Решение № 206 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104627 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Во**и ” ЕООД гр. Пазарджик със седалище и адрес на управление: гр. ** представлявано от управителя С** чрез пълномощника адвокат К. В. Г., адв. Колегия Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адрес по настоящата искова молба за връчване на книжа и съобщения: гр. **, твърди против И. Д. В. ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, у** ап.8, че срещу ответника по настоящата искова молба И. Д. В. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1370 от 31.07.2023 г. съгласно чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20235220102748 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, съгласно която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца „**1 общата дължима сума е в размер на 383,82 /триста осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73 стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените съдебно - деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Твърди се, че с оглед обстоятелството, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47. ал. 5 от ГПК, за ищеца бил възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Твърди се, че в отношенията между ищеца и ответника по настоящата искова молба са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора „Во**и“ ЕООД, гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1. т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ - 071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от 1

ВиК оператор „Во**и“ ЕООД. гр. Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6. ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ 09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди се, че ответникът е ползвател на ВиК услуги и е титуляр на партида е абонатен номер № 101000148, съгласно общите условия, на адрес: с. Алеко Константиново. ул. „Възрожденска“ № 14, за което са били издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019 г. до 26.06.2023 г. от „Во**и“ ЕООД, изискуеми съгласно чл. 31. ал. 2 и чл. 42 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ 071/17.07.2006г. на ДКЕВР; чл. 33. ал. 2 и чл. 44 от Общите условия, одобрени с Решение № ОУ - 09/11.08.20141. на ДКЕВР. Твърди се, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност, ответникът в продължение на няколко години не бил заплащал на ищеца доставеното количество питейна вода и отвеждане на канална вода. Предвид изложеното в исковата молба, ищецът счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължал съответната сума. Оформен е петитум с който се моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че по отношение на ответника И. Д. В. съществува вземането на ищеца „ВО**И“ ЕООД, гр.

Пазарджик. ЕИК 205323041, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от законен представител - управител С** по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1370 от 31.07.2023 г. съгласно чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №20235220102748 по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, за сумата в размер на 383,82 /триста осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73 стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното и в настоящото исково производство. Сочат се доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Ц.М. от АК-Пазарджик, назначена за осъществяване на правна помощ в качеството си на особен представител на ответника И. Д. В., в който е изразила становище по предявения иск, че същият е процесуално недопустим и неоснователен. Твърди се, че исковата молба не отговаряла на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и ал.2 от ГПК, че не бил ясен размерът и периодът на всяка главница, на всяка мораторна лихва за забава в плащането на всяка главница, които се твърдяло, че се дължат от ответника. Твърди, че ищцовото дружество посочвало само общия сбор на тези главници и лихви и крайната дата на начисляването им. Твърди още, че в случая се касае до отделни установителни искове за дължимост на всяка от тях, поради което следвало да посочи размера, периода (начална и крайна дата) и главницата, върху която била начислена всяка от тези лихви съгласно чл. 127. ал. 1, т. 4 ГПК. На второ място по основателността на исковите претенции е изложено становище, че ответникът не дължи претендираните искови суми поради недоставена, непотребена и нереално отчетена консумация на вода. Твърди се, че липсвали фактури за всяка една от претендираните главници, както и, че всъщност не било ясно дали се претендират главници и за кой период, и че поради липсата на фактури било спорно дали това е реално потребеното количество питейна вода. Освен това особеният представите, от името на ответника И. В. прави възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД в негова полза. Сочи, че задължението на потребителите било такова за периодични плащания по смисъла на чл.

2

111, буква „в” ЗЗД, защото касаело повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната. Освен това се твърди, че от представените от ищцовото дружество документи не се установявало чия собственост е имотът и дали процесния период е ползван от ответника, за да има той качеството на „потребител” и съответно за него да съществува задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана на посочения адрес. Не било ясно дали през процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответника. Посочва се,че съгласно чл.32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. Общите условия на “ВиК” ЕООД - гр. Пазарджик също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител. Твърди се, че по делото били представени копия от карнети, от които било видно дата, в графата „ показание“ пишело „развален “, липсвал подпис на сочения като потребител, както и не ставало ясно дали в имота има или няма поставено измервателно устройство, както и нямало данни за процесния период да е било поставяно такова. Твърди се още, че липсвали данни как месечните количества са определени надлежно и правилно, липсвали данни отчетеното количество за процесния период да е изчислено правилно и съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период. Твърди се, че в действащите Общи условия на дружеството, се съдържало изрично задължение на потребителите в сгради етажна собственост да поставят индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ водомери, за което да уведомят оператора /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ и чл. 17, ал. 3 и 4 ОУ/, но при липса на измервателно устройство или при наличие на данни, че същото е развалено / както и записано в карнетите/ как се определят количествата потребена вода. На следващо място се оспорват изцяло изложени в обстоятелствената част на исковата молба, като се поддържа,че ищецът е неизправна страна по договора и като такава не може да извлече полза поради неизпълнение на задължението си.Формулирано е искане за допускане събирането на доказателства. От името на ответника, е заявено оспорване на представени от ищцовата страната писмени доказателства. В съдебно заседание, особеният представител излага и допълнителни възражения, а именно – за неравноправност на клаузата на чл. 33 ал.1 ОУ на ВиК –оператора, а именно относно правото на търговеца да обвързва изискуемостта на вземането с издаването на фактура от негова страна.

Съдът, при условията на чл. 233 от ГПК, е оставил без разглеждане предявената искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК над размера от 342,49 лв. за претендирана главница и извън периода 01.01.2019 г. до 19.12.2020 г., както и над размера от 23,19 лв. мораторни лихви и извън периода 01.01.2019 г. до 19.12.2020 г., поради отказ от исковата претенция и е прекратил производството по делото в тази му част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

3

На 26.07.2023 г. ищцовото дружество е подало в РС – Пазарджик заявление по чл.

410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, за сумата от 383,82 /триста осемдесет и три лв. и 82 ст./ за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от 356,73 лв. /триста петдесет и шест лв. и 73 стотинки/ - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., мораторна лихва върху главницата в размер на 27,09 лв./двадесет и седем лв. и 09 ст. / за периода от 01.01.2019г. до 26.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендирани са съдебно деловодни разноски в размер на 175.00 лв. /сто и седемдесет и пет лева/, от които 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ - държавна такса и 150.00 лв. / сто и петдесет лева/ адвокатски хонорар. Издадената за тези суми заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и за ищецът е възникнал правният интерес да предяви настоящия иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е допустим, тъй като исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415 ал.4 ГПК. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника за нередовност на исковата молба, тъй като вземанията са в достатъчна степен индивидуализирани по основание и размер, което дава възможност за адекватна защита, а доколко тези вземания съществуват и са в претендирания размер и период – е въпрос по съществото на спора.

В производството по чл. 422 ГПК взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая правното твърдение на ищеца е, че между страните е възникнало правоотношение по договор за доставка на вода и отвеждане на отпадъчна такава.

Едно от възраженията на особения представител на ответника е, че между последния и ищцовото дружество не се доказва съществуването на валидно облигационни правоотношения по договор за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадъчна такава.