привежда в изпълнение допуснатата от съда обезпечителна мярка, тъй като съдебния изпълнител е обвързан от пределите на обезпечителната заповед. Посочва, че дори запорираната сума да надвишава размера на допуснатото обезпечение, то действията на ЧСИ не са в изпълнение на искане на ответника и не са в пряка причинно – следствена връзка с поведението на последния. Счита, че поведението на ответника е било добросъвестно, следователно липсва основание за ангажиране на неговата отговорност, тъй като не е налице причинна връзка между твърдените вреди и действията на ответника. При условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване на вредите, тъй като, счита, че ищецът е бездействал и не е предприел съответните действия за намаляване на вредите. Също така счита, че ищецът няма основание да претендира обезщетение следствие на запорирането на сумата, присъдена на ответника. Заявява, че оспорва иска и по размер. Поддържа, че не се сочат конкретни плащания, за които ответникът да отговаря, както и че липсва причинно – следствена връзка между сумите 2 запорирани в изпълнение на допуснатото обезпечение по гр.д. № 19770/2023 г. и забавянето на плащания по договори или публично – правни задължения на ищеца. В случай, че се установи наличието на претърпени от ищеца вреди прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Предявен е насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД от Р. А. Л. срещу ЮЛ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6347.91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 04.08.2022 г. до 07.08.2024 г., начислена върху обезщетение за трудова злополука, настъпила на 04.08.2022 г. определено в общ размер на 25366.89 лв. с влязло в сила на 07.08.2024 г. решение на СРС по гр. д. № 19770/2023 г.

В насрещната искова молба се твърди, че с влязло в сила решение на 07.08.2024 г. на СРС по гр. д. № 19770/2023 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 25366.89 лв. за претърпяна трудова злополука , настъпила на 04.08.2022 г. Сумата от 25366.89 лв. била заплатена на ищеца на 07.08.2024 г., поради което ответникът дължал лихва за забава за процесния период.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск е подал отговор на исковата молба, с който се оспорват предявения насрещен иск. Излага твърдения, че в производството по гр. д. № 19770/2023 г., по описа на СРС, 81 състав ищецът нямал претенция за лихва.

Моли съда да отхвърли исковете. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелството, че с влязло в сила по гр. д. № 19770/2023 г., по описа на СРС, 81 състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25366.89 лв. Горното се установява и от представено решение № 13458 от 08.07.2024 г., постановено по гр. д. № 19770/2023 г. по описа на СРС, 81 състав, съгласно което е осъден ЮЛ да заплати на Р. А. Л., по предявените осъдителни искове с правно основание чл.

200, ал. 1 КТ сумата 20000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от трудова злополука, настъпила на 04.08.2022г., призната за такава с разпореждане № 32133/26.10.2022г. на ТП на НОИ - София град, сумата 1823.69 лева, представляваща разходи за лечение и възстановяване вследствие претърпяната злополука и сумата 3543.20 лева, представляваща пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между полученото обезщетение по държавното обществено осигуряване и получаваното преди злополуката трудово възнаграждение за периода 09.08.2022г. до 24.03.2023г., като е отхвърлен иска за разликата над присъдената сума от 20 000 лева до размера от 30000 лева, 3 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и иска за пропуснати ползи над сумата 3543.20 лева до претендирания размер от 4441.97 лева. Също така с решението е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ЮЛ да заплати на Р. А. Л., сумата 2881.68 лева, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар и сумата 234.50 лева – депозит за експертиза. На решението е направено отбелязване, че е влязло в сила на 07.08.2024 г.

Съгласно определение № 38951 от 01.11.2023 г. постановено по гр. д. № 19770/2023 г., по описа на СРС, 81 състав е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявените от Р. А. Л. срещу ЮЛ осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ, за заплащане на сумата от 30000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, както и за сумата 5515.66 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на трудова злополука, настъпила на 04.08.2022г., чрез налагане на запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки, както следва: ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, ЮЛ, „ЮЛ (България)”АД,

ЮЛ,

ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,ЮЛ,, до размера на сумата от 35515.66 лева.

От представената по делото молба от 06.12.2023 г. по дадена от Р. А. Л. подадена до ЧСИ М.П. е поискано образуването на изпълнително дело и налагане на обезпечителна мярка въз основа на обезпечителна заповед издадена по гр. д. № 19770/2023 г., по описа на СРС, 81 състав.

По делото е представено писмо от 08.12.2023 г. от ЮЛ до ЮЛ, с което последното е уведомено, че по неговата сметка бил наложен запор за обезпечение по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ М.П., като бил блокиран наличния авоар до размера на дълга в общ размер от 35515.66 лв.

По делото е представено писмо от 21.12.2023 г. от ЮЛ до ЧСИ М.П. по изп. д. № **********, в което е посочено, че признават вземането и налагат запор, като дължимите суми били обезпечени в пълен размер към 21.12.2023 г.

Представена е молба от ищеца депозирана по изп. д. № **********, в което е посочено, че вече била запорирана сумата от 35515.66 лв. по сметка на дружеството в ЮЛ и поискано вдигане на запорите по другите левови и еврови сметки в тази банка, както и в ЮЛ и „Пощенска банка“ АД.

Съгласно представено удостоверение с изх. № ИД-27854 от 11.10.2024 г. издадено от ЮЛ се установява, че ЮЛ имал две сметки в банката, като върху наличностите бил наложен запор въз основа на запорно съобщение получено на 11.12.2023 г., издадено по изп. д. № ********** по описа на ЧСИ М.П., като делото било образувано на основание на обезпечителна заповед издадено по гр. д. № 19770/2023 г. по описа на СРС, 81 състав за сумата от 35515.66 лв.

Банката на 21.12.2023 г. била обезпечила в пълен размер сумата от 35515.66 лв., която била на лична и останала блокирана по сметка *********** до 23.08.2024 г., когато запорът бил вдигнат.

Представена е банкова референция с изх. № 0735-94-014627 от 14.10.2024 г. издадена от ЮЛ, съгласно която по сметки на ЮЛ имало наложени блокировка на средства, както следва: по сметка ************* била 4 блокирана сума в размер на 35515.66 лв. за периода от 08.12.2023 г. до 23.08.2024 г., по сметка ********** била блокирана сума в размер на 18215 лв. за периода от 08.12.2023 г. до 23.08.2024 г., както и по сметка *********** била блокирана сума в размер на 35515.66 лв. за периода от 08.12.2023 г. до 23.08.2024 г.

По делото е представена и справка за начислени неустойки на ЮЛ за неплатени задължения за периода от 01.01.2024 г. до 31.08.2024 г.

Представено е разпореждане № 32133 от 26.10.2022 г. издадено от НОИ за установяване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.